Някъде във френския квартал на Ню Орлиънс Джон Едгар Браунинг е на път да участва в "хранене" - клинична медицинска процедура. Негов познат първо прочиства малък участък от горната част на гърба на Браунинг с напоен с алкохол тампон.
След това го пробожда и стиска, докато кръвта започва да тече. Приближава устните си към раната и започва жадно да пие кръвта. Отпива няколко пъти, превръзва Браунинг и толкова.
За разочарование на домакина си, Джон не е по вкуса му. Диета, хидратация и кръвна група влияят на вкуса на кръвта. След като двамата мъже са приключили с "храненето", отиват на благотворителен обяд в помощ на бездомните.
Джон признава, че има страх от игли и именно затова не е очаквал с нетърпение "храненето". "Всъщност ме е страх от всичко остро, което се доближава до кожата ми", признава той. Но като изследовател в щатския университет на Луизиана е готов да мине през какво ли не в името на най-новия си проект: етнографско проучване на "истинските вампири", които имат своя общност в Ню Орлиънс.
In most major cities around the world, people are drinking human blood on a regular basis: https://t.co/bYxcH2LOc8 pic.twitter.com/VtB94Rzj8z
— Church of Cthulhu (@CoCthulhu) October 26, 2015Дали пиенето на кръв е религиозен ритуал, заблуда или фетиш? Преди да се срещне с вампири, Джон подозирал, че при тях е размита линията между факт и фикция. "Смятах, че или са луди, или четат твърде много романи на Ан Райс", признава той.
До момента, в който предлага да бъде донор обаче, мнението му се е променило коренно. Много от истинските вампири не вярват в паранормалното, интелигентни са и нямат някакви психични проблеми. Вместо това, те твърдят, че страдат от странно заболяване - умора, главоболие, и мъчителна болка в стомаха - нещо, което вярват, че може да се лекува само чрез приемане на кръв от друг човек.
"Има хиляди хора в САЩ, които го правят, и не мисля, че е съвпадение или някаква прищявка", казва Браунинг. Техните симптоми и поведение са истинска мистерия.
За много хора в реалния живот т.нар. вампиризъм е табу. През последните няколко десетилетия това състояние е свързвано с ужасяващи убийства като прословутия случай на Род Феръл в САЩ - заблуден убиец, очевидно вдъхновен от фентъзи ролева игра. Той е лидер на тийнейджърската група вампири. От девет до шестнадесет годишна възраст измъчва и убива котки и кучета, нахлува в животински приют, бие кучета и разчленява кученца. Убил възрастна двойка, когато бил на 16 и сега излежава доживотна присъда.
"Когато хората говорят за самостоятелно идентифицирани вампири, много пъти тези ужасни образи изплуват", казва Ди Джей Уилямс, социолог от университета в Айдахо.
"Обществото на вампирите е затворено и подозрително към външни лица", допълва той. В резултат на стигмата, вампирите са в контакт един с друг онлайн и често използват псевдоними.
Невинаги е било така. В историята можем да намерим редица случаи, в които човешката кръв е използвана за лечение. В края на 15 век, например, лекарят на папа Инокентий VIII обезкървява трима млади мъже до смърт и дава кръвта им на умиращия си господар, с идеята, че така той ще вземе от тяхната младежка жизненост.
По-късно кръвта била използвана за лечение на епилепсия. Страдащите от заболяването били насърчавани да се съберат около бесилката на осъдени на смърт и да пият топлата кръв, капеща от екзекутираните престъпници.
"Кръвта се възприема като нещо средно между физическото и духовното", обяснява Ричард Съг от университета на Дърам, който пише книга за вампиризма.
Вярвало се, че като пиеш кръвта на здрав млад мъж, взимаш духа му и изцеряваш своята страдаща душа. Подобни процедури са изпаднали в немилост след Просвещението. И все пак, на практика изглежда, че са още живи в главите на определени групи от хора. Преди ерата на интернет, те до голяма степен са изолирани, а чрез специализирани уебстраници днес са се превърнали в процъфтяващи подземни мрежи.
Ди Джей Уилямс казва, в повечето големи градове по света има общности от вампири. Благодарение на техния страх от излагане на показ, тези общности са станали умели в прикриването си - бариера, пред която Браунинг е изправен в началото на своето изследване.
"Това не е население, което иска да бъде намерено", казва той. Джон живее в Батън Руж, Луизиана, само на час път с кола от Ню Орлиънс. Градът е известен със своите изпълнени с живот субкултури. Браунинг осъзнава, че ако някога има възможност да се срещне с истински вампир, там е мястото.
Обикаляйки улиците ден и нощ, той започва да става редовен посетител на места (обикновено готик клубове), където вампирите може би се мотаят. В действителност, най-големият му страх не е собствената му безопасност, а тази на вампирите. Джон се опасява, че би могъл да ги изплаши, ако постави личния им и професионален живот в опасност.
Браунинг говори за проекта си със собственика на готик магазин за дрехи, който едва доловимо му посочва жена, която стои с двете си деца. Промъква се до нея и й разказа за своето проучване за вампирите. Накрая тя се усмихва и казва: "Може и да познавам един-двама".
Когато се усмихва, Джон вижда, че зъбите й са впечатляващо остри. В последствие губи връзка с дамата, но тази среща го насърчава да продължи търсенето. Браунинг съумява да се внедри и да формира добри отношения с голяма група вампири, които интервюира редовно.
Всъщност, колкото по-дълбоко рови, толкова по-широк и по-цветен спектър от личности открива. Въпреки че някои носят изкуствени вампирски зъби и спят в ковчези, малцина са тези, които имат интерес към книгите и филмите по темата.
Вампиризмът, изглежда, съществува в много нюанси. Обществото на хората, които се хранят с кръв, е съставено от бармани, секретари, медицински сестри. Някои са вярващи християни, други - атеисти. "Вампирите невинаги се спотайват около гробища, ходят готик клубове или пируват по време на оргии", обяснява вампир на име Merticus. По думите мнозина от "колегите" му помагат на бездомните и са ангажирани в редица социални каузи.
Важно е, че докато някои вампири търсят психическа енергия, която им дава сили, други (познати като "кръвопийците") вярват, че тяхната нужда от кръв е чисто физиологична.
Според проучването на Браунинг гладът за кръв се появява обикновено в пубертета. Един от интервюираните от него разказва, че когато бил на 13-14 г. осъзнал, че се чувства слаб през цялото време, липсва му енергията да се движи и спортува.
Докато се боричка с братовчед си, въпросното момче вкусва от кръвта, която е потекла. Разказва, че изведнъж се почувствал по-жизнен. В крайна сметка това се превръща в компулсивен глад.
Освен тежка умора, другите общи симптоми при повечето вампири са силно главоболие и стомашни спазми. Излишно е да казваме, че донори се намират трудно. Как е възможно някой да склони друг да пие кръвта му? Донорите често са близки приятели, които проявяват разбиране.
Жена на име Kinesia пие от кръвта на собствения си съпруг веднъж на всеки две седмици. В други случаи, се прибягва до плащане на донорите, казва Браунинг. Каквато и да е точното естество на отношенията между донор-вампир, то винаги е по взаимно съгласие.
Обикновено донорът и вампирът се тестват за трансмисивни инфекции. За да направи разреза, вампирът може да използва еднократен скалпел или спринцовка. Ако ще пие директно от раната, си мие зъбите, почиства устните и си прави гаргара.
Ако имат лукса да разполагат с повече кръв, вампирите я съхраняват в хладилници. Смесвят я с антикоагулант и я запечатват в специални епруветки. Ако това е невъзможно, я смесват с чай и билки, които очевидно също помагат за запазването й за по-дълго, разказва Браунинг.
След "храненето" вампирите изглежда не страдат от странични ефекти, въпреки че поглъщането на голямо количество желязо може да бъде опасно.
Томас Ганц от калифорнийския университет в Лос Анджелис посочва, че все пак рискът от инфекции не може да се елиминира напълно. "Тестовете за полово предавани болести не покриват пълния спектър от потенциално заразни заболявания" казва той.
Най-добрият начин да се получи реална представа за опасностите, е да се изготвят официални медицински досиета. Повечето вампири обаче се страхуват от стигмата и не казват на лекари или социални работници за своя особен навик.
"Много от нас биха предпочели просто да живеят живота си като нормални хора", казва Kinesia. Вампирите са готови да загърбят навика си, ако се появи лекарство срещу него.
Един от техните собствени теории е, че имат някакъв проблем с храносмилателната система, което означава, че не могат да абсорбират хранителни вещества, освен ако не са смесени с кръв. Други признават, че проблемът може би е само в главите им.
Kinesia обаче разказва, че била на "диета" в продължение на 4 месеца. Била приета в спешното отделение заради ниско кръвно налягане, мигрена и честа загуба на съзнание.
Специалистите са категорични, че пиенето на кръв до голяма степен има плацебо ефект. Този ефект може да се засили още повече ако има обреден компонент, свързан с поглъщането и ако индивидът придобива чувство за някаква изключителност (като при пиенето на много скъпи и редки вина).
В комбинация с факта, че кръвта е силно питателна и действа слабително, тя осигурява временно облекчение както за храносмилателната система, така и на умствените затруднения.
"Има колективна тенденция да се поставя етикет на неконвенционалните поведения като на психични отклонения", казва Ганц. Изследванията показват, че вампирите нямат психични проблеми. Според Браунинг трябва да се отнасяме към тях със същото уважението като към други малцинствени групи.
"Това, че не разбираме техните преживявания, не означава, че трябва да ги презираме или да ги отхвърлим. Това, което се случва с вампирите, е истинско. Ние не разбираме какво е, те също не го разбират, но правят всичко възможно, за да се справят с него", обощава Браунинг.
