Ако трябва да сравним кучето с котката, да, разбира се, че кучето е по-послушно. Когато му говорите, то поне ви гледа в очите, след което прави каквото си иска. Котката директно ви обръща гръб, демонстрирайки дълбоко презрение към заповедите ви, и се обръща навътре към себе си - където винаги ѝ е интересно.
Кучето поне си прави труда да демонстрира, че ви чува. Но чува ли ви наистина?
Изключително важно е кучето да слуша командите ви, не защото така вие се чувствате важен, а защото в противен случай може да се създадат опасни ситуации. Вашите команди са това, което стои между кучето и улицата, по която хвърчат коли.
Илу пък това, което стои между него и кренвирш, натъпкан с антифриз и захвърлен небрежно на тротоара.
Ако вашето куче не е склонно да се подчинява всеки път и ви слуша, когато си иска, не сте сами. Но ето някои полезни съвета, до които може да прибегнете, за да го накарате да ви чуе и да изпълни командата:
Отстранете излишната енергия
Ако някога сте се опитвали да комуникирате разумно с превъзбудено двегодишно дете, знаете, че излишната енергия може да бъде доста разсейващ фактор, който тотално да опорочи всеки опит за общувате.
Същото е и с кучетата. Когато четириногият звяр няма търпение да бъде пуснат от каишката, за да изтича при другите кучета в парка, той няма да ви чуе. Първо упражненията, после дисциплината и накрая - изразяването на любовта.
Всекидневните дълги разходки в парка, независимо дали ги правите пеша, или вие карате колело, а кучето тича до вас, или вие седите на одеяло, а то обикаля около вас и играе с други животни, са онова, което изцежда енергията на кучето. След това то ще е много по-податливо на команди и много по-послушно.
Бъдете последователни
Ако кучето получава разнопосочни послания относно поведението си, то няма да разбира какво се иска от него.
Отново сравнението с малките деца е уместно. Не може да кажете на побеснялото хлапе, че не е ОК да маже сапун по масата, след което да кажете: "Абе, добре, хайде, какво толкова, мажи си...". С кучето също е необходимо да поставите ясни граници, които да следвате абсолютно последователно, без изключения.
Овладейте собствената си енергия
Кучетата слушат лидерите на глутницата, а вие можете да бъдете лидерите на глутницата, единствено ако излъчвате спокойствие и самоувереност.
Ако сте нервни, неуверени или френетични, командите ви няма да впечатлят кучето. За жалост, много от нас не си дават сметка каква енергия излъчват. Бихте могли да попитате приятел или партньор как ви вижда отстрани - дали изглеждате непоклатими и уверени или разтреперани и изнервени. Вторият вариант не работи във ваша полза, а оттам - и за вашето куче.
Репетиции и пак репетиции
Кучето ви наистина ли знае командата? Понякога са необходими стотици или дори хиляди повторения, за да научи то ново умение. Практиката води до съвършенство, знаете. Не се ядосвайте на животното, че не ви слуша, преди да сте сигурни, че то разбира какво му казвате.
Не разчитайте само на вербални команди
Независимо че изглежда "сякаш всеки момент ще проговорят", кучетата няма да проговорят. За да общуват, те използват езика на тялото и енергията си. Това е причината за тях да е по-сложно да реагират на словесни команди: словото просто не е техният език.
Дори да знаят какво означава дадена команда, е възможно те да я асоциират по-скоро с невербален стимул, който сте прилагали при обучението им, и изобщо да не реагират на думата. Понякога е възможно да сте включвали такъв невербален стимул (потупване по главата, пляскане с ръце и прочее), без дори да осъзнавате.
Ако кучето ви инцидентно не послуша вербално подадена команда, замислете се дали нещо във физическото ви присъствие не се е променило.
Може би сте седнали, а обикновено сте прави? Държите бебе и не може да правите жест с ръка, който обичайно правите, дори и несъзнателно? Гледате настрани и сте разсеяни? Кучетата безпогрешно улавят всяка промяна в поведението на стопаните си и понякога това може да резултира в разсейване от командата и непослушание.
Забелязвайте емоционалното състояние на кучето
Кучетата, подобно на нас, изпитват безброй емоции в почти всеки един момент. За разлика от нас, те поне имат навика да влизат в естествена медитация и да си почиват от емоциите.
Ако се опитвате да тренирате най-добрия си четириног приятел и той не се подчинява, обърнете внимание в какво емоционално състояние е той в този момент. Може би точно тогава наблизо минава съседският ротвайлер и има територия за защитаване. Може би в далечината се чуват гръмотевиците на наближаваща буря и кучето изпитва страх. В този момент то първо трябва да обработи емоцията си и едва след това може да обърне фокуса си към вас.
Ако спазвате тези съвети и все още имате проблем с възпитанието на кучето, не се колебайте да се свържете с професионален кучешки треньор. Вече има достатъчно такива и в България и помощта им може да бъде безценна в моментите, в които се чудим какво куца в общуването ни с четириногия любимец. Кучешките треньори са нещо като фамилни терапевти за двойката куче-човек.
По-добре потърсете експертното им мнение навреме и си спестете неприятности.
