"Не съм готова да бъда кандидат за премиер."
Публиката поема задружно дъх. Всеобщото желание да питаш другарчето възможно ли е политик да каже това е заглушено от въпроса към самия себе си "Правилно ли я чух какво каза?".
"Един човек не може да обикаля всички постове в държавата."
Очите на публиката се отварят широко след потвърждението. Дъхът все още е задържан, няколко лица започват да посиняват. Други зрители получават тик на лявото око, все едно са ги питали дали книгата им е плагиатствана от колега.
"Моля ви, не ме спрягайте за този пост."
Глави в публиката започват да гърмят. Матрицата се е бъгнала, времето се е напило и тече наобратно, законите на Вселената що се отнася до политиката са си взели отпуск и са отишли да търсят ентеровируси в кафявата вода на Черно море.
---
Председателят на парламента Ива Митева поднесе една от малкото приятни изненади този (безкраен) политически сезон, като в прав текст каза, че не е подходяща за поста министър-председател, след като от няколко дни представители на други политически сили мазно-мазно хвърлят намеци на "Има такъв народ", че биха подкрепили кабинет с нея начело.
Рядко срещано щастие, при това не кафяво, е политик да откаже пост, особено премиерски. Позиция, за която от известно време все има търсене, намира се и предлагане, но все нещо спъва подписването на трудовия договор.
Да погледнем само към партията зад Митева - "Има такъв народ", където за краткото си съществуване вече натрупаха завиден опит в предлагането на министър-председатели. Само че там предложението винаги идваше от самата партия, а не от "Предателите" ("Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" от гледната точка на сърдитите ИТН).
От партията на Слави Трифонов само в този парламент вече посочиха двама души, за които вярваха - за съжаление, само те - че биха били добри премиери. Единият не мина теста на народното Facebook одобрение рано-рано и на изпроводяк реши да ни представи плановете си, което е толкова безсмислено, колкото да четеш за страничните ефекти на виаграта, след като вече си я изпил.
Другият издържа като кандидат малко повече, макар и той да се отказа, тъкмо преди да го гласуват в парламента. Той програма не показа, останахме си само с дипломи.
Живи и здрави, ако ИТН някога издигнат още един човек, може би най-накрая ще видим как парламентът гласува кандидатурата му. Но този човек очевидно няма да е Митева. А ако е тя, ще си говорим пак за 180-градусовите лупинги в политическия живот.
Това обаче едва ли ще е преди есента. Позицията на Ива Митева - освен че носи изненадваща искреност - обаче е напълно в тон и с партийните позиции по темата "следващ кабинет": трети мандат няма да подкрепяме, министър-председател (повече) няма да предлагаме, какво му е на Петьо, от избори не ни е страх, "Et tu, Christo?", "Et tu, Maya?", "Радев, my man!".
Същевременно мераклии за поста да искаш...
Даниел Митов, новото лице на ГЕРБ (за онези, които не харесват/писналo им е това на Борисов), вече го предлагат два пъти, всеки път с ясното съзнание, че няма да стане. Ще се изтърка като опция, още преди гласуването на кабинет с него начело да е стигнало до Народното събрание. Но така е, когато лидерът не иска да е в ролята на "нежелания премиер"...
Корнелия Нинова получава похвали от съпартийци за това що за чуден министър-председател би била, а самата тя се кара на останалите партии да не дават акъл на президента у кого трябва да отиде третия мандат. И ето ни пред риска разсъжденията на тема "Как БСП станаха толкова разумни" да бъдат заличени с едно егоцентрично заявяване "Или аз, или никой!".
А видяхте ли групата "Кирил Петков за Министър-Председател на Република България"? Вече има 74 хиляди членове, на които служебния министър на икономиката отговори - на чист български, нищо канадско - с благодарност за подкрепата им.
Така и така сме го обърнали на Facebook-демокрация и там се осъществява (еднопосочният) контакт на партийни лидери с избиратели, да вземем да обърнем цялата работа на риалити - "България търси премиер". Желаещи да искаш.
Щом топ ергена на България има нужда от такъв формат, че да си намери жена, защо държавата да не може така да си търси глава на изпълнителната власт?
Всяка седмица дадена партия ще пускат по снимка и биография на даден кандидат, включително колко езика говори и колко гражданства има.
Останалите политически сили ще имат ден-два да изровят и майчиното мляко на кандидата, да се заядат я за прическата му, я за стар бизнес, я за лошия му вкус за облекло и да го начернят колкото могат по-добре. Накрая ние, избирателите, ще гласуваме с емоджита - палци, сърчица, ядосаним, смеещи се и плачещи личица.
След 30-40 години може и да се намери консенсусен вариант или дотогава Facebook вече няма да съществува. Но дано поне с България всичко е наред.
