Да поставиш операционна система с отворен код на сцената. Това звучи абстрактно и невъзможно, но не и ако си решил да се захванеш с текст на философ и математик, който проква дълбоко в социалните проблеми, за да представи на публиката завършена история, в която готови отговори няма, но въпросите са по-важни от всичко.
Именно като „операционна система с отворен код" определя режисьорът Александра Петрова пиесата на Хуан Майорга „Хамелин". Големият испански драматург е предизвикателство дори за опитни режисьори, но Александра смело решава да се захване с най-известната му пиеса и да го представи на българската публика.
Още когато Майорга работи по текста си, му казват, че е по-добре да напише сценарий за филм. Той обаче решава да докаже, че театърът може да постигне повече. И Александра се възползва от това - сценографията в спектакъла е изградена на принципа на кинокадъра.
Докато работи по пиесата, Александра все още е студент в НАТФИЗ и нейни преподаватели се опитват да я убедят, че това не е най-подходящият текст за дипломно представление, защото е наистина труден. Тя обаче не се отказва - харесва предизвикателството и трудността я амбицира да работи повече и да намира по-интересни решения.
Александра завършва психология, след като в гимназията решава, че трябва да учи нещо „перспективно". От дете обаче има интерес към театъра, който в даден момент взима връх. Когато завършилите университета се впускат в рутината на работата, Александра се впуска в приключението на театъра - приемат я режисура от първия път и започва да задълбочава връзката си с това изкуство. Не смята, че е закъсняла с избора си, дори напротив - казва, че опитът, който е придобила, учейки психология, е полезен и необходим за режисьорската професия.
Чудният свирач и светът, който възрастните оставят на децата си
"Имало едно време чуден град на име Хамелин. Но една сутрин, когато се събудили, жителите му открили, че навсякъде са плъзнали плъхове. Отчаяни, защото гадините вече се прескачали из домовете им, те се споглеждали безпомощно и не знаели какво да сторят. Тогава в Хамелин пристигнал един човек, от чиято флейта се разнасяла прелестна мелодия..." Приказката за Чудния свирач има много версии, най-известната от които разказва как мъжът обещава да избави града от плъховете срещу заплащане. С музиката си той омайва гризачите да го последват до реката, където се давят. Градът обаче не изпълнява обещанието си и в замяна Свирачът отвежда децата им. Остава само едно, което е куцо, затова не може да последва останалите.
Вариация на тази история представя известният испански драматург Хуан Майорга в пиесата „Хамелин". В нея обаче Свирачът е заможен мъж, обвинен в това, че си купува ласките на малко момче от бедно семейство. Историята е базирана на реален случай от Испания - нашумяло разследване на педофилия в Барселона. Темата е изключително тежка, а Майорга поставя на съмнение всичко, което показва на зрителите, докато не се стигне до момента, в който е трудно еднозначно да се каже кой е виновен и кой - невинен.
Постановката на Александра по пиесата „Хамелин" прави толкова силно впечатление при завършването й, че й отрежда място като едно от новите заглавия в сезона на Сатиричния театър, благодарение на директора му - проф. Здравко Митков.
„Въпреки че имаме една не-комедия в Сатирата, мисля, че представлението може да се впише, защото не подценявам публиката и вярвам, че хората имат нужда от такава история, от такъв тип театрално преживяване", казва Александра.
Тя се запознава в дълбочина с творчеството на Хуан Майорга, докато е за 6 месеца в Испания, където учи в RESAD - Кралското висше училище за драматично изкуство. Самият автор е по образование математик и философ, определян като най-добрия жив испански драматург. Носител е на редица награди, като през 2016 година печели една от най-престижните европейски награди за драматургия - Europe Prize New Theatrical Realities безкрайно ценен от гилдията.
„Хамелин" ме грабна. Още с първите страници, вече бях сигурна, че това е нещо безкрайно интересно и трябва да се направи. Освен това има голяма доза предизвикателство за режисьора. Казваш си: това е много трудно, това как може да се направи?", разказва тя.
Ако предизвикателството плаши някои, за други то е мотивация. Пиесата е много провокативна и актьорите бързо се палят да работят по нея.
„Тя е толкова умело написана, че не ти предоставя никакви готови отговори и екипът, който я прави, трябва да търси и да задълбава все повече и повече", казва Александра.
Според нея в България хората имат нужда от силни и задълбочени съвременни текстове. Пиесата поставя въпроси, а не дава готови решения или плакатни лозунги.
„За мен беше много важна историята в пиесата. Мисля, че когато се занимаваш с театър, това изисква от теб да си достатъчно смел във въпросите, които поставяш и темите, които захващаш", разказва Александра.
Освен че се впуска в приключението да прави трудна пиеса, която досега не е била поставяна в България, Александра не се страхува и да експериментира. Въпреки че в историята за Чудния свирач фокусът е върху прелестната мелодия на флейтата му, в постановката „Хамелин" тя не се чува.
„Мълчанието тук е важно, защото театърът е мястото, където мълчанието се чува", казва Александра. Както за Хуан Майорга, така и за нея е важно значението на думите - като средство за диалог и споделяне на идеи, но и като прикритие, метод за заблуда. Както Чудният свирач омайва с мелодиите си, така е лесно човек да бъде омаян от сладки приказки, разказва Александра.
Светът през очите на дете
В пиесата тя открива два много важни въпроса: възможно ли е да се бориш за промяна, ако ти самият си част от системата и каква е цената на това? Какъв е светът, погледнат през очите на едно дете и какъв е светът, който възрастните оставят на своите деца?
„В „Хамелин" става дума за педофилия. Стои мотивът от приказката [за Свирача], където основният извод е, че децата плащат за грешките на възрастните", разказва Александра. За нея е важно осъзнаването на това, което формира хората и светогледа им.
В пиесата освен персонажите на сцената има и един образ, който не е част от самата история - той има външна гледна точка. Героят е коментатор, който комуникира с публиката и непрекъснато по ловък и провокативен начин поставя всичко, което се случва на сцената, под съмнение. Именно това е и най-голямата трудност за Александра при работата по текста. Вместо да вкара образа в познатата форма, тя избира да остане вярна на текста. Вместо да вкара персонажа в познатата форма на „разказвача", тя успява по различен начин да изгради образа, така че да кара „лампичката" на зрителите да свети.
„Това е ценното на „Хамелин" - че чрез този коментатор пиесата прави публиката съавтор и театъра, постановката е творчески процес за двама - за публиката и за актьорите", разказва Александра Петрова.
Премиерата на представлението „Хамелин" ще се състои на 28 ноември в Сатиричния театър. Сценограф е Десислава Банкова; участват Димитър Захариев, Павел Иванов, Надя Керанова, Мартин Христов, Иван Станчев, Калин Пачеръзки.