Дълги години работата по игрите приключваше с отпечатването им на диска.
Веднъж влезли в кутийката, по тях вече не можеха да се правят никакви промени и дори разработчиците да имат гениални нови идеи за подобрения на геймплея или допълнително съдържание, чисто и просто нямаше как да ги въведат във вече излязлата игра.
Да не говорим за различните бъгове и технически проблеми, изплъзнали се от качествения контрол; те завинаги си оставаха на диска. С развитието на дигиталните технологии, днес пускането на една игра вече е само началото. Добавянето на ъпдейти, нови мисии и дори по-значителни промени като цели режими на игра става лесно, стига конзолата или компютърът ви да са свързани с интернет.
В последно време доста компании се ориентират към един нов модел, базиран на продължителни ъпдейти на вече съществуващи игри.
Той се нарича Games as a Service (може да сте срещали и съкращението GaaS) и според него, видеоиграта не е толкова продукт, колкото услуга. С други думи, ако около нея има формирана достатъчна общност от играчи, разработчикът или издателят могат да я поддържат дълго време - не само месеци, а години - добавяйки периодично ново съдържание.
Понякога то може да бъде безплатно, друг път е платено, но целта му винаги е играта да се развива и да реагира на новите пазарни реалности и желанията на геймърите, а не да бъде онзи статичен и несъвършен продукт в началото.
Приложена както трябва, подобна политика се оказва могъщ инструмент за възраждане на играта и интереса към нея, както и за привличането на много нови играчи.
Ето няколко примера за това как активната поддръжка може да възнагради търпението на геймърите.
