Когато Келвин Етуху окачи обувките през 2020 г., фанфари нямаше. Липсваше и кой знае каква емоция.
До един момент нападателят беше играч на Карлайл и се чудеше какво да прави, тъй като договорът му изтичаше, а беше прекарал цяла година извън терените заради контузия.
В следващия момент докторът му каза, че подколянното му сухожилие просто повече няма да издържи натоварванията на професионалния футбол. Това беше краят.
Тогава Етуху беше на 31 години, а още като тийнейджър беше вкарвал за Манчестър Сити във Висшата лига. Но срещата му с футбола на топ ниво беше кратка и безспорно талантливият играч ще се запомни повече с престоя си в затвора, отколкото с изявите на терена.
За щастие, това не е типичната история на някой, който затъва тотално и се разорява след края на футболните си дни. Откакто Келвин Етуху не е футболист, той се превърна в бизнесмен и инвеститор, изкара и курс по електроинженерство. "Животът е хубав", хвали се днес с усмивка.
Наслаждаващ се на спокойствие и сигурност, доскоро Етуху не е чувствал нужда да говори публично за миналото си.
Но приятел го убеждава да сподели своите преживелици в професионалния спорт - защото не са едно и две нещата, които Етуху има нуждата да обясни. И които биха помогнали на други в неговата ситуация.
Той е роден в Нигерия, но още когато е на 2 г. майка му емигрира в Англия заедно с него и двамата му братя. На 14 хлапето вече се присъединява към академията на Манчестър Сити.
Всъщност първи в Сити отива по-големият му брат Диксън Етуху. Покрай него е забелязан и Келвин.
Така тийнейджърът става част от многообещаващ юношески тим на "гражданите" заедно с фигури като Майка Ричардс, Даниел Стъридж и Нед Онуоха.
Лятото на 2007 г. е време на промени в клуба, който е придобит от Таксин Шинаватра и с новия собственик започват да се завъртат неподозирани дотогава инвестиции.
Младите футболисти са притеснени, че скъпите попълнения ще превземат всички места в първия отбор - но Шинаватра назначава мениджъра Свен-Горан Ериксон, който дава шанс на Етуху да дебютира с екипа на Сити.
Младият нападател, който играе и като крило, се появява срещу Норич за Купата на лигата, след няколко месеца дебютира във Висшата лига, стига и до първия си гол. Когато влиза като резерва срещу Болтън, вкарва и асистира по веднъж за успеха с 4:2.
"За всеки е трудно да разбере какво е чувството, докато не му се случи на него самия. Да се разпишеш в Премиър лийг, да помогнеш на тима си да направи обрат пред собствена публика, не можеш да искаш повече от това", спомня си Етуху.
"В онази нощ изобщо не спах. Честно, въобще не мигнах".
Епизодът обаче си остава единствен връх за играча в английския елит. Следва период под наем в Лестър в Чемпиъншип и твърде епизодични появи през следващия сезон, когато Сити е пред нова трансформация, вече под собствеността на шейх Мансур.
Етуху става свидетел как Манчестър Сити се преобразява. Изведнъж пристига звезда като Робиньо и нигериецът осъзнава, че шансовете му да пробие в първия състав съвсем се изпаряват.
Паралелно се появяват разсейващите фактори в личния му живот, когато той вече припечелва суми отвъд най-смелите си мечти. "Мисля, че няколко неща щяха да са различни, ако имах бащина фигура в живота си, някой, който да ми помага като кривна от пътя", смята Келвин.
А какво означава за него да кривне? "Нищо кой знае колко екстремно. Малка загуба на концентрация и мотивация може би, но точно в момент, когато трябваше да полагам най-много усилия".
"Но ако говорите с който и да е от треньорите и съотборниците ми оттогава, те ще ви кажат, че никога не съм създавал грижи. Никога не съм имал проблеми извън терена... освен в онзи случай".
Единственият инцидент се случва в малките часове на 28 февруари 2010 г.
В казино в Манчестър избухва скандал, който продължава и извън сградата. Улична камера улавя как Етуху поваля друг мъж на земята с удар и го рита три пъти, докато е паднал.
В последвалото съдебно дело футболистът се признава за виновен за сбиване и нападение, причинило телесна повреда. По-късно е осъден на осем месеца затвор.
"Ти и твоето семейство сте дошли тук от Нигерия с нищо, освен със своя талант, упоритост и решимост", обръща се към него съдията при обявяване на присъдата. "Това е огромна заслуга на теб и семейството ти. Но ти опорочи всичко".
Думите все още нараняват Етуху 12 години по-късно, защото в тях има много истина. Инцидентът съсипва шанса на нигериеца за голяма кариера.
Както отбелязва и адвокатът му, става въпрос за млад мъж с чисто минало, при когото обаче едничкият инцидент оставя срамно петно в биографията.
В злополучната вечер Етуху и приятелката му правят оплакване в казиното, което води до това трима други посетители да бъдат призовани да напуснат. Когато самият футболист си тръгва, тримата мъже го причакват на улицата и нещата излизат извън контрол.
"Като излязох, те ме чакаха пред казиното и опитаха да ме нападнат. Бяха трима и аз се защитих. Съжалявам ли за стореното? Да, разбира се. Никога преди не съм имал такъв проблем. Не търсех стълкновение. Тогава бях професионален играч на 21 години, част от Манчестър Сити. Знаеха кой съм и смятам, че ме бяха набелязали".
Още на другата сутрин Келвин Етуху е арестуван и описва следващите седмици и месеци като "ужасно изживяване - заради неяснотата и несигурността".
"Адвокатът ми казваше, че тъй като е при самозащита и тъй като не съм създавал проблеми преди, тъй като никой нямаше да каже една лоша дума за мен, няма да отида в затвора".
"Отидох в съда и не си носех нищо, защото очаквах после да се прибера вкъщи. И когато ми казаха, че съм осъден на лишаване от свобода, когато разбрах, че ме пращат на долния етаж и скоро няма да видя отново семейството си... целият ми свят се разпадна в онзи момент".
А какво преживява в затвора?
"Не можех да повярвам, че съм там. Още се чудех дали сънувам или се случва наистина. Не ме е срам да кажа, че в първата нощ плаках преди да заспя".
"Най-лошото е, че нямаш никаква свобода. Не можеш да ходиш където искаш, да правиш каквото решиш, да вземеш телефона и да звъннеш. Казват ти какво да правиш и това е. Ограничен си между четири стени и споделяш малка стая и тоалетна с непознат. Хората знаеха, че съм футболист. Когато някой с такъв профил влезе в затвора, веднага се разчува."
"Но всъщност те се държаха уважително. Нямах проблеми, даже в третия ми затвор вече играх за футболния отбор".
Някои описват времето си в затвора като трансформиращо преживяване, но не и Келвин Етуху.
"Честно казано, не смятам, че отидох в затвора като някой, който трябва изначално да се промени. Наистина се научих да оценявам повече различните неща в живота, човек постоянно се учи, но не мисля, че е трябвало да прекроявам характера си. Просто имаше един случай, за който съжалявах и в който действах при самозащита."
Няколко от съотборниците му го подкрепят в трудния период и запазват контактите си с него, включително Майка Ричардс.
Той обаче очаква повече помощ от клуба, а вместо това договорът му е анулиран.
Така се стига до горчивия момент през май 2011 г., когато Манчестър Сити побеждава Стоук Сити във финала за ФА Къп и слага край на 35-годишната суша без голям трофей - а Етуху гледа от затвора бившите си съотборници.
"Никога няма да забравя, че изгледах този мач от затвора. Радвах се за тях, за хора като Майка, с които бяхме израснали заедно, видях ги как вдигат купата. Но в същото време бях съсипан, защото знам, че можех да бъда там с тях".
Етуху прекарва три месеца зад решетките и останалият период от присъдата му минава под домашен арест.
Когато е освободен, футболистът се надява да продължи кариерата си и отива на проби в Лийдс. Казват му, че е направил достатъчно, за да си спечели договор, но после нещата утихват и впоследствие идва обяснението, че клубът просто не иска да подписва с бивш затворник.
В отчаяние Етуху парафира с гръцкия Кавала, но сделката се проваля.
"В този момент смятах, че съм приключил с футбола. Присъдата ми още ме преследваше, използваха я срещу мен. Помня, че казах на майка ми "Просто няма да стане, футболът за мен свърши, ще трябва да се откажа". Тя обаче отговори "Не, сине, не се отказвай. Остани позитивен, знам, че ще се появи шанс".
И шансът наистина идва благодарение на закъсалия Портсмут, който показва доверие в Етуху, но в края на сезона изпада.
Играчът се мести в Барнзли и помага на тима да избегне слизането до трета дивизия. После нигериецът минава през Бъри и изкарва два добри сезона в Карлайл, преди контузия да помрачи третия.
След периода в затвора, застрашил кариерата му, Келвин гледа философски на слизането от Висшата лига до по-ниските дивизии.
"Все пак отново играеш за съотборниците си и за феновете. Те плащат добри пари, за да гледат любимия отбор и за тях това означава толкова много. Независимо дали играеш пред 3000 или пред 50 000, трябва да уважаваш хората, които плащат, за да те гледат. Трябва да уважаваш съотборниците и самия себе си."
"Когато спечелихме промоция с Бъри, това беше любимият сезон в кариерата ми", убеден е той.
Все пак Келвин осъзнава, че е можел да постигне повече и се сравнява с брат си Диксън.
"Кариерата ми беше окей, някои може и да я определят като прилична. Но ако говоря честно, разбирам защо хората казват, че съм можел да направя повече с таланта, който имах. Мисля си, че можех да бъда от онези играчи, които играят сезон след сезон във Висшата лига. Защото Диксън го направи, а повечето хора казваха, че съм по-талантлив от него".
"Като погледнеш неговата кариера, тя беше добра, изигра доста мачове във Висшата лига".
Вярно е, че Диксън Етуху игра доста повече след периода си в Сити и премина през Норич, Съндърланд, Фулъм и Блекбърн - но също се замеси в голям скандал, когато беше признат за виновен за уреждане на мач, докато се състезаваше в Швеция.
Затова беше изхвърлен от футбола за пет години.
Третият брат Майкъл Етуху пък беше осъден на 10 години затвор през 2020-а. Той се призна за виновен за отвличане и изтезаване на човек, погрешно сметнат за престъпен бос и милионер.
Всичко това създава доста неприятна цялостна картина на семейството, но Келвин Етуху отказва да бъде част от нея.
"Не съм контактувал с братята си от години. Мисля, че Диксън още е в Скандинавия, но не си говорим. А за другия ми брат Майкъл - когато отразяваха случая с него, моето име и снимката ми бяха на първа страница, макар че нямах абсолютно нищо общо със станалото".
"Пишеше, че той е мой агент. Никога не ми е бил агент! Да, мой брат е, но не си говорим".
Явно Келвин Етуху наистина прави необходимите стъпки да се дистанцира от миналото и краят на кариерата му маркира обещаващо ново начало.
Той става баща, навлиза в сферата на бизнеса, продължава следването си. Трудностите и особено периодът в затвора са го научили да е внимателен с парите си и да си прави подробни планове за бъдещето.
Във футбола може и да не е достигнал някакви висоти, но е убеден, че позитивите са повече от негативите и че е сред щастливците.
"Винаги казвам на младите играчи, че нищо не им е гарантирано. Виждали ли сте процента футболисти от школите, които реално достигат до Висшата лига? По-малко от един процент са. Човек не може да разчита единствено на футбола".
"Има два свята. Единият е светът на футбола, другият е реалният свят. Започваш в реалността, но после ставаш професионален футболист, излизаш от реалния свят и попадаш в другия, точно преди да започне животът ти на възрастен човек. После, когато се откажеш от футбола, се връщаш към реалния свят. Преходът може да бъде много труден, дори да имаш подкрепа около себе си".
Днес Келвин Етуху цени живота, който си е изградил след футбола. Цени здравето на семейството си и спокойствието, на което се радва.
"Това е всичко, което бих могъл да искам", категоричен е той.
