Часът е 6 сутринта и Бил Уитфийлд си прави кафе у дома в Лас Вегас, преди да тръгне за работа - охранител е в местна гимназия. Почти никой от учениците обаче не си дава сметка, че едрият униформен мъжкар, който ги пази, е бил бодигард на Майкъл Джексън през последните 2,5 години от живота на певеца.
"Често се оказваше, че аз съм първият и последният човек, с когото той говори всеки ден. Нямаше начин да достигнете до г-н Джексън, без да минете през мен", спомня си той седем години след смъртта на Краля на попмузиката.
Уитфийлд разказва, че Джексън е обичал да прави среднощни посещения в книжарници, при които изкупува всички налични книги. Припомня си случаите, в които е водил децата на певеца в увеселителни паркове - и то без воалите, които бяха принудени да носят по време на публични изяви в присъствието на баща си.
Спомня си и фалшивите имена, които измислят за Майкъл Джексън, за да го регистрират инкогнито в хотелите по света ("известно време използвахме Барни Ръбъл"), както и системата от еднакви джипове, използвани за заблуда на феновете и папараците.
"Имаше три отделни случая, при които управителите на хотелите се обаждаха, за да предупредят, че са получили заплаха за живота на г-н Джексън. Затова се налагаше да се евакуираме спешно посред нощ. Един от начините да напуснем хотела, без да ни забележат, беше да скрием г-н Джексън в количка за рум-сървиз. Това май не съм го разказвал на никого", споделя Уитфийлд пред Гардиан.
Дори сега, на 50-годишна възраст, бодигардът не води кротък живот. Училището, в което работи, всъщност е доста известно - създадено е от звездата на тениса Андре Агаси в родния му Лас Вегас. Уитфийлд е винаги нащрек поради потенциалната заплаха за сигурността на учениците.
Той обаче твърди, че не му липсва работата като охранител на звездите - кариера, с която се занимава в продължение на повече от 10 години.
"Сега е много по-трудно, защото известните личности започнаха да се хвалят с богатството си навсякъде. Нали знаете песента на Notorious B.I.G. и Пъфи "Mo Money Mo Problems"? E, няма как да го кажа по-точно от това", споделя той.
Достатъчно е да си припомним случая с Ким Кардашиян. Преди седмица въоръжени крадци нахлуха в хотелската стая на звездата в Париж и избягаха с "плячка" на стойност над 9 млн. евро. Сред задигнатите вещи имаше пръстен с диамант за 3,5 млн. евро. Бижуто е подарък от съпруга на Кардашиан и е закупен с парите, които Кание Уест получи след договор с Adidas.
Три дни преди нападението Ким сподели снимка на същия пръстен в профила си в Instagram, пред очите на своите 85 000 000 последователи.
По време на атаката бодигардът на Кардашиян - Паскал Дювие - се е намирал в нощен клуб, за да се грижи за сигурността на сестрата и майката на звездата.
Нападението над Кардашиян повдигна дебат за ролята на бодигардовете в модерната епоха на социалните мрежи и непредсказуемите терористични заплахи. През август 2016 г. един от членовете на саудитското кралско семейство призна, че е загубил принадлежности за 1 млн. евро при обир на улицата в Париж. Няколко седмици по-рано тъщата на Бърни Екълстоун стана жертва на отвличане в Сао Пауло.
"Колкото повече се увеличава заплахата от терористични атаки в страната и зад граница, толкова повече се повишава интересът към нашите услуги", казва Шамир Боливар - бодигард от Маями, охранявал звезди като Шон "Диди" Комбс и Гуинет Полтроу.
Боливар може да вдига 225 кг от лежанка и не спира да говори с маниер на филмова звезда. Твърди, че не намира нищо бляскаво в работата си и добавя: "Блясъкът идва тогава, когато сложат знамето върху ковчега ни. Той е наследството, което оставяме на своите деца, мисълта за добре свършената работа".
Той твърди, че охранителят на Кардашиян Паскал Дювие е "един от най-добрите агенти в играта". Но и признава, че "играта се промени" през последните години. Въпреки че и реалните, и фалшивите заплахи за сигурността стават все повече, звездите не са "поумнели" ни най-малко.
Нещо повече - вече започнаха да показват богатството си пред целия свят чрез социалните мрежи.
"Не стига, че папараците ни преследват денонощно, но и клиентите ни се тагват на всеки пет минути и издават на всички къде се намираме", казва Боливар.
"Все едно да изтеглиш 1 млн. долара от банката и да кажеш на всички "Здравейте, току-що взех едни пари и ако искате да ме намерите, да знаете, че съм отседнал в Waldorf Astoria".
Телефонът на Боливар не спира да звъни, откакто звездите решиха да инвестират в подсилване на охраната си с напомпани момчета, приличащи по-скоро на гвардията на някой наркобос или на охраната на петролен магнат на посещение във военна зона.
"След малко отивам на среща с една доста известна клиентка, която иска да обсъдим как да подсилим охраната й след това, което се случи в Париж. Повечето от тези личности са толкова обожавани от публиката, че дори не могат да си представят, че нещо подобно може да се случи и на тях", споделя Шон Енгбрехт, бивш агент от Отряда за спецоперации към американската армия, който създава CASS Global Security през 1998 г.
Когато Енгбрехт пътува с важен клиент в Париж, например, не си позволява никакви компромиси със сигурността.
Първо, изпраща предварителен екип, който прави контакт с местните агенти. Прочистват целия хотел, планират безопасни маршрути, инсталират собствени камери и сензори, които се следят от отделна стая за охраната в съседство с апартамента на звездата.
Командироват се най-малко четирима бодигардове, включително един или двама служители от полицията в Париж, с правомощия да арестуват на място евентуалния нападател.
"Принципалът" - както се наричат клиентите - носи със себе си паник-бутон навсякъде, като няма право да се отделя от охраната си на разстояние, което изисква повече от 8 секунди за реакция при нападение.
"Ако си решил да откраднеш бижута за 10 млн. долара, но в един момент осъзнаеш, че за целта ще трябва да убиеш един полицай и двама бодигардове, ситуацията се променя драматично", каза Енгбрехт.
Гардът, който има задача да пробива път сред тълпите от фенове, трябва да бъде "черешката на тортата" в екипа от лични охранители, казва лондонският консултант по сигурността Джеймс Гланси (бивш морски пехотинец).
Друг бивш британски военен, който в момента работи като персонален охранител, сравнява това преживяване с фронтова атака.
"Излизаш от асансьора и всичко е тихо. Изведнъж - Бум! Светкавиците те заслепяват. Отвсякъде се чуват писъци и крясъци от феновете, които се бият помежду си, за да стигнат до теб. Напрежението за сетивата и адреналинът са същите, както на бойното поле", разказва бодигардът от Close Protection World, който предпочита да остане анонимен.
Компанията на Гланси - AnotherDay - се занимава с превенция на риска и планиране на подкрепленията при пристигането на клиента. Гланси прави личен подбор на екипите, организира изработването на дубликати на всички ценни предмети.
Препоръчва на един от британските си клиенти да изработи реплики на чифт пушки Purdey. Копията струват около 5500 евро (миниатюрна част от стойността на истинските оръжия) и стоят в открита витрина. Оригиналните антики се съхраняват на друго място.
Екипът му обучава клиентите си как да не се издадат, ако се наложи да предадат фалшивите си "скъпоценности" на евентуален нападател.
"Ако една организирана групировка е решила да посегне на конкретна личност, тя ще го направи на всяка цена. Но само си представете каква щеше да е психологическата победа, ако Кардашиян беше излъгала нападателите си с фалшив пръстен", коментира Гланси.
Бумът на охранителната индустрия в Лондон се дължи отчасти на манталитета на свръхбогатите хора. В Мейфеър има шоу-рум за луксозни автомобили, в който се предлага бронирано Ламборгини.
Парадоксалното е, че мускулестият бодигард вече се възприемат като аксесоар, демонстриращ заможност.
За последните 10 години лицензираните охранители във Великобритания се увеличават от 2000 до 15000 души. Минималното им заплащане започва от 300 паунда на ден и достига до четирицифрени суми за няколко часа работа. Всичко зависи от подготовката им (в Топ 3 на класацията стоят бивши служители на спецслужбите).
Както в случая на Бил Уитфийлд с Майкъл Джексън - в този бизнес доверието между клиент и охранител често води до разширяване на задълженията. Бодигардът може да се превърне в доверено лице, "филтър" за нежелани контакти, детегледачка, личен асистент - и дори приятел.
"Имали сме клиенти, заради които сме рисували с тебешир по улиците на Кан, за да знаят къде точно да стоят по време на събитията от кино-фестивала. Един милиардер държеше да общува с нас само с Post-it бележки. Веднъж ни информира, че има прекалено много прах под тостера с жълта бележка, която беше оставил... под тостера. Една от най-властните жени в света, която не беше известна в Америка, искаше да дойде в Ню Йорк, за да се "почувства като човек". Вървяхме с нея по Пето авеню и си мислих:
"Тази жена струва няколко десетки милиарда долара, един Господ знае колко номера на президенти има в мобилния й телефон", разказва Енгбрехт.
Охраната на звездите рядко изисква намеса с грубо насилие, макар че Боливар признава, че му се е наложило да "възпре живот" при операция по опазване на един от клиентите (отказва да даде повече подробности).
Енгбрех разказва, че на два пъти е вадил оръжие срещу нападател "и стана ясно, че съм готов да го използвам".
Уитфийлд никога не е попадал в ситуация, която да изисква агресивна намеса. "Ако някой да достигне достатъчно близо до г-н Джексън, за да го ограби, това означава, че е преминал границата. А такива номера не минават при мен", казва той.
Понякога се налага да се правят саможертви.
Иън Робъртсън е работил като бодигард и мениджър на турнетата за групи като Oasis и Spandau Ballet, преди да напусне бизнеса и да се отдаде на "по-спокойната работа като пожарникар".
Преди десетина години му се налага да придружи Марк Олмънд в нощен клуб в Москва.
"Онази нощ той беше облечен с много стилно и пищно кожено палто. Поседяхме няколко часа в онзи клуб, в компанията на красиви московчани и цяла камара гангстери, и в един момент към мен се доближиха двама мъже от съседната маса. Запознахме се, те предложиха да ме почерпят с една бира.
След което единият от тях ми каза: "Съпругата на моя шеф много харесва това палто". Обещах, че ще говоря с Марк, но ги предупредих, че той си го харесва и едва ли би го продал.
"Ти май не ни разбираш", отговориха ми те..."
Естествено, Марк Олмънд не желае да се разделя с палтото си. Затова бодигардът му го съветва да събере групата и незабавно да напусне хотела. Самият той се връща на масата, за да отклони вниманието на руските мутри.
"Ударих единия в гръкляна, а другият получи юмрук в слепоочието. Но си знаех какво ще последва. Пребиха ме като животно, но поне групата успя да излезе без проблем. А накрая, момчетата, които ме смазаха от бой, ме изправиха, изтупаха ме и ми купиха бира", разказва 56-годишният Робъртсън.
Бодигардът на Майкъл Джексън Бил Уитфийлд остава на служба до смъртта на звездата през лятото на 2009 г. Той подготвя охраната за световното турне, което трябва да започне от Лондон след две седмици, когато Джексън умира след фатална доза упоителни медикаменти, предписани от личния му лекар.
Уитфийлд остава верен на Джексън дори когато хонорарите му започват да се бавят заради натрупаните дългове на звездата. Спомня си, че е носил в куфарче две статуетки "Оскар" за филма "Отнесени от вихъра", които Джексън купува през 1999 г. за 1,5 млн. долара. Идеята е да ги използват за "валута", ако парите свършат.
Бодигардът наблюдава поведението на адвокатите, промоутърите и роднините на певеца при подготовката на турнето.
"Г-н Джексън ми каза в началото: "Бил, виж как лешоядите ще започнат да се появяват". И много скоро разбрах какво има предвид. Бях свидетел на тормоза и стреса. Той го споделяше с мен. Затова, когато чух какво се е случило с г-н Джексън, първото нещо, което помислих, беше: "Най-после ще си почине".
Чудесна статия!