Когато една несръчна ръка в Лудогорец написа декларацията с ехиден тон, която искаше преиграване на мача с Ботев, вече стана смешно. Толкова смешно, та чак не ни беше забавно. Но никой не очакваше да се почна такава война на Недосегаемите.
Едните са такива на терена, защото вече два сезона се ползват с невероятно одобрително и гальовно отношение от всички фактори във футбола ни. Другите, знаещи какъв финансово-административен гръб имат, впрегнаха цял един телевизионен канал в защита на тезата, обхващаща една неотсъдена дузпа и един отменен за 10 сантиметра гол. Това превърна футбола в национален въпрос, а на неособено ясните повторения гледахме до втръсване ситуациите. Появи се дори той - премиерът. Разбира се, в същия канал.
Да, разбира се - Ботев имаше право вероятно и за двете положения. Но как така два дни поред сутрешните блокове на тази телевизия започваха и свършваха с проблема „на нацията"? И как онзи висок и креслив политически анализатор, когото никой мислещ не асоциира с принципност и независимост, се бе изпъчил като защитник на правдата? Става малко по-сложно от спора за един отменен гол и една неостъдена дузпа, нали?
Да започнем по-отдавна. Напролет Лудогорец бе на път да изпусне титлата, но бе спасен от съдията на домакинския мач с Литекс. Тогава два пъти играчите на гостите бяха съсичани в наказателното поле, но дузпи нямаше и домакините спасиха точката с 1:1. След двубоя изригна Христо Стоичков, размаха пръст и каза: „Вън мишоците от футбола ни"! Неговият отбор обаче в момента не е от силните на деня. Има си само ... Стоичков като име. Собственикът е в немилост в държавата и по-зает с адвокатите си, отколкото с футболистите. Та онзи скандален мач мина и замина. Нито една телевизия не започваше сутрешните си блокове с него.
После дойде Черноморец и мачът, с който реално Лудогорец стана шампион. Скандален до немай къде, с изгонването рано-рано на Херо, с неотсъдени явни нарушения за гостите, едно от които в наказателното поле. С оставяне с 10 души на Черноморец, който накрая рухна. Нямаше предавания, николчови ревове и други „държавни въпроси".
Да обсъждаме ли гостуването на шампионите между тези две домакинства, когато бе победен Миньор, излязъл с ученическа формация. Цял Перник знае истината за този мач, както и вероятно всеки мислещ българин. Какво от това? Символът на боен съперник, който не се дава, избра да вземе пари да не играе. После с удоволствие вза такива и да играе, но срещу конкурента на Лудогорец - ЦСКА. Няма лошо. Нито имаше отзвук до парламента. За студиото на канала на справедливостта да не говорим. Тарикат мъж не писка, в този случай.
През тази есен видяхме как единият крак на Мишел Платини отиде някъде до Велико Търново, но дузпа срещу Лудогорец пак нямаше. Ристосков каза след този мач за купата, че имало симулация. ЦСКА би, въпреки него. Но след мача стана най-интересно. В същата телевизия, която сега ни подлуди с драмата в Пловдив, един гост-водещ на предаването „Пред банята" пита премиера: „Аджеба, това срещу Платини не е ли дузпата на дузпите?" Самият Той каза: „Не - чиста симулация!" И ситуацията излезе от новините, забрави се. Ами така де, щом премиерът казва, кои са съдиите, делегатите и шефовете на комисията, да оборват словото му?! Телевизията на истината пак си замълча.
Сега в този канал на справедливостта изровиха дори клипче с мобилен телефон как един съдия се черпи с хора от Лудогорец. Вдигнаха вой, плачат и търсят духа на феърплея. Другари (не гос ода), клипчето е снимано след онзи мач, в който и на Херо му се плачеше. Ама тогава не го показахте. Тогава плакаха и Стоичков, и Херо, а накрая и ЦСКА. Ама вашата телевизия не плака, защото и дадоха неособено честно (а вероятно и незаконно)и без пари да излъчи мача, който цяла България гледа. Взеха го от БНТ и го дадоха на вас. Срещата е Лудогорец - ЦСКА и с нея се реши титлата през май. Политика по нашенски.
Сега пострада вашият отбор и работата стана национален въпрос. Жалкото е, че никой не ви вярва. Още по-лошото - че сте прави в случая. А най-гадното е, че седите зад отбор, чиято история и невероятно верни фенове заслужават истина и чистота. А не да защитавате корпоративна кауза, използвайки името на един от безсмъртните български клубове.
Обичайна мисия в тази Матрица на медии и политика, в която плува футболът.