Дневникът на един Buddhaa – II част

Здравейте,

Тайничко се надявам уводната ми част от рубриката за покер, която започнах миналата седмица в Webcafe.bg да ви е допаднала малко или много.

Мина една седмица и си стана време да продължа започнатото и да напиша и второто си творение.

Този път в „дневника на една Буда" темата и материята на рубриката ще бъдат малко по-специализирани и за жалост няма да бъдат достъпни за човек, незапознат поне малко с покера. Но ще се опитам да пиша на по-достъпен език и да използвам по-малко термини. А и все пак в предишната статия нахвърляхме доста уводна информация за играта. Ако сте й метнали едно око, ще ме разбирате доста добре.

Еми, симаптяги, става дума за една наистина мечтана от много хора работа или "работата-мечта", за която ви светнах миналия път в рубриката си.

Мисля да ви поразкажа няколко неща за нея - плюсове, минуси, заслужава ли си, да ви дам някой и друг съвет и да ви разкажа аз какво правя, освен това че пиша за моята работа-мечта.

Та така, "Dream Job" е една приятна промоцийка на PokerStars, която почна наскоро.

С едно изречение, може да се назначиш сам на работа за 42 000$, ако спечелиш един-два турнира, част от които даже имат безплатен вход.

Първо ще ви разкажа какво направих аз при първия си опит да се намърдам на тази работа.

Е, аз нали съм малко по-навътре в покер средите, та си издействах билетче директно за седмичния финал, който е всяка неделя от 21 часа.

Нямах никакво желание да играя покер сам в нас и затова се метнах в един приятел и реших оттам да играя турнира, за да не ми е скучно.

Понякога е много отегчително като няма с кого да си кажеш една дума и пукаш 5-10 часа нон стоп покер :).

Като цяло, турнирът не е лош, има що-годе нормална структура и позволява някаква игра. Не чак такава, на каквато съм свиканал аз - да имаш купчини чипове пред теб и да имаш свободата да играеш почти всеки две карти, но пак ми беше комфортно.

В такива турнири не е много хубаво да се блъфира, защото веднъж хванат ли те, половината ти стак го няма и почти си загинал.

Следвах това правило и си изчаках ръката, в която се удвоих. Отворих асо и шестица от една боя  и си флопнах два чифта. Доста лесно е така като става, на всичкото отгоре някакъв ме блъфираше през цялото време, аз само си плащах и след като го прибрах, станах с доста приличен стак.

След около още час бях вече с около 10000 чипа при начални 3000 на блайндове 150/300 с анте 25 и ми беше доста комфортно.

Един на масата само плати 300, а зад него друг ги направи на 1000, аз бях с чифт дами зад него и реших да си бутна жетоните в центъра и той да му мисли.

Симпатягата имаше към 8000 чипа и чифт десетки... не го мисли много-много и си ми плати, супер за мен. Да, ама не и в това раздаване - флопът дойде 777, на търна двойка и си викам: „Екстра, само десетка го оправя", ама тя си дойде и го оправи доста добре, а мен ме остави без почти никакви чипове...

Точно след 3-4 раздавания имах 55 и си сложих осталите 2000 чипа, а някакъв зад мен моментално ми плати. Надявах се да има само две високи карти и да сме 50/50, а се оказа още по-добре - имаше асо и 5, а аз 70% шанс да спечеля. Ама пак не можах - като дойде едно асо на флопа... и дотук с моите амбиции за договор за $42000 за тази неделя... Другата пак!

Към 1-2 часа вечерта като се прибрах, видях че един приятел играе финална маса. Викам си: „Дано поне той да направи нещо", ама имаше същия късмет като моя и си остана само с финалната маса.

Разбъбрихме се с него по скайпа и той разправя: „Адашче, аз съм доволен, щото играх супер добре!". Аз му се зарадвах много, защото си знам, че който играе добре, пИчели. И той също го знае, та не ни пукаше особено, че не са ни назначили на работа... все пак има още опити :-).

Та според мен си е пълна далавера тази промоция. Играеш някакъв турнир и ако случайно го спечелиш, следващата ти една година може да е доста лесна и още по-интересна.

За жалост при тези турнири играта се стича малко по-бързичко (блайндовете се качват по-бързо и чиповете са по-малко), което много-много не се харесва на играчите от моя ранг. Ние сме свикнали да играем с повече чипове на по-бавни нива, където има повече въображение, по-тежки решения, много повече мислене, а бе въобще - там е покерът Докато тук си доста сведен до това какви чифтове ти се раздават и колко често идват, късметът е въвлечен малко повече. Това е единственият недостатък според мен.

И то е недостатък само за играчи като мен, а за повечето си е цяло предимство и възможността да спечелите мечтаната работа ви е много по-голяма, ако играете срещу добри играчи с по-малко чипове отколкото с повече чипове и на по-бавни нива.

Турнирчетата са доста приятни, защотото не ги играят много хора - около 200-300, което за интернет си е жива далавера.

Общо взето това е от мен за тази седмица, надявам се другата да изскоча с още интересни неща. Скоро ще ходя да играя в Барцилоната, Лондон, доста големи турнири с големи входове и определено ще има какво да се разказва!