Топ 5 на професиите, които имат бъдеще

Хиляди свободни работни места за ТИР-аджии и шофьори на автобуси стоят незаети поради липса на интерес от безработните, обяви преди дни министър-председателят Бойко Борисов. По думите му, има професии, от които България има дълбока нужда, но вместо това твърде много хора се ориентират към "маркéтинг, ПР, политология".

И все пак - кои са професиите с бъдеще в България? Георги Ангелов, старши икономист в Института "Отворено общество", отговаря:

ИТ специалисти

През последните 6 години заетостта спада с близо 13% средно за икономиката, като в повечето отрасли има спад.

Има, обаче, един сектор където броят на заетите се увеличава значително - с над 20% до близо 70 хиляди през третото тримесечие на 2014 година.

Не само че заетостта расте дори в криза, но и заплатите са високи. Всъщност, в сектора се отчитат най-високи заплати в България - по-високи от традиционно силни сектори като финанси, енергетика и добивна индустрия.

Става въпрос за сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения". В този сектор се включва издателствата и телевизиите, но най-вече телекомуникациите и информационните технологии, които се развиват бързо.

Според данни от рейтинговата система на университетите студентите, завършили през последните 5 години компютърни науки и информатика, са на второ място по най-висок среден осигурителен доход (след военното дело, където обаче учат много малко на брой студенти).

Търсенето на ИТ специалисти не е само циклично, нито се отнася само за България, нито е концентрирано само в един сектор от икономиката. Практически всички отрасли внедряват информационните технологии в традиционната си дейност - няма сериозен бизнес без компютри, интернет, специализиран софтуер, автоматизация и роботи, мобилни приложения, онлайн услуги.

Софтуерът вече не е само в компютъра, но и в телефона, таблета, часовника, телевизора, автомобила, магазина, заводския цех, прахосмукачката, печката, пералнята и т.н.

Става въпрос за структурна промяна, заради която в ЕС ще са необходими близо 1 милион ИТ специалисти през следващото десетилетие.

Медицина

Медицинските специалисти са една от най-конвертируемите ни специалности - не само че български лекари и медицински сестри масово си намират работа в Западна Европа, но и медицинските ни университети са първенци по привлечени чуждестранни студенти (около една трета от студентите в медицинските направления са чужденци).

Здравните специалности привличат и кандидат-студенти с най-високи оценки от дипломата (следвани от право и математика).

Според статистиката дори и в първите години след завършване на университет медицинските специалисти имат близо 100% реализация по специалността и практически нулева безработица (включително за направленията медицина, фармация, стоматология).

Завършилите медицина са сред най-високоплатените дори по официални данни - с изключение на стоматологията, където има голям дял на кешовите плащания и недекларирани приходи.

Демографските промени - включително увеличаването на продължителността на живота - водят до увеличено търсене на здравни грижи, а в същото време гласоподавателите са склонни да подкрепят повече финансиране за здравеопазването.

Дори в страни като България и дори по време на криза разходите за здравеопазване се увеличават значително, а подобен процес се наблюдава и в западните страни, където здравните системи са доста щедро финансирани. Дългосрочният характер на демографските фактори предопределя засилено търсене на медицински кадри през следващите десетилетия.

Предприемачи

В България липсват достатъчно предприемачи, особено във високотехнологични и експортни сектори.

Този дефицит от една страна дава повече възможности на онези, които се осмеляват да рискуват и да започнат собствен бизнес, но в същото време оказва и натиск за насърчаване на предприемчивите и постепенно създаване на по-добри условия за тях чрез най-различни програми, схеми, проекти, обучения.

Предприемачеството е незаобиколим фактор при икономическото развитие и то неизбежно ще са разраства, а тези, които имат смелостта да се включат по-рано ще се радват и на повече успехи - разбира се, за да ги постигнат те ще трябва да са готови да поемат рискове, да преодоляват несполуките и да имат позитивна нагласа за бъдещето.

В този смисъл, предприемачът не е толкова професия, която се учи формално в училище или университет, колкото специфична култура и начин на възприемане на околния свят, които се придобиват най-често в практиката.

Нишови специалности

Масовите и модни направления - икономика, администрация и управление, право - обучават близо 100 хиляди студенти, поради което има постоянно свръхпредлагане на кадри.

Именно поради това тези сами по себе си важни направления нямат достатъчно добри средни резултати от гледна точка на заплащане и реализация на пазара на труда. Разбира се, има юристи, икономисти или мениджъри, които се справят блестящо, но заради прекалената масовост на тези специалности средното им ниво не е толкова успешно.

Точно обратното се случва при нишови специалности, в които учат много малко студенти (няколкостотин), чието търсене на пазара, обаче, е високо - например математика, физика, военно дело, металургия, добив на полезни изкопаеми. Дефицитността на подобни специалисти води до добра реализация, относително високи доходи и нисък риск от безработица.

Особено показателен е примерът с металургията, където влизат ученици с много нисък среден успех от дипломата (вторият най-нисък след животновъдството), но излизат висшисти с едни от най-добрите нива на заетост и доходи (приближаващи се до медицината).

Технологии

Според представително допитване до работодателите в България трите направления с най-високи очаквания за нарастване на нуждата от кадри през следващите 5 години са биотехнологии, хранителни технологии и химически технологии.

Ключовата дума е „технологии" - и особено нови технологии, които се развиват бързо и ще бъдат с високо търсене на европейския трудов пазар, от който България е вече е пълноправна част.

Именно бързото и експлозивно развитие на технологиите, обаче, поставя и по-високи изисквания към специалистите, които трябва постоянно да следят новостите, за да са „в час".