ИДИЛ губи територия, но не и бойците си

През 2014-та година в Мосул "халифът" Абу Бакр ал-Багдади обяви създаването на Ислямска държава. Три години по-късно нейната територия е силно ограничена благодарение на претърпяните военни атаки. Загубите за ИДИЛ означават не само намаляване на територията, но и на икономическите ресурси.

Но това не значи, че халифатът е безопасен. Именно този упадък в Близкия Изток прави още по-опасни и непредвидими действията на групировката в Европа и съответните атаки, които тя предприема на Стария континент.

Разбира се, войната не е свършила нито в Ирак, нито в Сирия. Загубите в Мосул и Рака, както и обсадата на Тел Афар и на други стратегически важни градове не означават края на "халифата" в родината му. Това ще се случи едва когато битките в Близкия Изток престанат.

Най-вероятно целите на глобалния джихадизъм ще надживеят загубата на контрол над територията и ще продължат и след това да бъдат причина за сериозни безпокойства на Запад.

По-голямата част от терористите, ангажирани в тази атака на Запад, действа частично и не толкова интензивно. Бойците се координират с други групи, които отговарят на заповедите, идващи от пустинята, като командването се осъществява по Интернет.

Как комуникира ИДИЛ?

ИДИЛ революционира комуникационните стратегии на джихада, създавайки модерна система за разпространяване на информация, която е добре структурирана и разпространена. До преди няколко месеца, в по-голямата част от видеата, разпространявани от Ислямска държава, продължаваха да доминират речи, които подчертаваха величието и мощта на "халифата". Сега се акцентира на непрестанни, агресивни заплахи за разпространяване на тероризма в която и да е европейска държава, сред "неверниците".

Според анализаторите, заради това е променен и таргетът на ИДИЛ. Техните послания вече са насочени към по-млади хора, по-чувствителни към реторично-утопичен език, фокусиран над романтичната идея за борбата и за съпротивата срещу неверниците. Този начин на комуникиране с потенциалните бойци, които живеят в Европа има двойна функция. От една страна така се прави прозелитизъм в християнска Европа, а от друга - борещите се в Сирия и Ирак са спокойни, че въпреки претърпените загуби войната не е свършила, напротив, фронтът се разширява все повече на световно ниво.

Силна криза в редиците на ИДИЛ

След падането на Мосул е налице силна кризи в редиците на халифата. Чуждестранните бойци, които пристигаха от Запад, намаляват, докато много от намиращите се на арабска земя са пленници или са принудени да бягат. Някои се връщат обратно в родните си страни, защото разбират, че поражението е неминуемо и очакванията им са нереализирани.

Да видиш в руини голямата средновековна джамия на ал-Нури, тази, в която ал-Багдади обяви "халифата", е смъртоносен удар. Особено за тези, които наистина са повярвали в обединението и разпространението на една ислямска държава, която ще се простира "от Мароко до Индия".

Въпреки това, Ислямска държава все още успява да се свърже с млади хора, които да убеди да станат част от борбата, като това се случва чрез Интернет. Тези, които не се чувстват представени в Европа, се въоръжават, дори и с подръчни средства, и се взривяват или просто се хвърлят с колата с пълна газ върху тълпата.

Тази стратегия е валидна за цяла Европа, но поне засега страните от Източната част на континента не представляват интерес за терористите. Те искат да завладеят първо "големите християнски столици", а и там има повече имигрантски колонии, където да намерят подкрепа.

Полицията в Западна Европа продължава да е нащрек. Непрекъснатите атентати през последната година я задължават да бъде с повишено внимание. В различните страни често начините на действие на терористите са различни. Полицаите разчитат на информатори, на агенти под прикритие, на шпиони, на скрити камери и микрофони, с които да открият всяко подозрително движение.

Само в Италия през 2017-та година 202-ма души гравитират в среди на религиозен екстремизъм. Те са експулсирани от страната и върнати в родните си страни.

Но докато он-лайн кампанията на индоктриниране и подтикване към омраза, която върви от пустините в Близкия Изток не спре, риск винаги ще има. Както и някой заблуден смелчага, който ще приеме присърце посланията на далечния гуру и ще реши да убива, с кола, с микробус, със нож.

Новините

Най-четените