Всяко десетилетие си има своите супермодели - от закачливите икони в миниполи на 60-те Джийн Шримптън и Туиги до екзотичната Кара Делевин в наши дни. Но феноменът датира отпреди Туиги, от самото начало на XX век, когато първият супермодел в света постига огромна слава...
Какво е нужно, за да бъдеш супермодел? Свръхестествена красота, разбира се, но има и още нещо - определена харизма, безпогрешен моден инстинкт, желязна устойчивост и...
сексапил.
Обикновеният модел става "супер", когато не само постигне неимоверна популярност, но и когато се превърне в символ на характерното за своята ера.
Супермоделът запечатва даден момент, защото винаги е в епицентъра на модния културен живот на времето си - и в неговия авангард.
Евелин Несбит, стройна червенокоса красавица от Филаделфия, е най-търсеният от художниците и модистите модел в Златната ера на Америка.
Животът й е бурен и изпълнен със събития, а славата й достига пика си, когато е замесена в убийство и в последвалия тогавашен "процес на века".
Несбит въплъщава своята ера по много начини
Краят на XIX век е блестящ период на бърз икономически растеж в САЩ, но и ера на сериозна бедност заради многобройните европейски емигранти.
Несбит е видяла в живота си и двете страни. Тя произхожда от скромно шотландско-ирландско семейство от Тарентъм, Пенсилвания, и след смъртта на баща й, оставил след себе си огромни дългове, майка й се затруднява да издържа семейството.
Това е и ера, стъпила с единия крак в строгата викторианска епоха, и с другия - навлизаща в окъпаното от възможности второ десетилетие на новия век.
Младата Евелин е от "порядъчно" семейство, и позира - напълно облечена - за художници от 14-годишна възраст, като начин да помогне на семейството си да излезе от бедността. Когато пристига в Ню Йорк през 1900 г., възходът й е стремглав.
Тя обаче навлиза и в нов, различен свят.
Американският художник Джеймс Каръл Бекуит, чийто основен покровител е супербогаташът Джон Джейкъб Астор, я взема под крилото си, запознава я с художници и илюстратори - и Несбит скоро е най-търсеният модел в Ню Йорк.
Тя е вдъхновението за многобройни произведения на изкуството, включително прочутата скулптура на Джордж Грей Барнард "Невинност" (понастоящем в музея "Метрополитън") и "Жените: вечният въпрос" на Чарлз Дейна Гибсън (1905).
Евелин е и популярно лице и на илюстрованите корици на много списания и издания като Vanity Fair, Harper's Bazaar, Delineator и Ladies' Home Journal, а ликът й присъства в реклами на какво ли не, от кремове за лице до паста за зъби.
Търсен модел
Меките черти и младежкото лице на Несбит скоро стават вездесъщи, присъствайки на пощенски картички, цигарени картички, календари и хромолитографии.
Тя често позира, напълно облечена, за илюстратори в различни костюми - горска нимфа, циганка, гръцка богиня, гейша - и получените изображения не са открито сексуални, но в тях присъства лека пинъп провокативност, която без съмнение допринася за популярността им - и славата на Несбит.
Модната фотография тъкмо прохожда и когато Несбит навлиза в тази нова медия като "жив модел", позирайки за един от основоположниците на бранша Джоел Федере, тя незабавно се превръща в хит.
С нарастването на популярността на снимките и постепенното изместване на илюстрациите в пресата, Несбит скоро генерира огромни продажби на вестници и става незабавно разпознаваема.
Много скоро - през 1901 - тя е привлечена в хора на изключително популярната пиеса на Бродуей "Флородора".
Несбит се превръща в знаменитост и започва да присъства редовно в клюкарските рубрики и театралните периодични издания на тази епоха. Не минава много време, и тя получава роля с реплики в пиеса на Бродуей - "Дивата роза".
Подобно на по-късните супермодели, Несбит се превръща в икона на своята ера - и перфектно въплъщава парадоксите на времето.
Пола Урубуру, автор на биографията на Несбит "Американска Ева", разказва:
"През първото бурно десетилетие на XX век, Евелин Несбит е американското момиче на мечтите, чието лице е нейното богатство и чийто живот отразява опияняващите, шеметни и авантюристични времена... Тя въплъщава всички противоречиви импулси на Златната ера; понякога изглежда като израз на викторианска сантименталност, но нейната омайна усмивка обещава нещо забранено".
Бремето на славата
През времето си на "момичето-Флородора" Несбит се запознава с архитекта и член на нюйоркския хайлайф Станфорд Уайт, сред проектите на чиято фирма са емблематични сгради като Медисън Скуеър Гардън, Tiffany's, арката на площад "Вашингтон" и имението на Корнилиъс Вандербилт.
Уайт първоначално е покровителствена фигура в живота на младата Несбит, но скоро става неин любовник и благодетел, осигурявайки нея и нейното семейство с екстравагантни подаръци и елегантен апартамент.
След като след година тяхната връзка приключва и Несбит се омъжва за милионера Хари Тоу, събитията започват да се развиват драматично.
Обезумял от ревност и - по негови думи - борейки се за честта на младата си съпруга, Тоу се приближава до бившия й любовник Уайт по време на представление в Медисън Скуеър Гардън и го застрелва от упор.
Несбит е основният свидетел в процес, преливащ от толкова шокиращи подробности за връзките й с двамата (за които се твърди, че са злоупотребявали с нея и са прибягвали към насилие), че църковна група се опитва да забрани отразяването на всички кървави подробности.
Майката на Евелин е обвинена, че е пробутвала дъщеря си почти като проститутка на Уайт.
Евелин е представяна в пресата като "момичето в червената кадифена люлка", като се визира люлка, която Уайт е монтирал в луксозния си, многоетажен апартамент.
Заради огромния медиен шум около процеса, съдебните заседатели са изолирани - първият път в американската история на правораздаването, когато подобна стъпка е счетена за необходима.
Тоу е осъден на доживотен затвор в психиатрична болница-затвор.
Както обяснява Урубуру, "трагично, почти толкова бързо, колкото изгрява звездата й, първият супермодел на Америка, сексбогиня и истинска знаменитост, става жертва на самата култура, която я е създала и унищожила".
Подобно на всеки самоуважаващ се супермодел, Несбит обаче демонстрира устойчивост и си изгражда нов живот след тези травматични събития - като майка, актриса в нямото кино, изпълнителка на водевил и авторка на мемоари.
Наравно със запазените картини и снимки на Несбит, има стихотворения и пиеси за нея, филм от 1955, наречен "Момичето в червената кадифена люлка" а в романа "Рагтайм" на Е.Л. Доктороу, който е адаптиран за филм и мюзикъл, има сюжетна линия за убийството.
Влиянието й се чувства чак до 2010 година - в сериала на HBO "Престъпна империя", героинята Джилиън е базирана донякъде на историята на Несбит.
Историята на Евелин Несбит остава жива и вероятно ще продължава да се помни още дълго - кой знае, може би дори по-дълго, отколкото тази на последвалите примера й супермодели.
