Финансови анализатори от Capital Economics наскоро прогнозираха, че България чак до 2015 г. няма да възстанови равнището на икономическия продукт, постигнато през 2008 г. По тази причина те ни предричат "изгубено десетилетие", дължащо се на "порочен цикъл от слаб растеж, фискални икономии и високо равнище на дълга".
Целият анализ, изготвен от Нейл Шеринг и Лиза Ермоленко, струва 6000 паунда и разбираемо не разполагам с него. Основните моменти в тази разработка бяха публикувани от известната американска бизнес медия CNBC. Там обаче редакторът е допуснал груба грешка, тълкувайки вътрешната девалвация като някакъв екзотичен вид обезценка на валутата.
От медийната публикация се разбра, че според Шеринг и Ермоленко
България е заложила на грешна карта
при настъпването на кризата - на ръст на експорта. Ако искаш да продаваш в чужбина, трябва да си конкурентен и българският вариант за това е с ниски цени и още по-ниски заплати. Въпреки че вече доста години затягаме колана, с тази стратегия ще трябва да чакаме още много, преди да се оправим - посочват авторите.
Политиката на ниски цени и заплати като начин за придобиване на конкурентни предимства е известна като "вътрешна девалвация", в противовес на външната, валутната девалвация. България от 1997 г. работи с валутен борд и законът за БНБ не позволява обезценяване на валутата.
Според много икономически авторитети евтината валута е благоприятен фактор за развитие. Тя прави стоките, произвеждани в страната, по-привлекателни на външния пазар. Освен това поевтиняването на парите намалява товара на дълга и дава на фирмите и домакинствата възможност да поемат глътка въздух. Евтините пари насърчават инвестициите и харченето, докато скъпите пари - трупането.
Но тъй като сме лишени от възможността за адаптация посредством обменния курс на валутата, принудени сме да разчитаме на вътрешна девалвация. Именно това е причина за слабите икономически резултати в България - гласи заключението на Шеринг и Ермоленко.
Световният опит показва, че страните, които прилагат вътрешна девалвация, се сриват в класациите за човешко развитие, а в същото време конкурентоспособността им не се повишава значително. Почти винаги политиката на ниски заплати става причина за засилена миграция. По данни на ООН през периода 2010-2050 г. България ще е световен шампион по обезлюдяване с минус 29%.
Освен всичко друго, вътрешната девалвация прави бремето на дълга по-тежко. България има нисък правителствен дълг, но частният е твърде висок за сегашната конюнктура (брутният външен дълг в края на октомври е 92.8% от БВП), което се потвърждава от много високия дял проблемни кредити у нас, на което наскоро обърна внимание и Световната банка.
Сривът на цените на имотите и свитите обороти в търговията предполагат, че фирмите и домакинствата се огъват под товара на дълга, който дори в левове на практика е деноминиран в скъпи евра. Плащаме дълга си в твърда валута, но не можем да се възползваме от облекченията, осигурявани от Европейската централна банка за страните в еврозоната.
Дотук добре: коментираме тези проблеми отдавна. Но заключението, че
страната, която най-вярно е следвала курса на вътрешна девалвация
е попаднала в порочна спирала, е политически некоректно. Та нали именно това предписание се дава на Гърция и въобще на европейските страни? Може би затова, а може би от незнание - по същата логика, с която Росен Плевнелиев приветства президента на Чехословакия - редакторът на CNBC твърди, че България страда, защото е девалвирала лева. Самата статия е озаглавена "Как валутната девалвация води до загубено десетилетие."
Всъщност се случва точно обратното, както при повече внимание четем в самия текст надолу: именно заради невъзможността да използва валутна девалвация България стига до "загубено десетилетие."
Кардинална редакторска промяна на авторското заключение, но какво от това, щом привържениците на твърдите пари, а те са хората с многото пари, получават доказателство за правотата си? Кой да ти влиза в подробности за малка и далечна страна като България.
Забавно е, че куп български медии, включително специализирани издания, изплагиатстваха грешката на CNBC. Що се касае до Capital Economics, техните изводи за икономическата спирачка на валутния борд заслужават похвала, тъй като се движат срещу бавното кално течение на официозната мисъл. Все пак и те сякаш работят по клише, защото диагнозата "загубено десетилетие" се появява доста често в заглавията на техните доклади за най-различни страни.
Вече се е превърнало в навик, например, да се говори за загубено десетилетие, щом се спомене Япония. Западните анализатори обаче не осмислят, че ръстът на БВП в островен тип икономика, т.е. с ограничен капацитет на носимост, която освен това е на гребена на световния технически прогрес, не може да се ползва като мерило за обществен и икономически напредък.
Загубената България
Българският читател с основание ще отбележи, че през последните 30 години сме загубили не едно, а поне три десетилетия: страхът от реформи, когато духна вятърът на промяната през 80-те; неумението да се проведе почтено раздържавяване през 90-те; идиотската политика на ниски цени през новия век. Тоест финансовите анализатори са прави, но със задна дата.
Десетилетието след 2008 г. е загубено (ще бъде загубено) не заради друго, а заради корупция. Тя ни мори още от времето на ранния Тодор Живков, но сега вече подкупността и продажността достигнаха апотеоз. Стожерите на законността в страната - парламент, съд, прокуратура, полиция - са затънали в нечисти истории, какво още да си говорим.
Тук неволно стигам до същото заключение като Стив Ханке: "бащата на валутния борд", тоест водещият идеолог на вътрешната девалвация, на последното си посещение у нас заяви, че основната ни икономическа грижа е корупцията.
И макар че бордът ни лишава от един ключов валутен механизъм, като виждаме на какво са способни българските политици, това изглежда ниска цена за гаранцията, която получаваме срещу възможността за валутни манипулации от недобросъвестни правителства.
Защото нашата девалвация е наистина вътрешна - девалвация на ценностите в самоопределилия се елит, девалвация на уважението към гражданите, девалвация на достойнството в слугинските медии, девалвация на доверието в държавата - и оттам, импотентна държава.
Икономиката ни няма как да се различава от общата ситуация в нашата страна, където сметка за престъпления не се търси и не се насърчават националните способности и предприемчивост. България има много голям икономически проблем и трябва да се върнем към корените - към морала и философията на икономиката - ако искаме да изплуваме.
