Да си призная честно, гледам доста спорт и то от много отдавна (в началото, разбира се, не беше по желание) и искам да ви разкажа за нещата, от които мнооого ми писна.
Писна ми да гледам мачове по БНТ, които са с картина, сякаш ги излъчват от зоната на здрача и не можеш да познаеш кой кой е.
Омръзна ми да слушам некомпетенти, мрънкащи коментатори, от които дори 10-годишният ми син е много по-наясно с материята.
До гуша ми дойде от стари муцуни, които да оплескват футбола и спорта като цяло. Тези хора така са се окопали, че ми е мъка и за спорта и за всички нас, които го обичаме.
Не мога повече да гледам мачове, които се играят на терени, които изглеждат като ливади, непознали човешка ръка, да не говорим за техника.
Писна ми да сме известни с пропуските на Бербатов и интервютата на „английски" на Христо Стоичков, въпреки че му завиждам на самочувствието, с което ги дава.
Не желая да гледам повече мачове, на които трябва да слагат червена точка заради уникални ругатни и простотии на терена и извън него.
Не искам да гледам футболисти, които са нагласени повече от гаджетата си и мислят повече за представянето си в чалга заведенията и за маникюра си, отколкото за играта си.
Омръзна ми 10-годишният ми син да ме моли да го заведем на български мач, но с баща му да отказваме, защото не е сигурно дали няма да нощуваме семейно за сметка на НЗОК в Пирогов.
А на вас от какво ви писна?
