За краткото време, прекарано в София, Войтех е успял да възприеме града много добре. Както почти всеки чужденец, който идва за първи път в България, и той е приятно изненадан от заобикалящата ни природа и зеленината в парковете. Но не харесва много от нещата, направени от човека. Ненавижда сивотата на панелките и дупките по пътищата и тротоарите.
Войтех е чех. Роден е в малкото северно градче Теплице, което е известно с минералните си извори и е дестинация на много туристи за спа-почивки. Живял е в Англия и Малта, а от шест месеца работи в българския офис на The Stars Group. „През ноември бях за кратко тук, за да проведа едно обучение. Хареса ми градът, хареса ми офисът, харесаха ми хората и когато отвориха позицията за тийм лидер, веднага кандидатствах”, разказва той.
Като малък, мечтае да стане адвокат. Дори записва право в Бърно, но прекъсва след година и половина. „Мислех си, че да си адвокат е най-готиното нещо на света. Стоиш в съдебната зала и крещиш „Възразявам!” срещу съдията като по американските филми. Но, всъщност, се оказа страшно трудно с всичките закони, които трябва да наизустиш. И си казах, че не е за мен.”
Докато учи, играе покер. През деня посещава лекции, а през нощта отделя време за да играе. Покерът го завладява още от ранна възраст и не го пуска и досега.
„С покера започнах отрано. Един ден някой донесе сет с карти и чипове в и започнахме да играем. Играехме постоянно. След това започнах да ходя в казина, тъй като, постепенно, приятелите ми се отказаха от покера, докато при мен тази страст остана. Докато учех в Бърно, прекарвах половината си време в казината. Започнах да чета книги за покера. Задобрях и започнах да изкарвам добри пари.
Спестих достатъчно и се преместих в Англия. Живеех в Лондон, но ми беше трудно да си намеря работа. Мой приятел работеше като барман и ми беше обещал, че ще ми намери работа в неговия бар. Но точно след като пристигнах, го уволниха. И така аз се озовах в нова страна без работа и без да знам добре езика. Но имах късмет и започнах да работя в строителството при един словак. Работех шест дни в седмицата по 12 часа и печелех добре. Отново успях да спестя стабилна сума, защото просто нямаше кога да си харча парите. Тогава започнах да участвам в покер турнири в различни казина. На един от тях стигнах до финалната маса, откъдето също спечелих добри пари. След това поживях година и половина-две на север от Лондон, след което се преместих в Малта.”
Избира Малта, поради промяна в държавната политика в Чехия, която прави играенето на покер в страната доста трудно. “Затова The Stars Group трябваше да отворят нови позиции за съпорт. Кандидатствах и ме наеха.”, спомня си Войтех.
Работи като дилър в казино на живо, но с онлайн залози. Играеш през компютъра си или през мобилно устройство, но с дилър в реално време, а не като симулатор. „Изглежда малко като филмово студио, защото има много камери, а всъщност няма играчи – само хора, които раздават и обръщат карти и въртят рулетката”, обяснява Войтех.
В Малта реализира и една от целите на живота си – да избяга маратон. „Беше през февруари и не беше прекалено топло. Това е, може би, нещото, от което съм най-горд в живота си. Но няма да го повторя. Твърде изтощаващо е. Човешкото тяло не е създадено за такова натоварване. Но, все пак, се радвам, че успях да го задраскам от списъка си с неща, които искам да направя през живота си.”
След известно време се открива възможността да се премести в офиса в София и не се замисля. Шест месеца по-късно, е доволен от избора си, въпреки че не всичко в града му харесва. „В Малта няма никаква зеленина. Имат скали и море. Но тук навсякъде виждаш дървета, трева, паркове. Усещаш свежестта. И си „Еха!” Но не ми харесва архитектурата със сивите панелни блокове. Леко се депресирах, когато дойдох. Като ретро версия на Чехия е. Но се свиква. Харесват ми фактът, че във всеки бар има чешка бира. За разлика от Англия, където бирата е ужасна. Тук е много по-добра. Харесва ми храната, харесват ми парковете и как вечер са пълно с млади хора, с които можеш да седнеш и да изпиеш няколко бири. Не навсякъде е така. ”
В свободното си време, когато не се наслаждава на парковете или на бира с приятели в някой бар, обича да гледа футбол, да играе тенис и да готви, което е най-новата му страст. Или просто да легне пред телевизора и да си пусне нещо по Netflix.
А покерът?
„Сега си почивам от покера и откривам нови начини за забавление. Преди бях вманиачен - играех шест дни от седмицата.”
Един от малкото пъти, в които стъпва в казино в София, е, когато братовчед му идва на гости. „Той също е фен на покера и ме накара да го заведа някъде и да поиграем – казва Войтех. – Но тук атмосферата е доста потискаща. Като в старомодните гангстерски филми е. Хората не се усмихват и не се наслаждават на играта. Сякаш са там само заради парите. В казината в Малта всички се забавляват. Същото е и в Англия – можеш да отидеш, да изпиеш едно питие, да позалагаш малко и да си тръгнеш. Но не и тук. Тук всички са с някакви намръщени физиономии.” Наистина, при играта на живо имаш предимството да виждаш противника си и да „четеш” езика на тялото му, но, явно, липсата на този физически контакт, понякога, се превръща и в предимство на онлайн играенето.
За финал, тъй като и двамата сме феновете на Манчестър Юнайтед, си пожелахме по-добри дни за любимия ни отбор. Войтех се оказа по-оптимистично настроен: „Никога не съм играл футбол, но много обичам да гледам. Фен съм на Юнайтед отдавна. Навремето имах фланелка на Бекъм с номер 7. Надявам се, че след две-три години отново ще сме на върха.”
Дано. В противен случай, ще продължи да подкрепя „Теплице“, който все още е любимият му отбор, защото това е тимът на родния му град. А както във футбола, така и в работата, радостта от споделените успехи на екипа ти е в основата на най-незабравимите спомени и най-дългите приятелства.
Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България.
