Когато японския просветител и дипломат Инадзо Нитобе (1862–1933) започва да гради мостове между Япония и Запада, решава да запознае света с Бушидо в едноименната си книга.
Бушидо е неписаният кодекс за поведение на самураите в обществото. Представлява сбор от правила и норми, които се спазват не само идеалните воини, но и останалите японци. На Бушидо се гради културата на Япония, която е така интригуваща за Западния свят и се базира на философията Кайзен или Теорията на малките стъпки. Именно тя вдъхновява новия модел на Mitsubishi Eclipse Cross, защото малките стъпки водят към големите резултати.
Най-дългият път започва с първата крачка, а Mitsubishi Eclipse Cross обещава пътешествие, изпълнено с амбиция и дързост, но и с вглъбяване в детайлите и в себе си.
Заедно потърсихме красотата в прецизността и естетиката на оригами изкуството.
Вторият ни разказ е вдъхновяващата история на единствените оригами майстори у нас - Борислава и Полина Христови, които превърнаха кокетната си книжарничка в оригами студио, прочуло се дори сред японските им колеги.
Борислава и Поли Христови - снимка Мира Дерменджиева
"Сгъни хартийка" е ателие в центъра на София, където Поли и Боби не само обучават любителите на японското изкуство да сгъват красиво хартията, но и работят над собствените си възприятия и инстинкти.
Легендата разказва, че ако направите гирлянд от хиляда жерава, боговете ще изпълнят едно ваше желание. Поли и Боби са направили много такива и се радват на сбъднатите си мечти. Едно от най-съкровените им желание вече е реалност - да работят това, което обичат.
Когато преди 6 години започват да аранжират витрината на малката си книжарничка в центъра на София, Борислава Христова и дъщеря й Поли не са и предполагали, че скоро ще се превърнат в единствените професионални оригами майстори у нас.
"Трудното време бе да направиш името си. Доста стискахме зъби и си казвахме: "Ще дойде моментът", когато някой ще оцени какво правим с ръцете си. Преди 2-3 години най-накрая това се случи. Тогава името ни се отъждестви с оригами в България. Разбрахме го, когато започнаха да ни търсят големи клиенти - телевизии, банки, компании", щастлива е Борислава.
Оригами се превръща от хоби в професия както за нея, така и за Поли, която се натъква на изкуството съвсем случайно - заради задача, която получава в университета.
"Като нейна майка забелязвах с какво се занимаваше в последно време - трябваше да направи натюрморт не чрез рисуване, а с друг материал. Бях се сблъсквала с подобна работа, когато учех една позабравена вече специалност, докато следвах приложни изкуства - "Бутафория". И макар в момента думата да се използва предимно метафорично, всъщност на езика на изкуството бутафория са всички онези макети, декори, целия реквизит, който се изработваше на ръка по времето на социализма - от хартия, плат, сухи треви. Спомням си как украсявахме витрините на бул. "Витоша", а хората ни гледаха през прозорците на трамвая, който минаваше през булеварда", връща се обратно във времето Боби.
И докато Поли прави първия си оригами чайник за натюрморта, майка й се научва да сгъва жерави. За японците жеравът – или "цуру" е нещо като национален символ, който се среща в изкуството, литературата и фолкора. Носи късмет и дълголетие, смятат японците. Но го свързват и с верността, защото японският жерав прави двойка за цял живот. Закономерно, птицата става и любим предмет на оригами изкуството.
"Магията ми предаде дъщеря ми Поли", разкрива Борислава.
"В момента, в който започнахме да аранжираме витрината на семейната ни книжарница, започнаха да се спират хора да ни питат можем ли това и онова да направим за тях. И до момента е твърде амбициозно да кажа, че можем да изработим абсолютно всичко от хартия, но да кажем, че всеки път излизат нови предизвикателства. Последно правихме мини модел на Mitsubishi Motors", скромничи Поли.
Поли Христова - снимка Мира Дерменджиева
За прототипа на малката кола Поли е горе-долу подготвена.
"Намерих модел, който да ми харесва от моделите на Mitsubishi Motors и който можех да направя за толкова малко време - само 3 дни - актуалните модели, като Eclipse Cross, например, са доста по-големи SUV-та и доста по-комплексни за изработване (както можете да видите на сайта на компанията). Трудоемко е, макар да изглежда фасулска работа. Нашият модел има доста фини части - има си чистачки, миниатюрна емблемка. Детайлът е най-важен за някои обекти (като Mitsubishi Motors, които залагат на него в изработката на моделите си - не само визуално да изглежда добре, но и да може да удовлетворява тънкостите в шофирането и на най-опитния водач). В оригами понякога обектите са много стилизирани, понякога са детайлни", разкрива Поли.
С времето Поли е развила свой собствен усет за цветовете на хартията, която използва.
"Всяка една фигура носи символиката заедно с цветовете си, които естествено са естетически важни, но и концептуално. За малката кола избрах чисто естетически цвета - сив. Сметнах, че отива на формата му, а и е универсален цвят за голяма кола. След това се оказа, че сивото е сред корпоративните цветове на марката заедно с черното и червеното. Съответно без да знам, съм направила колата в цвета, с който се предлага на пазара - което е някакъв усет, който притежавам. След като се задълбочих да изследвам моделите на Mitsubishi Motors, забелязах, че освен с традицонните бои, моделите могат да бъдат и в някои нестандартни като зелено и оранжево. Цветът е важен за визията, но често зависи от вкуса и настроението"
"Случва ми се, между другото, често, може би усетът ми се е саморазвил. Не мога да го опиша с думи – просто знам вътрешно какъв да е цветът".
Поли смята, че едно от най-хубавите неща в работата е, че непрекъснато прави различни оригами, което поддържа интереса й. Може да изработи роботи с човешки ръст, огромни животни, традиционни сватбени хартиени пеперуди, които по традиция украсяват чашите със саке на младоженците и са най-ранната и истинска форма на оригами и дори пресъздава известни личности от хартия.
"Най-интригуващият и миниатюрен подарък, който съм правила беше за голямата ни актриса Татяна Лолова. Беше ми поръчан от една много симпатична госпожица - нейна приятелка. Лолова се готвеше да гостува в Лондон. Момичето поиска от мен да направя кибритена кутийка с облика на град Лондон и когато се отвори - от нея да изскача на хартиена пружина Татяна Лолова. Успяхме да го направим. Оказа се, че сме предзвикали фурор с тази миниатюра. Забавно и оригинално беше", спомня си Поли.
Така с мравешки стъпчици "Сгъни хартийка" се превръща в място за срещи на истинските любители на японското изкуство.
"Съвършенството е да си спокоен с това, което правиш. Материалът е приятен за работа, самото сгъване на хартията успокоява. В оригами, като на пътя с Mitsubishi, например, не трябва да се бърза. Трябва да си много внимателен, да прецениш много прецизно всяка сгъвка. Да имаш време да помислиш. Така се тренираш да си уравновесен и в живота. Както са хората в Япония. Един приятел наскоро разказа, че когато бил там, докато пуши цигара на тротоара, минала кола и спряла. Респектиращ възрастен мъж слязъл и му подал пепелник, за да изтръска папироса. Японците са хора, които безкрайно много уважават всичко - природата, човека, качествата като търпение, възпитание, сдържаност", казва Поли.
За нея и майка й хартията в оригами е като живо същество - защото от двуизмерния лист става триизмерна фигурка, което е най-интересното в това изкуство. Как едно плосък предмет се трансформира в различни равнини.
Всичко е въпрос на прегъване и математика, смятат професионалистките. Оригами се ползва в инженерните науки, особено в автомобилостроенето и ракетостроенето. Създават се тестови модели, вместо да се прави тестова ракета, да речем. По-бюджетно и бързо е. Класически пример за оригами е Еърбек-а в колата. Защото той трябва да се сгъне, за да влезе в малка кутийка. Принципът е оригами. Единствената разлика е, че не е от хартия. Оригами е и в модата – шапки, чанти, сгъвки, които карат аксесоара дори да променя формата си.
Оказва се изкуството ориграми е навсякъде - от модните пътеки до пътните артерии. Понякога не го забелязваме и не си даваме сметка за това, но има големи артисти, като Робърт Ланг, които ни карат да заобичаме спокойното изкуство на хартията.
"Винаги има емоция, във всяка фигура и малък обект, който изработя. Няма как да направиш два пъти една и съща фигура. Все пак не си компютър, винаги има нещо, което е уникално. Съвършенството е и в точно тази уникалност. Ако ти трепне ръката, ще промениш фигурата по някакъв начин. Както и в шофирането - погледът, душата и ръцете трябва да са контролирани", обобщава Поли.
Оригами носи онази японска характерност да развива, обучава и да води до самовглъбение и усъвършенстване. Изкуството не се изчерпва до определeн брой модели. То надраства времето, трансформира се и е необятно.
"Постигаш един хоризонт, а след това виждаш, че има много по-трудно от това. Изгаря те ново желание - да стигнеш до нов хоризонт, да вървиш напред.
