"Не е нужно много, за да си лошо момче. Използвам ругатни, правя неангажиращ секс и пия няколко бири и изведнъж се оказва, че съм лошо момче. Но аз знам, че не съм. Хитлер е бил лошо момче."
Има нещо много ирландско в този цитат от Колин Фарел. Особено с оглед на това, че актьорът изрича тези думи в периода, в който почти ежедневно е под влиянието на някаква субстанция, името му мачка едни и същи чаршафи с имената на дълъг списък популярни жени, а най-скандалното в живота му още предстои.
Ако магически превъртим лентата в наши дни, Фарел сякаш вече е друг човек. В премиерния филм "Вдовици" той играе политик, който се опитва да достигне висините, покорени от баща му. В миналогодишния "Убийството на свещения елен" е така потопен в ролята на загрижен баща (който на всичкото отгоре е лекар), че в един момент забравяш, че на екрана пред теб е човекът, който така грандиозно се издъни с "Александър".
Всичко това показва едно – Колин Фарел извървя дълъг път през последните почти 20 години като през последните 12 от тях започна най-накрая да взима повече правилни завои, отколкото погрешни такива.
Актьорският му талант бавно и донякъде мъчително се измъкна от ограниченията на образа на лошо момче, който не само таблоидите, но и самият той си беше създал. А бащинството му помогна да вкара в релси своя наистина сбъркан живот, който иначе можеше да свърши преждевременно.
Но всичко по реда си. Защото историята започва с...
Мерилин и Е.Т.
Странна комбинация, но вдъхновението идва откъде ли не. Още като момче, растящо в предградието на Дъблин Касълнок, младият Колин се влюбва в Мерилин Монро, след като я гледа в "Някои го предпочитат горещо". Но това да бъде запленен от Мерилин може да се случи на всеки младеж, чиито хормони бясно търсят мястото си. Това, което истински тласка младият Фарел към киното, е "E.T.", познат у нас като "Извънземното", на режисьора Стивън Спилбърг.
Филм, който не само го разплаква, но и го кара да прояви интерес към седмото изкуство. Нещо за което неговите брат и сестри също помагат. Така младият Колин стига до театралното училище в Дъблин, което така и не завършва – вместо това се отдава на роли, решавайки да се фокусира върху практиката, а не теорията.
Късметът му се усмихва по начин, който днес изглежда малко смущаващ – Колин е забелязан от актьора Кевин Спейси по време на пиеса в Лондон. Изведнъж се озовава във филм със Спейси - не особено популярния "Ordinary Decent Criminal". Това обаче му открехва вратите на Холивуд, а Фарел е достатъчно нагъл, за да вкара един ритник на същите тези врати и да влезе с гръм и трясък в меката на киното.
Прави го с ролята на Ролан Боз във военната драма на Джоел Шумахер "Tigerland" (2000), която обръща достатъчно очи към него. Интересното е, че записва касета за прослушването за ролята с помощта на сестра си – тя го снима, докато той чете репликите. Шумахер по-късно отбелязва, че двамата Фарел може би са "обърнали няколко бири" преди да запишат касетата за прослушването. Въпреки това ирландецът получава ролята, а с нея и билет за сладкия филмов бизнес на Щатите.
Вероятно знаете какво последва - поредната проява на добре познатата тактика на Холивуд бързо да експлоатира "новата звезда". Заваляха роли - във "Войната на Харт", "Специален доклад", "S.W.A.T.", "Daredevil" и др., както и екранни колаборации с актьори от ранга на Ал Пачино, Брус Уилис и Том Круз.
Стигна се, разбира се, и до главната роля в епичния провал на режисьора Оливър Стоун "Александър", където изрусеният Фарел трябваше да изиграе един от най-възхваляваните завоеватели в историята.
Мащабната продукция обаче се залепи като гигантска черна точка върху кариерата му, а актьорът казва, че дори го е било срам да си купи цигари, защото продавачът може да е гледал "Александър"...
Фарел и Анджелина Джоли в "Александър".
След историческото фиаско Фарел дори мисли за отказване от киното. В крайна сметка не го прави, но философски отбелязва за този си неуспех, че "ако ще се дъниш, трябва да го правиш зрелищно". Точно като него.
За сметка на това провалът не е само професионален, но и личен, защото колкото и да го отрича, ирландецът се е превърнал в едно от "най-лошите" момчета на Холивуд и му е нужна помощ. През декември 2005 г. търси такава като постъпва в клиника за зависимости.
Не той обичаше вредните вещества, а вредните вещества обичаха него (по Менсън)
През тази година тежестта на славата вече го е застигнала. Филмовият бизнес бързо го е приел в обятията си, след което го е погълнал, смлял, изстискал е от него каквото може и сега сякаш е готов да го захвърли в търсене на следващата потенциална звезда.
А едно такова стресово съществуване лесно тласка човек към алкохола и наркотиците. За Фарел не е нужно сериозно подбутване – той вече е в лагера на зависимите.
По-късно се шегува, че от малък е "предразположен към определени зависимости" и още като дете е бил пристрастен към една конкретна марка зърнени закуски. Да, обаче възрастният Колин има много по-опасни вкусове.
Още преди да стане знаменитост в Холивуд терапевт го диагностицира с депресия и освен това му казва, че на здравето му едва ли се отразява добре ежедневният прием на екстази, кокаин, уиски, вино и бира. Не, че това спира ирландеца. По-късно сам разкрива, че в продължение на 15 години "не е изричал дума трезвен".
По някакъв извратен начин тези зависимости помагат на кариерата му - той сам се вкарва в мита за измъчвания артист, който "трябва да страда и да е надрусан, за да твори изкуство". По-късно осъзнава колко сбъркан е този подход.
Такива осъзнавания обаче не идват от само себе си. Огромен фактор е най-важната роля, която Фарел ще изиграе някога в живота си – тази на баща.
През 2003 г. се ражда първият му син – Джеймс. Момчето страда рядко генетично заболяване, наречено Синдром на Ангелман, което може да доведе до изоставане в умственото и физическо развитие.
За Фарел детето е шанс да осъзнае, че не е тръгнал в правилната посока. Това да не може да изпълнява отговорностите си като баща е нещото, което го вкарва в клиниката в края на 2015 г. Това, вероятно, също така е и нещото, благодарение на което актьорът излиза трезвен от нея в началото на 2016-а и успява да остави зависимостите зад гърба си. А също така и да стегне кариерата си, белязана както от сполучливи, така и от откровено слаби проекти.
Не успява обаче да вкара в ред личния си живот, който и без това вече е доста усложнен.
"Похотливият леприкон"
Не е лесно човек да се сдобие с такъв прякор (и едва ли е приятно), но Фарел успява. Таблоидите му го лепват заради славата му на плейбой. Тя обаче е заслужена – както актьорът сам казва, с идването с Лос Анджелис той е опитал да преспи с "когото може".
Свързват името му с известни жени като Бритни Спиърс, Анджелина Джоли, Деми Мур и няколко модела. Така и не става ясно колко от тези предполагаеми връзки наистина са се случили, но за една е абсолютно сигурно - тази с модела на Playboy Никол Нараин.
През 2003 г. тя и Колин Фарел си партнират не в голяма холивудска продукция, а в нещо доста по-интимно – заедно записват домашно порно.
13-минутният клип в онзи момент може да е изглеждал забавна идея на актьора, но няколко години по-късно ще се превърне в сериозно главоболие, когато Нараин се опитва да изкара пари от него като го продаде. Бившата любима на Фарел твърди, че има право да прави с видеото каквото пожелае, включително да го разпространява.
Ирландецът завежда дело срещу нея в опит да спре разпространението на записа. Според него с клипа Нараин цели да навреди на кариерата му. В крайна сметка двамата стигат до извънсъдебно споразумение, макар да не става ясно кой колко пари е получил в цялата ситуация. Но за Фарел е важно, че бедствието е избегнато и майка му няма при отсядане в хотел случайно да си пусне филм със сина й, който да се окаже от по-специфичен жанр...
Но да не си помислите, че това е единственият публичен проблем, който човек с прякора "Похотливият леприкон" е имал с жени.
Друг не по-малко стряскащ случай е появата в живота на актьора на жена, която завежда няколко дела за сексуален тормоз срещу него (без да постигне нищо). Дезире Брадфорд е бивш оператор на секс-телефон. Тя твърди, че Фарел я е тормозил посредством мръснички обаждания и текстови съобщения.
По думите й актьорът е "обсебен" от нея, макар да изглежда, че ситуацията е точно обратната.
Брадфорд сама пише книга - "Колин Фарел: Мрачно и извратено кученце", която, представете си, издава сама. Записва и песен, чието заглавие се превежда като "Колин Фарел е моята кучка". Да, вече вероятно ви става ясно колко тежко е било положението.
Жената дори се опитва да се конфронтира с актьора по време на негово гостуване в шоуто на Джей Лено през 2006-а. Фарел получава ограничителна заповед срещу Брадфорд като в искането си казва пред съда, че се "страхува за своето семейство".
Фарел в "Убийството на свещения елен" (2017 г.)
Както личи, славата привлича всякакви проблеми. Но както странните фенки, така и порно-скандала и зависимостите са една история от миналото, която само да си спомняме с почуда при излизането на всеки (добър) филм с Фарел.
Защото в крайна сметка той е пример за това, че човек може да се промени.
Личният му живот очевидно е с няколко идеи по-подреден в сравнение с преди. Професионалният му също. Да, над неговата кариера продължава да витае една особена аура – по-малките, независими филми, в които се снима, често са много по-добри от големите холивудски продукции, в които сякаш все по-рядко участва (вероятно за добро). "Златният глобус", който печели за "В Брюж" (2008 г.), и номинацията за такъв за ролята в "The Lobster" (2015 г.) са доказателство, че Холивуд все пак не е успял да го смаже.
Независимото кино му дава възможност да е наистина креативен и да опитва различни неща, далеч от калъпа на "лошото момче", лепнат му от буйната му младост и популярните му роли от началото на века.
Защото днешният Колин Фарел е интересен с това, че извън екрана вече не е толкова интересен – няма го алкохолът, няма ги скандалите. Има я ролята на загрижен баща и един професионалист, който най-накрая е успял да вкара в употреба таланта си.
