Арсен Венгер даде пространно интервю пред BBC, в което говори за 22-те си години в Арсенал, за пропуснатите възможности в светлината на непривлечени футболисти и за двата отказа към Реал Мадрид.
Французинът, който тази година навърши 70, пое "артилеристите" през октомври 1996-а, след което изведе клуба до три титли във Висшата лига и рекордните седем трофея от ФА Къп. В допълнение, Венгер сътвори история, извеждайки Арсенал до титлата през 2003/04, без да допусне нито една загуба през целия сезон.
Венгер говори още за съперничеството си със сър Алекс Фъргюсн и Жозе Моуриньо, за настоящата ситуация в Арсенал, за Микел Артета като мениджър и за скандала около Месут Йозил.
Ето по-важните акценти от интервюто на Венгер пред BBC:
Какво означава Арсенал за Вас?
Любовта на живота ми. Отдадох 22 години от живота си за този клуб. Построих тренировъчен център и "Емирейтс". Раздадох се с кръв и пот, за да спестим парите за стадиона и да създадем бизнес атмосфера и инфраструктура, благодарение на която клубът да може да инвестира в бъдещето си. И мисля, че се справихме добре.
В момента се чувствам малко като човек, който е излязъл от връзка и не може да вижда децата си, но все още ги обича.
Не сте стъпвали на стадиона, откакто загубихте работата си през май 2018-а...
Реших да се дистанцирам напълно. Разбира се, не емоционално, само физически. Важно е хората да не усещат сянката ти, защото може и да се опитваш да не влияеш, но пак да стават нещата по твоя начин. Затова реших да скъсам връзката изведнъж.
Към края на кариерата Ви в Арсенал имаше протести. Болеше ли Ви?
Не мисля, че трябва да се отдава голямо значение на това, което казва отделният фен в даден момент, защото то е продиктувано от моментната ситуация и от емоциите му. Днес малцинството се е превърнало в диктатор. Те решават за какво да се говори и така дори и 50 души да казват нещо негативно в социалните мрежи може да повлияе на всички 60 000 на стадиона.
Затова и не мисля, че някой трябва да се съобразява с тях. Ако погледнете към последните ми три години, ще видите, че през 2016-а завършихме втори. Да, зад Лестър, но всички завършиха зад Лестър тогава, а те загубиха само три мача. През 2017-а излязохме от местата, даващи право на участие в Шампионската лига за първи път от 1997-а.
Да, щеше да е хубаво да продължим в този дух, но мисля, че тази година имаме истински шанс да се завърнем отново в Топ 4.
Имахте пламенно съперничество със сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед и с Жозе Моуриньо в Челси. Все още ли е така? Поддържате ли връзка?
Не особено, защото рядко съм в страната. Уважавам и двамата. Когато си в играта, трябва единият от двамата да победи, затова става малко по-нажежено. Но когато се срещнем извън стадиона, далеч не е така.
Всеки от нас страда, има своите трудности с отбора си, но сме задължени да защитаваме клуба, когато се изправим един срещу друг, на всяка цена. Затова понякога нещата излизат извън контрол. Но като цяло, винаги е имало взаимно уважение между нас.
По времето си като мениджър на Арсенал отказахте два пъти на Реал Мадрид, на Байерн Мюнхен, Ювентус, ПСЖ, Манчестър Юнайтед и на националните отбори на Франция и Англия. До кой отбор бяхте най-близо?
Със сигурност, Реал Мадрид. Не много хора успяват да откажат два пъти на Реал. И тогава го направих, за да остана в отбор, който не разполагаше със средствата да се бори за титлата. Но си казах, че щом съм приел да водя Арсенал, ще го направя до край.
Има няколко типа треньори. Аз бях най-дълго служилият треньор в Монако и най-дълго служилият мениджър в Арсенал. Това е част от самоличността ми.
Кой беше най-тежкият Ви противник, срещу който сте се изправяли?
Като отбор - Уимбълдън, когато дойдох за първи път в Англия. Като играчи: Рой Кийн и Алф-Инге Холанд. Винаги беше трудно да играеш срещу тях.
Арсенал бе свързван с много големи имена. Някога чудели ли сте се "Ами ако..."?
Разбира се. Замислял съм се например какво би станало, ако Кристиано Роналдо играеше с Тиери Анри, Пирес, Вилтор и Денис Бергкамп? Сигурно щяхме да вкарваме по 200 гола на сезон!
Понякога съжаляваш, мислиш, че вината е твоя, защото не си действал достатъчно бързо, понякога и финансите пречат, но подобни истории има във всеки клуб.
Съжалявате ли, че накарахте Златан Ибрахимович да мине през проби, вместо директно да го привлечете?
Честно казано, не, защото той тогава бе едно 17-годишни момче, което играеше за Малмьо във втората дивизия на Швеция. Никой не го знаеше тогава. При нас на проби идваха много 17-годишни и това бе напълно нормално.
Какво бихте искали да бъде наследството Ви?
Като някой, който е служил напълно отдадено на клуба с чест и доблест и го е обичал. Отдадох най-добрите години от живота си на Арсенал. При различни обстоятелства, но винаги съм го правил с една и съща страст.
Колко футбол гледате в момента?
Гледам само футбол. Сутринта преглеждам мачовете от предишната вечер. Това ми е страст. Когато се родиш, първият ти инстинкт е да оцелееш. След това трябва да откриеш смисъла на живота си. Моят е футболът.
Израснах в малка квартална кръчма, която местният отбор използваше за своя щаб-квартира. Още от 4-5-годишен слушах само за футбол и така това се превърна единственото важно нещо в живота ми.
В добри ръце ли е Арсенал с мениджър като Микел Артета?
Да. Той има всички качества да бъде добър мениджър, както много други от бившите ми футболисти. Трябва да им дадем време, да ги оставим да си вършат работата по начина, по който искат.
Той е интелигентен, има огромна страст и силен характер. Вярвам и че се обгражда с правилните хора.
Привлякохте Месут Йозил за тогава рекордната сума от 43,4 млн. паунда. Какво мислите за кариерата му в момента?
Той губи много. Защото той е на години, в които играч с неговия талант може да бъде най-продуктивен. Клубът също губи, защото той е супер талант и в третата третина на терена може да създава много положения и да дава най-важния пас.
В момента всички отбори играят по един и същи начин - с висока преса, бързи пасове и придвижване на топката. Играчи като Месут Йозил бяха оставени встрани. Но нека не забравяме кой е той. Той е световен шампион, който е играл и за Реал Марид.
Трябва да се намери начин отново да бъде въвлечен в играта.
Вие сте голям почитател на ВАР, но можете ли да разберете защо някои хора се дразнят на технологията?
Първо, нека се запитаме: Работи ли ВАР? Когато погледнете статистиките, те показват, че точността на решенията се е вдигнала от 84% на 95%. Това оборва всякакви други мнения.
Второ, тази система се бори срещу корупцията, защото по този начин един човек сам не може да влияе на решението. За мен това е много важно, защото невинаги е било така.
През миналата година всички негодуваха срещу правилото за засадата. Тази година никой не говори за него. Няма нищо общо с пари, важното е да се взимат точните решения.
