Истинският създател на Bitcoin

През март в предградията на Темпъл сити, Калифорния, домът на един притеснен пенсионер беше обсаден от тълпа журналисти, обстрелващи го с въпроси за виртуалната валута.

64-годишният Дориан Накамото бе идентифициран от Newsweek като човека, измислил Bitcoin - в публикация, която скоро бе опровергана - подобно на предишните опити да бъде разкрит подвизаващият се под псевдоним изобретател Сатоши Накамото.

Междувременно човекът, отговорен в най-голяма степен за нарастването на стойността на криптовалутата (в момента достигнала $7.7 млрд.) и който упражнява най-голямо влияние върху нейното бъдеще, не се крие от никого и живее необезпокояван в Амхърст, Масачузетс.

Това е Гевин Андрийсен, възпитан 48-годишен мъж, избран от истинския Сатоши Накамото - който и да е той - за негов наследник в края на 2010 г.

Андрийсен става "основен отговорник по поддръжката" - водещ разработчик на отворения код, дефиниращ правилата на Bitcoin и осигуряващ софтуера, необходим за употребата на криптовалутата.

Благословията на Накамото и дългите години на усърдна, постоянна работа на Андрийсен върху кода на Bitcoin са му осигурили сериозно влияние в Bitcoin кръговете и уважение извън тях.

ЦРУ и финансовите регулатори във Вашингтон са се обръщали към него, за да им обяснява как функционира тази неразбираема за тях валута. Именно Андрийсен създава некомерсиалната Bitcoin Foundation - основана през 2013 - "еквивалентът" на централната власт в света на Bitcoin.

Някои Bitcoin ентусиасти правят бомбастични предсказания, че американците ще се отърсят от оковите на Федералния резерв и бедните страни ще достигнат до просперитет с евтини транзакции, постижими благодарение на наднационалната виртуална валута.

Други поддръжници на Bitcoin се държат като търговци, гонещи квота за продажби, като изреждат безброй причини защо да изберете валутата, с което ви карат да се чувствате сякаш не чувате цялата истина.

За разлика от тях Андрийсен изглежда се стреми само към лично удовлетворение, без много шум, като безгрижно се самоопределя като "гийк, който се интересува от "чарковете" на системата".

Той би могъл да продава особено успешно идеята за Bitcoin, но вместо това предпочита да влиза в обяснения за технически детайли, които на мнозина биха се сторили като досадни подробности.

Въпреки това, Андрийсен е имал и ще има повече влияние от всички други върху кода, който определя как функционира Bitcoin - както и по основния въпрос - дали валутата ще оцелее.

Въпреки че няма централна банка, емитираща тази валута, принципите й имат нужда от сериозни промени, ако ще бъде възприета от мнозина. И начинът, по който Андрийсен упражнява властта си над Bitcoin, не само определя неговата съдба, но и перспективите на други виртуални валути.

Да заложиш на щастлива карта

Произходът на Bitcoin е обвит в мистерия, но за Андрийсен и неговото минало е известно много повече.

Преди известен под името Гевин Бел, той е работил като софтуерен инженер от завършването на "Компютърни науки" в Принстън през 1988, и е бил част от прочутата компютърна компания Silicon Graphics. Там той е прекарал над 7 години, а после е бил в поредица от стартиращи компании, изграждащи продукти от рода на софтуер за 3D проектиране и технологии, позволяващи онлайн игри да се играят едновременно от слепи и от зрящи хора.

Докато не се сблъсква с Bitcoin през 2010 г.

В началото биткойните на практика нямат никаква стойност. Придобиването и използването им е изключително трудно.

Но Андрийсен вижда техническа елегантност в дизайна на Накамото, а валутата, неподлежаща на контрол от което и да е правителство, импонира на неговата "предимно либертарианска" политическа ориентация.

Вместо да се емитират от централна банка, биткойните се "добиват" от хора, работещи със софтуер, решаващ математически задачи, като печелят награда под формата на "новоотсечени" биткойни.

Процесът на "добиване" е замислен да носи все по-малко и по-малко заплащане с течение на времето, докато не бъдат получени 21 милиона биткойна, и служи за потвърждение на транзакциите, направени в тази валута.

В стремежа повече хора да използват Bitcoin, Андрийсен създава уеб сайт, наречен Bitcoin Faucet, който раздава по 5 безплатни биткойна на всеки посетител.

Тогава те са стрували жълти стотинки, докато днес всеки биткойн в момента се търгува за $600; Андрийсен намалява количеството раздавани биткойни с повишаването на стойността им - и затваря сайта през 2012.

Той започва да изпраща корекции и подобрения в кода до Накамото. Основателят на Bitcoin харесва това, което Андрийсен прави, и скоро публикува единствено имейл адреса на протежето си на главната страница на проекта.

Андрийсен официално поема кормилото през декември 2010 с публикация в Bitcoin форума: "С благословията на Сатоши и с голяма неохота, ще се занимавам занапред с по-активно управление на проекта Bitcoin," пише той. И оттогава той работи единствено и само за криптовалутата.

Bitcoin Foundation през 2013 г. са му платили $209 648 - заплата, която той е получил под формата на биткойни.

Бързият му възход води до чести обвинения, че Андрийсен всъщност е самият Накамото - и се е отървал от псевдонима, след като валутата е станала масова.

Той категорично отрича.

"Не съм Сатоши Накамото; никога не съм се срещал с него; водил съм обаче с него много кореспонденция по имейл," казва той по време на реч през април. "Никой всъщност не знае кой е той, поне така мисля".

Ако това е лъжа, Андрийсен е изключително умел измамник. В хиляди публикации във форуми, имейл съобщения и редове код, стилът му е категорично различен от този на Накамото.

Андрийсен твърди, че се е посветил на Bitcoin от "просветен личен интерес," без да му е обещано нищо в замяна.

"Исках този проект да успее," коментира той.

И очевидно успява, като това му носи високодоходна нова кариера и подобрява финансовото положение на семейството му.

Не е известно колко точно биткойни държи Андрийсен, но по негови думи възвращаемостта от биткойните, които е натрупал в ранните дни на валутата, е толкова голяма, че би могъл без проблем да се пенсионира още сега.

И той гордо казва, че съпругата му - професор по геология, вече не говори за Bitcoin като за "въображаеми Интернет пари". Децата му са повярвали, че баща им е напипал златната жила, някъде по Коледа миналата година, когато той е използвал биткойни, за да плати за семейно пътуване, съчетано с рафтинг, в Нова Зеландия.

Логично усъвършенстване на архаичните банкноти в джоба

Когато Андрийсен поема ръководството на Bitcoin от Сатоши Накамото, той определя начина, по който проектът ще се развива, опирайки се на опита си в управление на екипи, изграждащи софтуерни продукти, и това, което знае за мащабни проекти с отворен код като Linux.

В крайна сметка е избрана група от 5 основни разработчици, като Андрийсен има последната дума за всичко. Само те имат правото да променят кода зад Bitcoin и да добавят предложения от други доброволци. Това им дава уникална власт над базовото функциониране и икономическите параметри на валутата.

Въпреки че цената на Bitcoin нараства с годините, Андрийсен и другите основни разработчици се стараят да подобряват софтуера, позволяващ функционирането на цялата система.

Те коригират бъгове в сигурността, които позволяват цифрови "обири", правят софтуера по-малко податлив на сривове и подобряват интерфейса, така че да го направят по-лесен за употреба.

А това далеч не е лека задача, защото наследството на Накамото не е най-идеалната база за изграждане сериозен продукт - още по-малко за цяла икономика, казва Майк Хърн, бивш софтуерен инженер в Google, който е сред съавторите на кода за проекта.

"Той е пуснал Bitcoin, за да докаже как биха проработили идеите му," казва Хърн. "Кодът не е писан с идеята да бъде дълготраен, устойчиво развиващ се продукт".

Повечето от работата по корекциите в тази насока е на Андрийсен и Владимир ван дер Лаан, програмист от Амстердам, който пое през април длъжността на главен отговорник по поддръжката на кода.

С преодоляването на бъговете, структурирането на хаотичния код и добавянето на нови функции голяма част от писаното от Накамото вече е изчезнало; сега е останала само около една трета от неговия код.

"Накамото е бил блестящ програмист, но все пак беше сложно," споделя Андрийсен.

Броят хора, работещи по кода, все още остава малък, въпреки че Андрийсен е основал Bitcoin Foundation, за да поддържа софтуера с дарения от частни лица и компании. Но софтуерът зад Bitcoin никога досега не е бил толкова жизненоважен.

След като стойността на валутата нарасна до близо $8 млрд., инвеститорите в нея далеч вече не са само ранните либертарианци-ентусиасти; сега вече има и сериозни играчи от Уолстрийт и Силициевата долина.

Американските регулаторни органи и законодателната власт говорят позитивно за Bitcoin и дори се опитват (не твърде успешно) да го регулират.

Запушване на пробивите в сигурността

Рискът от пробиви в сигурността е сред основните опасения на Андрийсен. Той избухва в смях, когато си спомня как през 2010 г. някой подсказал на Накамото, че има бъг, позволяващ да харчиш чужди биткойни.

"Сатоши просто промени кода и заяви на всички: ‘Пускайте този нов код, няма да ви обяснявам защо!'," казва Андрийсен.

Но въпреки че повечето бъгове, които се откриват в софтуера в момента, са незначителни, подобни проблеми може все още да се крият някъде вътре.

"Ето защо казвам, че Bitcoin е експеримент и не бива да инвестирате всичките си спестявания в него," коментира той.

За съжаление, най-добрата защита срещу пробиви в сигурността - преглед на кода на други хора от експерти - е трудно постижима при Bitcoin. Неплатените доброволци предпочитат да пишат собствен код, вместо мъчително трудно да разчитат чуждия.

Андрийсен получава предупреждение преди време от появата на бъга Heartbleed, пробил сигурността на стотици хиляди уеб сайтове. Той е причинен от само една допусната - и дълго останала незабелязана - грешка от доброволец-съавтор в малка част от отворения код.

Дори недостатъци в дизайна, които не позволяват лесна кражба, биха могли сериозно да навредят на Bitcoin. Стойността на валутата се опира почти изцяло на спекулации, така че всякакви индикации, че системата е несъвършена, могат да предизвикат сериозен трус в цената й.

"Вероятно Bitcoin би оцелял, но все пак нещата биха били доста лоши," казва Андрийсен.

Каквото и да реши Андрийсен по отношение на преодоляването на бъговете и недостатъците на Bitcoin, ще бъде приложено на практика. Той заявява, че заедно с основните разработчици винаги се вслушва в чужди мнения, преди да прави промени в кода.

"Работата по него е базиран на консенсус процес," твърди той и изтъква, че тъй като кодът е отворен, несъгласните с решенията му винаги може да го използват, за да създадат конкурентна версия с предпочитания от тях дизайн.

И все пак други разработчици и потребители на Bitcoin имат твърде малко стимули да заплашват статуквото или ролята на Андрийсен в него. Стойността на всяка валута в крайна сметка се опира на колективната вяра в нея. В случая с Bitcoin, тази вяра е не само в кода на Накамото, но и в хората, които го поддържат.

Андрийсен има алтернативно обяснение защо не предстоят големи промени в начина, по който работи Bitcoin

Ако не броим текущия проблем с лимита на възможните транзакции в секунда (в момента системата не позволява повече от 7 транзакции едновременно, което е твърде малко за валута с толкова глобални амбиции), работата по кода все повече ще е "задача за пазачи, а не за майстори-строители", констатира той.

Андрийсен очаква да отделя все по-малко време в поддръжка на ежедневното функциониране на криптовалутата - и все повече да се заседява в домашния си офис в Амхърст, обмисляйки теории за икономиката на виртуалните валути и четейки нарастващата академична литература за Bitcoin.

"Аз съм голям оптимист за бъдещето," казва той. "Надявам се след по-малко от 10 години Bitcoin да е станал нещо много рутинно и скучно."

Новините

Най-четените