За 33-годишния Майон Бърнел президентските избори в САЩ успяха да поправят една огромна несправедливост. И то не по начина, по който човек може да си помисли, тук не става въпрос за победата на Байдън над Тръмп или дори толкова за движението Black Lives Matter.
Дебатите около изборите обаче успяха да привлекат внимание около неговия случай. Той е осъден на доживотен затвор за убийство от 2002 г. в Минесота, което не е извършил, а властите използват Майон като перфектната изкупителна жертва, подхранвайки амбициите на един бъдещ политик.
Сега той отново е на свобода, след като случаят бива преразгледан заради журналистическо разследване.
17 години след убийството сенатор Ейми Клобучар изживява звездният си момент. Бившият главен прокурор на щата Минесота успява да се справи на първите дебати сред кандидатите за номинацията на Демократическата партия много по-добре от някои от основните фаворити и някои анализатори започват да я вкарват сред потенциалните победители.
Разбира се, накрая победител става бившият вицепрезидент Байдън, но по онова време в екипа на Клобучар вярват, че имат шанс.
Така по време на един от дебатите тя е попитана за времето си като прокурор в Минесота и за обвиненията към нея, че е насърчавала расово профилирани случаи. Сенаторът обаче е категоричен - просто е имал твърд подход към престъпността, а общността на афроамериканците в щата настоявала за сериозни действия срещу престъпността на бандите.
И като пример посочва убийството на едно 12-годишно момиче - Таиша Едуардс, ударено от заблуден куршум при престрелка между гангстери, докато си пише домашните. Нейният убиец - 16-годишен чернокож тийнейджър на име Майон Бърнел - с нейните усилия е осъден на доживотен затвор.
Само че в самия случай и проведеното по него разследване има нещо, което не е съвсем наред. Асошиейтед прес в колаборация с Американската публична медия се заемат да проверят фактите, довели до присъдата на Бърнел и в крайна сметка откриват нови данни, които в крайна сметка довеждат до излизането на вече 33-годишният мъж на свобода.
Екипът от журналисти преминава през хиляди страници полицейски записи, съдебни протоколи и записи от разпити и интервюира на десетки затворници, свидетели, членове на семейства, бивши лидери на банди, адвокати и експерти по наказателно право.
Един от уличните врагове на Бърнел има ключова роля в случая при разпознаването на стрелеца. При самото разследване той е единственият очевидец, а показанията му не са убедителни.
Затова полицията се обръща към множество информатори в затворите за набиране на повече свидетелства. Оттогава насам обаче някои се отказват от показанията си, твърдейки че са били манипулирани и принуждавани да посочат Бърнел като извършител. Според други водещият следовател по случая е предлагал възнаграждения за имена, дори да става въпрос само за слухове.
Следствието не разполага нито с пистолета, с който е убита Таиша, нито с отпечатъци или ДНК проби, които да свързват обвиняемия с убийството. Ключови доказателства са изчезнали или никога не са получени, включително видеото от камерата в близкия магазин, за което адвокатите твърдят, че би оневинило клиента им.
Междувременно останалите обвиняеми по случая признават за участието си в смъртта на 12-годишното момиче, но заявяват, че основният обвиняем, сочен за причинител на смъртта ѝ, дори не е бил на мястото в онази злощастна вечер.
Нещо повече, с години един от обвиняемите - Айк Тайсън - настоява, че именно той най-вероятно е дръпнал спусъка. Полицията и прокуратурата обаче не му вярват, позовавайки се на противоречивите му първоначални показания.
По думите му до застрелването на 12-годишното момиче се стига след инцидент между него и гангстер от конкурентна групировка, като един от куршумите му е изстрелян в страни от целта, само за да попадне в кухнята, където Таиша пише домашни.
"Аз вече застрелях едно невинно момиче. Сега един невинен човек, който по онова време беше дете, е затворен за нещо, което аз извърших. И аз нося вината за тези две неща", споделя Тайсън, който излежава в момента 45-годишна присъда.
През всички тези години Майон твърди, че е невинен и че обвиненията спрямо него са несправедливи, отхвърляйки всички предложени от прокуратурата сделки, които да намалят присъдата му.
По време на убийството на Таиша Едуардс той е член на банда - ВицеЛордовете, а негов пряк шеф е Айк Тайсън. По думите на Бърнел и на останалите от групата, по това време оръжията и наркотиците са начин на живот за тях.
Самият случай и повторното разследване по него повдигнаха въпроса за това доколко Ейми Клобучар трябва да подлежи на проверка за расова преднамереност по работата си в правосъдната система през 90-те и началото на новия век.
От екипа ѝ още по време на кампанията отговарят в коментар относно повторното разследване на случая на Майон Бърнел, че той е бил осъден на две инстанции, като на втората Клобучар вече не е прокурор. И ако има нови доказателства по случая, те просто не са съществували в момента, в който тя е водела процеса срещу чернокожия мъж.
Според активисти на правата на цветнокожите в този период чернокожи и латино общности са били преднамерено разследвани като част от общата война срещу наркотиците и срещу насилието на бандите.
Властите съвсем умишлено говорят за банди от млади мъже, останали без бащи и без морален център от ранна възраст, които са готови безмилостно да нападат мирни квартали, превръщайки ги в арена на нарковойните си.
Масово съдебните заседатели по такива дела са бели и от богатите предградия, което на фона на общия тон води до предвидими резултати - повече осъдителни присъди и по-тежки присъди като цяло.
Междувременно в края на 90-те и началото на новия век убийствата в Минеаполис, най-големият град в Минесота, където е извършено и убийството, са толкова много, че медиите се заиграват с името, превръщайки го в Мърдъраполис (от murder - убийство - б.а.).
В тази среда самият случай с убийството на Таиша Едуардс предизвиква огромно медийно внимание в национален мащаб и това още повече притиска властите и прокуратурата - в лицето на Клобучар - да дадат резултати.
Затова те посочват най-близкия възможен вариант - Майон Бърнел. В рамките на 4 дни те успяват да съставят дело, с което впоследствие да осъдят младежа на доживотна присъда.
Според някои експерти Майон няма шанс в случая. За делото той сменя 6 адвокати, които в крайна сметка не успяват да постигнат нищо въпреки слабостите в доказателствата.
Години наред след делото редица замесени в него започват да дават знаци, че полицията е заловила грешния човек. Някои от тях заявяват, че са дали фалшиви показания, за да защитят себе си или приятели. Други твърдят, че полицаи са ги притиснали да кажат каквото прокурорите искат да чуят, за да получат те самите добри сделки за своите присъди.
Въпреки че някои са променяли историята си повече от веднъж, те настояват, че сега говорят истината, защото вече няма какво да спечелят.
След разследването на Асошиейтед прес делото не е отворено, но губернаторът на Минесота предава случая му на Комисията по помилванията на щата. И макар Бърнел да не е оправдан, в крайна сметка присъдата му е намалена на 20 години лишаване от свобода, като оставащия период от нея той е пуснат условно.
Here is the video I captured right when #MyonBurrell was released at Minnesota Correctional Facility in Stillwater @WCCO #Photojournalist pic.twitter.com/PJYP70wVZA
— Dymanh Chhoun (@Dymanh) December 16, 2020
Така в сряда той излиза от затвора, пред който го очаква огромна тълпа от хора, вярващи в невинността му.
"Това е като да умреш и да отидеш в рая. Никога през живота си не съм изпитвал нищо подобно. Това е най-великото чувство, което някога съм изпитвал, чаках го цял живот", споделя той при излизането си и благодари за подкрепата на събралите се.
Засега не става ясно дали той все пак ще се бори за пълното си оневиняване.
