Добрина Чешмеджиева е едно от старите кучета на българската журналистика в добрия смисъл на думата. Доби е красивото лице на "Референдум" по БНТ и покрай това е дипломиран укротител на диви политически страсти.
Преди "Референдум" минава през месомелачката на сутрешния блок на БНТ. Освен работата й на екран, тя е и главен продуцент на новините на БНТ.
Работният ден на Добрина няма точен начален час, нито ясен край - зависи от международната обстановка, от ситуацията в страната или пък от продължителността на пресконференциите в нощта на изборите.
Бързата реакция е неразделна част от работата й, в един момент трябва да реагира светкавично на коментарите на събеседниците си, а в друг трябва да се качи на кола и да се придвижи максимално бързо до противоположната страна на града.
Срещам се с Добрина в делнична вечер, защото друг „прозорец" в програмата й няма да има през следващите седмици.
Тестваме новия Hyundai i30 и си говорим за телевизията, за професията и мисията на журналиста, за това как разпуска в малкото си свободно време и какво е да бъдеш лесно разпознаваема личност в клюкарски град като София.
И двете сме професионални пътници, но пък задната седалка на i-30-ката е удобна и позволява да бъде използвана за подвижен офис.
Непосредствено след потеглянето задавам въпроса: Защо не шофираш?
Защото имам късмета да живея в централната част на града и всички важни места са на пешеходно разстояние, а аз обичам да ходя. Освен това като пътник успявам да свърша допълнително работа, докато ако шофирах - това нямаше да бъде възможно.
Значи колата за теб е нещо като офис на колела?
Определено! За мен е важно колата да бъде на първо място комфортна, сигурна и да има достатъчно място - понякога се налага да се пътува с повече техника.
Как се справяш с напрежението, което съпътства ежедневието ти?
Истината е, че когато си изморен и адреналинът те държи, се фокусираш върху най-важните неща: кой е събеседникът ти, какво има да каже, което е важно за зрителите, как да извлечеш най-много информация, как да бъдеш полезен - не мислиш за умората и за липсата на сън. Не са важни часовете в работния ден, а начинът, по който ще си свършиш работата. Едно телевизионно предаване е само видимата част от работния процес.
В „Референдум" често се налага да играеш не само ролята на водеща, но и на умиротворител, особено когато опонентите се разпалят прекомерно. Лесно ли е да управляваш посоката на разговора и добрия тон и поведение?
Хората често виждат света такъв, какъвто е в техните представи, и коментират, сякаш са последна инстанция. Едно от най-важните неща в нашата професия е да си задаваш непрекъснато въпросите: Защо съм тук? Каква е моята роля? Защо хората да гледат именно мен? Какво полезно мога да им покажа? Как можем да им помогнем да си изградят мнение по даден въпрос, представяйки различни гледни точки?
Защото истински важният не е водещият или журналистът изобщо, главната роля е предоставена на информацията, на това хората да бъдат осведомени да им се представят различни теми, различни събеседници в студиото, за да могат да мислят критично и да могат да правят информирани избори.
Понякога събеседниците се разгорещяват и се налага да бъдат прекъснати, за да възвърнат добрия тон, да оставят останалите да изложат позициите си, но това е неизменна част от работата и се превръща в рефлекс на водещия. Работата ми е свързана с любопитство и непрестанно учене на нови неща. Когато работим по дадена идея трябва да сме готови не само с гости, които да могат да защитават позициите си, но и с максимално информация по темата.
Да ръководиш този интензивен процес на общуване в ефир не е ли натоварващо?
Не, това е вълнуващата част от процеса. Натоварващо е, когато искаш да поканиш интересни събеседници и експерти, които обаче не желаят да участват в телевизионно предаване, което те връща към обичайните гости в студио. Иска ми се да можем да показваме повече хора с различна експертиза, които да запознават публиката с различни теми и проблеми на съвременното общество.
Хората имат склонност да си изграждат мнение, съдейки само по публичния образ на дадена личност. Каква си ти извън екрана?
С времето съм научила много неща, имала съм късмета заради професията си да се срещам с невероятни хора, но дълбоко в себе си съм останала същият човек, който съм била и на 20. Държа на определени качества и ценности, на определено поведение и се стремя да не се променям в годините, а само да израствам и да продължавам да се усъвършенствам като професионалист. Старая се да не се оставям обстоятелствата да ме променят.
Не ми допадат хората, които позволяват професията им или на факта, че присъстват в публичното пространство, да се възгордяват или да възприемат по-авторитарно поведение. Мисля критично и анализирам ситуациите, това ми помага да остана вярна на себе си.
Кой е най-интересният ти събеседник досега?
Имала съм много интересни събеседници, благодарна съм за този шанс, че мога да се срещам, да интервюирам и да общувам с някои от най-значимите личности на нашето време, хора които наистина променят средата, които създават изкуство и оставят след себе си ценно наследство.
Определено един от най-вълнуващите моменти в кариерата ми беше срещата ми със Стинг в Лондон.
Той е не само един от любимите ми изпълнители, но е и невероятен творец, супер интересна личност, а в същото време е безкрайно земен и любознателен. Няма да забравя, че по време на интервюто периодично ми задаваше въпроси за България, за живота тук, за хората, за културата и историята.
А как релаксираш?
Обичам да се виждам с приятели в някой спокоен бар с хубава музика, където можем да се отпуснем и да си поговорим. Харесвам музиката на Ъпсурт и често ходя на техни участия. Обичам да танцувам, да пътувам. Почивката е лукс и удоволствие и в свободното време обичам да бъда с хора, с които наистина мога да се отпусна.
Кои са местата, които обичаш да посещаваш?
Харесвам JJ's защото е спокоен бар, идеален за приятна вечер с приятели. Харесвам музиката, която пускат в Carrousel, и понякога ходя там - идеално място за танци.
Случва ли ти се да идват непознати и да те заговарят?
Да, случва се. Повечето хора са много любезни, може би защото посещавам основно места, на които ходят много готини хора.
Идват и ме поздравяват за определено предаване или само питат дали наистина съм аз, споделят, че са изненадани да ме видят, пожелават ми още много успехи.
Има ли и натрапници?
По-скоро съм имала случаи, в които човек иска да изкаже собствената си гледна точка, да сподели мнение, което не е чул казано в ефира по време на предаване или да си разкаже личната история. Всички имат нужда от внимание, старая се да изслушвам търпеливо.
Какво е отношението ти към модерните места?
Мястото няма значение, за мен най-важни са хората, с които съм, независимо къде се намирам. Не разбирам хората, които отиват на вечеря в скъп ресторант, само защото е модерен и прекарват цялата вечер в обсъждане на менюто и цените. Обичам да си говоря с хората за истинските и важните неща в живота, да споделяме преживявания, да си разказваме какво ни вълнува, да обсъждаме дори и по-сериозни теми, няма значение къде се намираме.
Кои са темите, които не ти допадат?
Не обичам дребнавите неща и не ми е приятно да се обсъжда кой какво притежава. Хората, които казват „сега ще си взема Монтблана", вместо „сега ще си взема химикалката", например. Живеем в много консуматорско общество и някои хора използват твърде много усилия да покажат какво притежават, вместо да се погрижат да покажат какви са те самите.
С какви хора обичаш да общуваш?
С хора, които не се взимат на сериозно; хора с чувство за хумор, такива от които има винаги какво ново да научиш. Приятно ми е да общувам с хора, които те предразполагат да се чувстваш спокойно и комфортно, с които можеш да общуваш качествено, да обсъждаш широк спектър от теми. Определено не ми е приятно да общувам с обсебващи хора, които сякаш изнасят монолог и се приемат за последна инстанция.
В ерата на социалните мрежи случва ли се да те „преследват" онлайн?
По-скоро не, защото използвам Facebook основно за комуникация с приятели, не съм от тези хора с много последователи, които споделят информация за работата си, снимки с гости или линкове към предавания и интервюта. Не знам до колко има правилно поведение в това отношение, но аз не съм от този тип журналисти. Присъствието ми в социална мрежа също част от личното ми пространство.
Социалните мрежи и възможността за бързо създаване на съдържание дават увереност на много хора да се изявяват с коментари по различни теми, как приемаш този феномен хората да си играят на журналисти?
Истинският журналист носи голяма отговорност към аудиторията. Преди да споделиш определена информация, трябва да провериш достоверността на източника; ако коментираш дадена тема. е добре да имаш предвид различни позиции. За съжаление вече е твърде актуално хората да се приемат като последна инстанция и да споделят мнение, без да се замислят за последствията.
Да не говорим за грубия и обиден тон, който някои хора си позволяват да държат онлайн, защото могат да останат напълно анонимни и да си позволят поведение, които едва ли биха имали смелостта да покажат ако трябваше да застанат с истинското си име пред камера, например. Фактът, че всеки може да напише каквото си иска, включително и с користна цел, трябва да ни прави още по-критични консуматори на информация.
Какво мислиш за новините тип „алтернативен факт"?
Имам късмета да работя на място с традиции и култура, където подобно нещо е немислимо и недопустимо. В годините съм работила с някои от най-добрите български журналисти, сценаристи, продуценти, това помага да изградиш много висок професионален морал. За съжаление ежедневно попадам на информация, статии и коментари, които подвеждат или заблуждават хората, като целите са различни и честно користни.
Според мен подобно поведение не бива да остава безнаказано. Много е важно хората да се научат да подлагат под съмнение информацията, която консумират, да внимават на кого се доверяват.
