Между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на предсрочните парламентарни избори, което на практика означава, че очакванията са в неделя до урните да отидат между 3.1 млн. и 3.3 млн. души. Това показват данните от проучването на електоралните нагласи на "Алфа Рисърч" в седмицата преди вота.
Изследването е проведено в периода 4-7 юли 2021г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна, като негов автор е агенция "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Според социологическата агенция водещият мобилизиращ фактор, който обуславя висока активност на вота, е желанието на всяка от двете основни групи избиратели - от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии - с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили.
Въпреки това тази прогноза показва лек спад в избирателната активност спрямо редовните избори през април, което може да се разчита като резултат от умората и разочарованието от политическата конфронтация.
Според нагласите на избирателите, показани в проучването, 5 дни преди 11 юли паритет за първото място с фотофиниш в полза на "Има такъв народ" (ИТН) пред ГЕРБ със съвсем лека преднина - 21,8% срещу 21,5%. Това показва, че ако изследването показва точна картина за вота, голяма е вероятността до последно да не се знае кой ще е победителят.
Все пак обаче следва да се отчете, че подобни проучвания не могат да отчетат вота от чужбина, който на предните избори отиде предимно за партията на Слави Трифонов.
ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4-ти април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ.
Все пак социолозите отбелязват, че продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция.
БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4% от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вота им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации.
БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4-ти април. Риск пред подкрепата ѝ е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.
На четвъртото място стоят "Демократична България" с 12% подкрепа, като важен фактор ще бъде тук вотът от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11,1%. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.
Последната формация, която за момента изглежда сигурна във влизането си в парламента, е "Изправи се! Мутри вън!" с 5,4%. Според социолозите коалицията около Мая Манолова е успяла да мобилизира леко електорта си и да повиши подкрепата си.
"Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията", отбелязват от "Алфа рисърч".
Към момента "Българските патриоти" (3.8%) остават малко под изборната бариера от 4%. Не съумява да премине чертата и Възраждане (3.2%), но при него също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето то изненадващо получи висок резултат на 4-ти април.
10% от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да "вкара", или да изкара" някои партии от парламента, отбелязват още от "Алфа рисърч".
