Президентът Румен Радев наложи вето на 16 разпоредби от новоприетите промени в Административно-процесуалния кодекс. В мотивите му се посочва, че "уредбата се отдалечава от основни конституционни начала и деформира традиционни принципи и постижения на административното право".
"Ще се намали интензитетът на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение. Тези разпоредби ще се отразят неблагоприятно на ролята на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на администрацията", се посочва в съобщението на администрацията на президента.
Промените в АПК предвиждаха значително увеличаване на съдебните такси за обжалване пред ВАС, премахването на касационна инстанция по някои административни дела с цел разтоварване на съдиите, въвеждане на възможност за закрити заседания и прехвърляне на контрола по законността на определени актове на министри към местните административни съдилища.
"Подкрепям необходимостта от усъвършенстване на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), защото дефицитът на справедливост се усеща най-отчетливо при взаимоотношенията на гражданите и юридическите лица с държавните органи. С приетия Закон за изменение и допълнение на АПК са направени стъпки в правилната посока по отношение на практическото прилагане на електронното управление и електронното правосъдие, на административния договор и на защитата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Независимо от това, не мога да се съглася с отделни разпоредби от ЗИД АПК, които отдалечават уредбата от основни конституционни начала, деформират традиционни принципи и постижения на административния процес и в крайна сметка ще доведат до намаляване интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица относно актове, издавани от позицията на власт и изискващи подчинение", се казва във ветото на Румен Радев.
Той критикува въвеждането на неясни правила за подсъдност, заради които жалбоподателите няма да знаят към кой съд да се обърнат и които ще доведат до допълнителни разходи както за администрацията, така и за обжалващите.
Радев не е съгласен с въвеждането на закрити заседания в касационното производство, като посочва, че принципът на публичност е гаранция за справедлив процес и защита срещу "администриране на правосъдието на тъмно".
Президентът отхвърля "драстичното" увеличение на съдебните такси за обжалване - от 14 пъти за физически и юридически лица, до 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел".
"Приемам, че сегашните съдебни такси се нуждаят от актуализация, но увеличението на простите такси в касационното производство е драстично и не съответства на икономическата ситуация и доходите в България. Вносителите на законопроекта отчитат само очакваното увеличение на приходите в бюджета на ВАС и на административните съдилища. Липсва обаче ясен механизъм за определяне на новите размери и анализ за финансовото отражение на въведените по-високи такси за гражданите, бизнеса и бюджетните организации, тъй като последните също могат да са касатори", казва той.
""Въвеждането на пропорционални такси, които са типични за гражданското правораздаване, е несъвместимо с административното правосъдие, при което споровете са за незаконосъобразно осъществяване на държавно управление. Затова пропорционалните такси не могат да бъдат принцип в касационното производство по АПК. Прилагането им, особено при липсата на легална дефиниция на понятието „определяем материален интерес", ще доведе до правна несигурност и до противоречива съдебна практика", посочва още президентът.
Румен Радев не е съгласен и с премахването на касационната инстанция по някои от административните дела, защото мярката не съответства с правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица във всички стадии на процеса.
"Не мога да подмина начина, по който ЗИД АПК беше приет. Между двете гласувания на законопроекта значителна част от постъпилите предложения бяха от самите вносители на законопроекта. Без да оспорвам възможността да се правят предложения по приетия на първо гласуване законопроект, следва да се има предвид, че Конституционният съд в Решение № 8 от 2010 г. посочва, че вносителят на законопроекта няма право да прави предложения върху своя собствен законопроект. Освен това повече от половината от преходните и заключителните разпоредби са предложени почти една година след изтичане на определения от самото Народното събрание срок за предложения между първо и второ гласуване. По този начин не само се удължава срокът за предложения, но и се постига ефект, при който народните представители не са равнопоставени. Съгласно чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание такива предложения могат да правят не всички народни представители, а само членовете на комисията, която е водеща по законопроекта. Така, без необходимата публичност и без възможност за реакция на засегнатите лица, бяха приети няколко разпоредби, срещу които имам възражения, включително и по съществото на направените промени", казва още Радев.
