Как така топ атлет, състезател по тенис, дипломиран от Йейл доктор-офталмолог и успешен пред обществото хетеросексуален съпруг (че и баща), на 40-годишна възраст решава внезапно да смени пола си?
Това е въпросът, който взривява все още консервативното американско общество точно в средата на 70-те години.
Днес вече сме слушали твърде много лични истории и знаем достатъчно за транссексуалността - или поне толкова, че да не се плашим от тази тема. Но представете си как изглежда решението на Ричард Раскин в светлината на миналото.
Тогава, по всичко изглежда, че той извършва немислимо и абсолютно неразбираемо за околните действие.
Ричард - както е името от предишния живот на др. Рене Ричардс - загърбва своята дотогавашна самоличност и постъпва в клиника за хирургическа операция за смяна на пола през един горещ августовски ден на 1975-та.
След операцията - той се преражда в тя.
"Прероден" на френски означава и Рене - името от втория живот на д-р Раскин/Ричардс.
Днес д-р Рене Ричардс е на 80 години и дава едно дълго отлагано интервю пред журналиста на GQ Майкъл Хейни в което разказва за себе си, за живота си и най-вече за факта, че не се приема за "пионер" на транссексуалната общност, макар че очевидно обществото би искало да я възприеме по този начин.
От интервюто става ясно, че ако 40 години прекараш в кожата на мъж и 40 години в тази на жена, съвсем не всичко се свежда единствено до "някаква си дата".
"Аз съм доктор, хирург, офицер от флота, имам диплома от Йейл и съм тенис шамион. Аз съм много неща", казва тя.
Едно е сигурно - Рене Ричардс е успешен човек - независимо в кой пол е облечен този успех.
Нейните лични успехи са доказани пред обществото - и са обширно описани в двете й автобиографични книги.
Ричард Раскин е дете на емигранти от Русия с еврейско потекло. И двамата родители са доктори - ортопед и психиатър. В Йейл Ричард е шамион по тенис. След това се записва във флота, дипломира се със специалност медицина - офталмология - и става един от водещите очни хирурзи в страната. Жени се и става баща на син.
Получава лиценз за летене и, както признава в интервюто, и до ден днешен обикаля Америка с частен самолет.
А след това се решава, по нейните думи - "много трудно" на стъпката да смени пола си.
По-късно тя пише: "Не изглеждах от хората, които искат или имат нужда от този тип хирургия. Нямаше "нищо сбъркано" в мен, беше ми крайно неудобно от докторите".
"Моята постъпка беше твърде плашеща за хората.
Те не можеха да си обяснят как някой, който е толкова успешен във всичко - в медицината, в спорта, в живота си на хетеросексуален мъж, съпруг и баща - ще иска да стане жена. Те не можеха да разберат как съм живеела с това тревожно усещане да искам да бъда в продължение на години жена".
Мрачната история на Ричардс след операцията е следната: развод и десетилетия на хормонална терапия, хиляди нощи на задаване на въпроси и търсене на отговори.
А светлата част на историята е, че Рене най-после е щастлива и се отдава на това, което най-много обича: тениса и кариерата си на офталмолог.
"Вече бях жена - бях доволна, щастлива, че съм успяла да осъществя това. Бях уплашена. Знаех, че животът ми ще бъде доста различен. Но аз умея да се справям в такива ситуации. Ако ме питате как мога да летя със самолета си над цялата страна - ето така: това е лудост. Колко пъти съм си рискувала живота!"
След това уточнява:
"Направих го, защото не мислех много, защото нямах идея какво правя.
Това е истината. Хората често правят неща, които се приемат за много смели, без ни най малката идея в какво се забъркват. Така беше и с мен.
Имам предвид, че когато хората пишеха за мен невероятни неща: колко съм неморална, колко съм неморална и лоша, какъв пример давам - какво можех да направя?
Просто седях и ги слушах - не с безразличие, ами просто не обръщах внимание...
Такава съм от дете. Ако искам да направя нещо, аз го правя и не мисля много за последствията".
Мрачната част е свързана със самота и серия самоубийствени мисли. А светлата част - с феноменалните тенис успехи, които започват, след като Рене Ричардс се записва - вече като жена - в калифорнийския тенис клуб в Нюпорт Бийч - John Wayne Tennis Club.
Впечателни от играта й, приятели я посъветват да влезе в женския турнир. Тя го печели, но съвсем скоро започват въпросите: тя наистина ли е жена и има ли право да печели титли?
През 1976-та година Рене Ричардс иска да играе на U.S. Open, но получава отказ заради факта, че не е "биологично родена като жена".
Следват почти двугодишни съдебни битки, които, в крайна сметка - Рене печели и съдът решава в нейна полза правото да участва на шампионата и отсъжда, че тя е била дискриминирана на база на пола си.
Така Ричардс влиза в турнира през 1977 година. Тя загубва на първия кръг, но се класира на финалите по двойки.
След няколко години в тениса, тя се оттегля от игра през 1981 година, но продължава спортната си кариера като тенис съдия.
А след това, Рене Ричард се завръща в офталмологичната си практика. И сега, един път седмично, тя пътува до работата си в клиниката от Путам Каунти, северно от Ню Йорк Сити, където живее - в къща сред гора.
Рене Ричардс се грижи за формата си и е на безглутенова диета. Тя уточнява:
"Виждате ли Джокович какво постигна със своята безгутенова диета?"
Тя абсолютно не се припознава с гей и трансджендър общността и не се радва на факта, че е смятана за пионер в областта на смяна на пола. "Не е било умишлено, затова няма с какво да се горедея", казва Рене.
"Някои хора също така не разбират защо не съм активист на трансджендър общността, защо не говоря или не давам пример. Обаче мисля, че правя повече от добро за общността, като съм просто най-добрият доктор, който мога да бъда, като съм тенис треньор и като съм била най-добриата възможно тенисистка. Аз съм по-полезна така - като съм идеална в нещо, с което много хора могат да се гордеят".
