Ленора Лемке седи в кола, пълна с всичките й вещи, защитена от пустинното слънце от голям килим върху покрива. 19-годишната жена стяга хиджаба, обвил бледото й лице, и се опитва да си спомни последния път, когато си е вземала душ.
Тя осъзнава, че са минали точно 20 дни, откакто се е измила след раждането на последното й бебе - Мария.
След като е родила, приготвя топла вода и се измива, казва тя като свежда поглед от неудобство. В скута й се върти другата й дъщеря - Хабиба, 16-месечна, с кичури руса коса по главата.
При подкана Лемке показва виненочервен паспорт с федералния орел на Германия, отпечатан в златно на корицата като в мислите си е сигурна, че ще може скоро да доведе децата си у дома в Германия.
Много се надявам те да имат добро бъдеще, изключително много се надявам, особено за нея, казва тя за новородената Мария. Хабиба никога реално не е имала истинска къща, не е имала играчки, храна, мляко. Сега Леонора иска да даде това на Мария и много се надява тя да има живот на нормално дете. Щастлив живот, без бомби.
Лемке е един от хилядите членове на ИДИЛ, задържани от подкрепяните от САЩ Сирийски отбранителни сили (Syrian Defense Forces, SDF), за стотици от които се смята, че произхождат от европейски държави. Но докато САЩ се подготвят за изтеглянето на войските си, остава неясно дали SDF са в състояние да продължават да ги държат под арест, или ще бъдат принудени да ги освободят.
Нов доклад на Пентагона твърди, че американското правителство насърчава други държави да ускорят действията си по репатриране на чуждестранни бойци от ИДИЛ в родните им държави за наказателно преследване.
Напредъкът в тази насока обаче е труден, заради политически опасения и предизвикателствата пред събирането на приложими в съда доказателства, подкрепящи наказателното им преследване след връщането им.
Германия, като много други европейски държави, не изгаря от желание да приема членове на ИДИЛ.
Всъщност само шепа държави, като Русия, Индонезия, Ливан и Судан, са позволили на последователи на ИДИЛ да се завърнат. Досега заловените членове на ИДИЛ се преследваха по иракските закони, но ЕС няма достатъчно доверие на съдебната система на Сирия, че ще направи същото.
В конкретния случай с Лемке и нейния съпруг - Мартин Лемке, германското Министерство на външните работи казва, че "няма сведения" и че осигуряването на "консулска помощ все още е почти невъзможно."
Независимо от това, федералното правителство разглежда потенциални варианти за това да позволи на германски граждани да напуснат Сирия, особено в хуманитарни случаи, гласи изявление на германското външно министерство.
"Добросъвестно се грижим за 9 германски граждани, които са ареста в Ирак. Техните деца, които също са настанени в центъра за задържане, могат при наличие на родителско съгласие да бъдат отведени в Германия при склонни да ги приемат роднини."
Лемке е била само на 15 години, когато е избягала от дома си в Германия и е заминала за Сирия.
Тя е сключила брак с Мартин Лемке дни след пристигането си в контролираната от ИДИЛ територия като се е установила с неговите други съпруги в общността на чуждестранните бойци. Но при оттеглянето на ИДИЛ много от семействата са били изоставени.
Те не мислят за това какво ще правим, когато изгубим градовете, спомня си Ленора Лемке за командирите на ИДИЛ. Мислиш си, че те са Ислямска държава. Те са големи, те имат система, която ще ти помогне. Но когато настъпи моментът, те просто те оставят в джамия, за да стоиш там, допълва тя.
Ленора описва вътрешни борби между фракциите в ИДИЛ, особено между чуждестранните бойци и сирийските и иракските контингенти. В крайна сметка по нейни думи семействата са били принудени да се молят за храна и вода.
Ядеш един хляб по два дни и детето ти една година не може да проходи, защото е прекалено гладно. Тя няма зъби, защото й липсват витамини. Няма майка, която да може да приеме това, разказва тя.
Първия път може да си кажеш: това е в името на Аллах. Правя това за Аллах, за моя Бог. Но когато детето ти плаче и се търкаля на земята, си казваш: Да не си полудяла? Какво общо има това с исляма?
Германският съпруг на Лемке е оцелял в боевете и сега е задържан от SDF. Тя настоява, че той не се е сражавал за ИДИЛ, а просто е поддържал IT-системата на въоръжената група, и че тя е била само домакиня.
Не правя нищо. Съпругът ми не е боец. Той е просто технически специалист. Той работи с лаптопи. Не е убивал никого, казва тя, но признава, че да последва ИДИЛ е било голяма грешка. "Но ние сме част от това. Ние ги подкрепяме. Живеем с тях. Тогава осъзнах, че това не е добре. Живея тук, имам свой живот, но ние сме част от терора, от избиването на хора."
В най-добрия случай и Мартин, и Ленора Лемке ще бъдат изправени пред съда в Германия за присъединяване към терористична организация - престъпление, което може да доведе до тъмничен затвор между 6 месеца и 10 години. Според местния прокурор Клаус Вайхман, Ленора Лемке вероятно ще бъде третирана като малолетна, тъй като е заминала за Сирия като непълнолетна, но за да бъде изправена пред съда, тя трябва да се върне в Германия.
Няма полицейско сътрудничество със Сирия, няма и споразумение за правна помощ със Сирия, коментира той.
Разследването може да бъде възобновено едва когато обвиненото лице се е върнало в Германия. Нямаме официална информация къде се намира тя или кога ще се завърне в Германия, допълва Вайхман.
Лемке разбира, че съпругът й вероятно ще прекара известно време в затвора, но не изглежда да е наясно, че най-вероятно и тя също ще бъде изправена пред съда. Тя явно е по-загрижена за това какво ще се случи с нейните деца. В някои случаи децата на германски членове на ИДИЛ, осъдени в иракски съдилища, са били връщани в Германия, за да живеят със своите роднини.
Още има известен брой деца, които предстои да бъдат репатрирани, но външното министерство настоява, че "няма програма за връщане на децата на членове на ИДИЛ."
Бащата на Ленора Лемке е отказал да говори с медиите, но все пак е пожелал да чуе съобщението, което тя е записала за него, докато е чакала да бъде прехвърлена в бежански лагер.
Той никога не се отказа от мен, казва тя за своя баща. "Каза: 'Знам, че тя е жива и ще се върне.' Ще ни видят скоро, надявам се." Тя гледа в камерата и добавя на немски: "Надявам се да те видя скоро, много те обичам. Надявам се скоро да бъдем заедно."
Корнелия Либау, кмет на родния град на Лемке в централна Германия - Зангерхаузен-Брайтенбах, коментира, че семейството е изпитало облекчение от вестта, че дъщеря им е жива. Тя е едва 19-годишна, с две малки деца, казва тя в изявление. "Мисля, че заслужава втори шанс."
