Драмата с моя любим Ботев няма край. Небезизвестният като Митьо Селския наш президент успя да съсипе най-стария български футболен клуб без да му мигне окото.
Публиката избяга и на стадиона останаха само тези от нас, които продължават да се вързват на безкрайните митьови лъжи, че щяло да има сделка. Цяла зима идваха на сюрии делегации от съмнителни италианци, които биваха представяни за кандидат - купувачи, но сделките пропадаха ужким в последния момент поради абсолютно скалъпени причини.
Клубът трупа нови и нови дългове и се стигна дори до отнемането на паспорта на треньора Пичионе, който навъртя сметки за 60 000 лева в хотел. Борчовете в Ботев отиват към пет милиона лева. Семейната фирма на Митьо служи само за личната му месечна издържка като пристигнат парите от телевизионните права. Клубът няма никаква собственост.
Нямаме дори футболисти, а кавото е останало от детско-юношеската школа е изцяло на издръжката на родителите. Треньорите в Ботев ходят като едни парцаливи несретници. Нека бъде ясно едно, дори и най-доверчивите фенове. Нов собственик на този Ботев няма как да дойде.
Няма луд човек в тая криза, който да даде на Селския исканите от него милиони в кеш, че да му поеме и бакиите. Няма смисъл тази агония да продължава. Нека Боби Михайлов и БФС най-после да запретнат ръкави и да свършат мръсната работа, която отдавна отлагат. Ботев в този си вид е срам дори за нашата трагична А група и дори за себе си. Няма нито икономическа, нито някаква друга логика по наредбите на футболния съюз, по която този клуб да продължава да съществува.
Нека от БФС поискат обявяването на фалит на Христолов и да извадят неговият клуб от професионалния футбол. Казвам „неговия", защото ние, феновете, си знаем работата. Феновете на Ботев останахме последния и най-ценен капитал на клуба. Нас г-н Селския няма как да ни впише в активите на фирмата си. Нека Боби Михайлов извади Ботев от А и Б група и ние ще започнем да го градим наново и на чисто като основем нов клуб, с който да започнем отначало. Ботев Пловдив има бъдеще само, ако свали воденичния камък от шията си, наречен Христолов.
Нека го накажем заслужено и да му вземем отбора, а да му оставим дълговете. Дори едни фирма да фалира, историята на Ботев ще продължи.
