Казва, че е израснал буквално в гората - в блок близо до горите в Самоков. Затова и пребиваването в София цели три години едва му понесло.
"Все едно да пуснеш диво животно в цивилизацията", казва Станимир Иванов - Миро. Не прилича ни най-малко на Маугли или Тарзан, както сигурно някои вече си мислят, но връзката му с природата е неописуемо силна.
Миро е графичен дизайнер, който прави вълшебни лампи.
Те не изпълняват материални желания, а сбъдват мечти за уют и дом. Няколко от тях вече са в Куала Лумпур, защото се купуват предимно в чужбина.
Своята дарба - да създава нестандартни предмети от дърво, Миро открива преди да го уволнят от цеха, в който работи в София. "Не можех да изработвам нещата в конкретните размери. Точно преди да ме махнат ми дадоха да направя едни по-артистични стойки са вино - малко по-творческа задача. И аз, и те бяхме супер изненадани. По-скоро аз. Тогава открих, че дървопластиката е моето призвание".
Вече три години Миро е в търсене на осъществяването на сложната любов между огъня и дървото. И вече е намерил решението.
В живота дървото пали огъня и обратното, но заедно горят до пепел. Той обаче направил така, че да горят, без да гаснат.
"За мен е парадокс огън и дърво да стоят на едно място, защото това са стихии-антагонисти. Затова ми харесва светлината да излиза от дървени форми - за мен е особено очарователна тази мекост и уют, цветните нюанси, на които дървото дава форма и цвят", казва Миро.
Откритието му е на границата между електротехниката, физиката и поезията.
Тества уникалните лампи с часове, тъй като критичният момент е в това колко време огънят и дървото ще се понасят.
"Използвам крушки, които отделят най-малко топлина, а тестовият период продължава с дни. Лампата свети вълшебно, а аз забелязвам неща, които нямам идея, че съм направил върху дървото. Виждам форма или детайл, който нямам спомен да съм изработвал и те са съвсем нови за мен. По този начин връзката ми с това, което правя, еволюира. И така разкривам собствената си дълбинна психика, подсъзнанието. Работата ми с тези лампи е един особен вид психоанализа", обяснява за съкровeните усещания Миро.
Откъде идва вдъховението му?
Не е сигурен. Казва и че се чувства като инструмент, когато прави тези лампи.
"Като загадка е, нещо като канализиране - когато ида в работилницата, рядко имам идея какво ще правя днес. Докато се взирам в дървото, виждам един детайл, започвам да го оформям, после друг".
Когато хората видят лампите му, попадат в особена фeерия от цветове, които няма как да се опишат с думи. Някои от клиентите му казват, че е нещо като вълна от спокойствие, други се чувстват по-скоро еуфорично.
"Нещо като магия, за която нямам думи да разкажа", казва Миро.
Да работи с ръцете си е нещо, което прави от дете.
Разглобявал всичко на съставни части за ужас на родителите си, след това го сглобявал обратно, но много части оставали, а уредите не работели.
До момента, в който започнал да поправя и най-сложната техника. След това се записал на ракетомоделизъм и се взривил няколко пъти, докато майсторил.
После се запалил по химичните опити и това довело до някои щети по тялото му. "Е, какво толкова. Интересно изследователско детство", смее се той.
Все още е запазил детското в себе си и казва, че ако пуснеш стареца у теб, трудно можеш да го изгониш.
Затова и често се шляе в гората, както е правил като дете. Дори не спи в дома си, а направо под звездите. Не носи и палатка - достатъчен му е само спален чувал и едно дърво, в което да се взира.
