При евентуално нови избори днес в парламента биха влезли цели 8 политически сили, като новата формация на бившия служебен премиер Стефан Янев би била сред тях. Това показват данните от последното проучване на електоралните нагласи на избирателите у нас, проведено от Изследователски център "Тренд".
Проучването на "Тренд" е проведено по поръчка на в. "24 часа" сред 1002 пълнолетни български граждани между 4 и 11 май.
Социолозите отчитат, че бившите управляващи от ГЕРБ се утвърждават като първа политическа сила, докато дистанцията им с "Продължаваме промяната" се увеличава. Така при едни потенциални избори днес за партията на Бойко Борисов биха гласували 23,8%, докато за тази на Кирил Петков - 17,5%.
Това обаче до голяма степен се дължи не толкова на увеличение на подкрепата за ГЕРБ (чийто резултат в изследването на "Тренд" за април е 23,6% подкрепа), колкото на продължаващия спад сред поддръжниците на ПП, които от февруари насам продължават да губят одобрение (25% през февруари, 22,9% през март и 20,1% през април).
Като трета политическа сила остава ДПС, която поддържа традиционните си нива около 11% (10,9%). Интересното в случая е, че "Възраждане" минава като четвърта сила, увеличавайки за пореден месец резултата си. Според данните на "Тренд" партията на Костадин Костадинов събира одобрението на 10,1% от заявилите готовност да гласуват на едни следващи избори.
По-надолу остава БСП с 9,5% подкрепа - спад от около 1% спрямо предишното изследване на "Тренд", а като шеста политическа сила се нарежда новата партия на Стефан Янев - "Български възход" с отчетена подкрепа от 7,6%.
Останалите две политически сили, които минават чертата от 4% сред заявилите, че ще гласуват на следващи избори, са "Демократична България" с 6,8% (спад от няколко десети спрямо предишните изследвания) и "Има такъв народ" - 5,8% (спад от около 1% спрямо предишното проучване).
Под линията остават новата партия на Мая Манолова - "Изправи се, България" с 2% и ВМРО - 1,5%. За други формации биха гласували 2,2%, а с опцията "Не подкрепям никого" - 2,3%.
От изследователския център не посочват каква част от респондентите заявяват, че биха гласували със сигурност на следващи парламентарни избори, нито какъв дял от извадката посочват, че се колебаят дали и за кого да гласуват.
Проучването установява запазваща се тенденция на ерозия в положителните оценки за работата на парламента и правителството.
През май 19% оценяват положително работата на парламента (24% през април), докато я оценяват отрицателно (66% през април). При правителството се наблюдава същата ситуация - през април положителната оценка спрямо кабинетът е била 27%, докато през настоящия месец е вече 22%.
Почти всички привърженици на "Продължаваме промяната" подкрепят правителството, докато симпатизантите на останалите партньори в управляваща коалиция са по-разколебани.
Така например сред "Демократична България" доминират положителните оценки за правителството, но близо 40% от тях имат отрицателна оценка. При БСП съотношението е обърнато в полза на отрицателните оценки. Електоратът на "Има такъв народ" стои най-дистанциран от кабинета в сравнение със симпатизантите на останалите партньори.
При президента този месец не се регистрира динамика спрямо предишния. Положителните оценки за неговата работа са 50%, докато отрицателните 40%.
