Отдавна забравеното кино “Космос” изплува между дърветата, за да ни поведе на разходка през една отминала епоха. Но първо се нареждаме за билети на касата...
Вижте галерията
Снимка: Христо Узунов
Тематично украсените с морски същества врати са заключени, а зад тях е миналото
Снимка: Христо Узунов
Както навсякъде, така и тук природата постепенно си възвръща отнетото
Снимка: Христо Узунов
Металната стълба още се държи, но дъските от стъпалата й една по една са се предават и падат на земята
Снимка: Христо Узунов
Някога киното е било красиво място, окъпано от светлина. От това време днес са останали само металният скелет на стара лампа и един ръждив прожектор - на заден план
Снимка: Христо Узунов
Стотици километри филмови ролки, разпилени из цялото кино, напомнят за предназначението на забравената постройка
Снимка: Христо Узунов
Лентите са се вкопчили в предметите на изоставената гримьорна, сякаш са пипалата на чудовищен октопод
Снимка: Христо Узунов
В една от стаите намираме старо пиано. Звукът от прашните му клавиши отеква глухо в тишината на безвремието
Снимка: Христо Узунов
Това табло е всичко, което е останало от празника на Нептун
Снимка: Христо Узунов
Брошури на младежкото туристическо бюро “Орбита” и стара баскетболна топка все още очакват чуждестранните си гости...
Снимка: Христо Узунов
В това помещение артистите са чакали своя ред, за да се появят пред публиката
Снимка: Христо Узунов
Коридорът, по който участниците в представленията са минавали, за да излязат на сцената. Стъпалата, отвеждащи към нея, отдавна са само спомен
Снимка: Христо Узунов
Стаичката, от която са се управлявали осветлението и завесите. Тук вече няма суетящи се работници - те са заменени от оси, направили си огромен кошер над електрическото табло
Снимка: Христо Узунов
Сцената - тук артисти от различни страни са показвали уменията си. Всичко това обаче е в миналото, а казват, че изкуството било вечно…
Снимка: Христо Узунов
Част от художественото оформление на фасадата. Посланието е ясно - “единство, творчество, красота”
Снимка: Христо Узунов
Скамейките, събирали почти 4000 души, са едно от най-тъжните места в театъра - обрасли с бодливи храсти, олющени, празни…
Снимка: Христо Узунов
Кабинката за осветителите се извисява над мълчаливото море от листа и клони
Снимка: Христо Узунов
От кабинката се открива чудесна гледка над цялата забрава, обхванала театъра
Снимка: Христо Узунов
Зад последния ред на публиката е разположена прожекционната. Тези стъпала отвеждат към нея
Снимка: Христо Узунов
Макар да липсва основна част от елементите, старата прожекционна апаратура все още е тук
Снимка: Христо Узунов
Киномашините полско производство са били сред най-модерните за времето си и са оперирали с широкоформатна 70-милиметрова лента
Снимка: Христо Узунов
Всяка ролка е с дължина от 700 м и за да не се поврежда, при боравенето с нея са се спазвали строги процедури. Всеки филм се е състоял от няколко такива ролки
Снимка: Христо Узунов
Кадри от филмите, прожектирани в кино “Космос”
Снимка: Христо Узунов
Празен стол в празна стая…
Снимка: Христо Узунов
Реликви от миналото, захвърлени на бунището на времето
Снимка: Христо Узунов
Купища гуми от просъществувала за кратко картинг писта в близост до киното