Ерозия в доверието към управляващото мнозинство, правителството и премиера Кирил Петков, както и спад в подкрепата за "Продължаваме промяната" до втора политическа сила. Това са част от изводите от последното проучване на обществото мнение на "Алфа рисърч".
Изследването е проведено в периода 8-14 април 2022г., сред 1037 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю, публикувано със собствени средства на агенцията.
Социолозите отчитат изострена поляризация в обществено-политическите нагласи на българите на фона на силна динамика в отношението към ключови политически играчи.
Данните от изследването показват, че спадът на доверието към управляващите идва заедно с преобладаващо песимистични очаквания за способностите на кабинета да овладее настоящите кризи. За сметка на това се дава силен кредит на доверие в борбата с корупцията и съдебната реформа.
Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок в неодобрението (от 23% до 48%) за дейността на кабинета "Петков" между февруари и април 2022г., като същата тенденция се наблюдава и при рейтинга на премиера - спад от 39% на 23% при положителните оценки за сметка на ръст при отрицателните от 21% до 48%.
По-интересното в случая е как се изменят нагласите сред симпатизантите на политическите сили, участващи в управляващото мнозинство. Експресно проучване на Алфа Рисърч за предаването "Референдум" на БНТ през миналата седмица установи, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на ПП и ДБ, БСП са поляризирани, а сред ИТН доминира отрицателно отношение.
Тази тенденция се задълбочава и при оценките за дейността на правителството.
Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70%). Сред привържениците на ДБ то спада до 51%, а сред тези на БСП до 38%.
Като резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов, като 25% от тях имат положително мнение за управлението сега.
Основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии идва от неясните позиции на правителството по редица важни теми, изискващи от правителството ясен и ценностен избор.
През последните седмици към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета.
Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% - в реализирането на съдебна реформа.
Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки.
Най-малко обаче, едва 10%, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.
Същевременно с това 46% заявяват, че правителството на Петков няма да може да се справи с нито един от горните проблеми.
Размиването на идеологическите граници и в резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията, а този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората.
Водещ фокус на внимание за българите остава войната в Украйна, като 46% заявяват, че следят ежедневно и с подробности новините по темата. Други 38% заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16% не проявяват интерес.
Това дава предпоставка за засилване на поляризацията по редица теми в обществото у нас. От "Алфа рисърч" отбелязват увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, както и покачващ се емоционален градус на напрежение между тези две групи.
Оттам измерват също така, че ерозията в личния рейтинг на руския президент Владимир Путин сред българите продължава. След спада до 32 на сто в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%.
Интересен момент, който се откроява, е фактът, че много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.
Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. За сметка на това 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея.
Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху гео-политическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната, отбелязват от "Алфа рисърч".
Всичко това оказва влияние и върху електоралните нагласи на населението. Общата тенденция към разколебаване в подкрепата за управляващото мнозинство води до спад в подкрепата за отделните партии вътре за сметка на консолидация на поддръжниците на опозицията.
Така в момента подкрепата за ГЕРБ достига 21,7% спрямо 18,1% през февруари в предишното проучване на "Алфа рисърч". Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва личен рейтинг от 19,1%.
На второ място остава "Продължаваме промяната" с 18,4% подкрепа (при 24,4% през февруари).
На трета позиция е БСП, която вдига подкрепата си с малко 10,2% (при 9,8% през февруари).
Най-сериозен ръст обаче отбелязва формацията на Костадин Костадинов - "Възраждане", която при 5,2% през февруари и седмо място по доверие, през април достига подкрепа от 9,4% и позицията на четвърта политическа сила. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадинов, чийто личен рейтинг достига 17,3%. Според социолозите причина за това е самата ситуация в момента, която води до засилване на по-крайни и радикални настроения.
След това се нареждат ДПС със 7,6% доверие (при 7,2% през февруари), "Демократична България" с 6,7% (6,4% през февруари) и "Има такъв народ" - 4,5% (при 6,6% през февруари).
От "Алфа рисърч" отчитат, че ДБ са по-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите, като те стабилизират подкрепата си, докато доверието в съпредседателите на коалицията варира в сравнително широки граници: Христо Иванов - 15,8%, Владислав Панев - 8,5%, Атанас Атанасов - 7,1%.
За сметка на това обаче ИТН е другият партньор в коалицията освен ПП, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2,1 пункта, докато доверието за лидера на формацията Слави Трифонов продължава да пада и в момента е 13,5%.
Социолозите отбелязват като важен момент потенциалната динамика в общата електорална картина - общо 8,9% от заявилите готовност да гласуват, посочват, че биха дали вота си за друга партия. Същевременно с това 12,6% заявяват, че ще гласуват, но не са решили за коя точно формация.
Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот, може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите.
