Започнала съм да се възхищавам на маневрите, с които никому неизвестни актьори успяват да се намърдат сред най-коментираните знаменитости на нашето време.
Например - някой от вас подозираше ли за съществуването на чернокожата Франческа Амевуда-Ривърс, преди да бъде обявено, че тя ще играе Жулиета в новата пиеса на Джейми Лойд - "Ромео и Жулиета"?
Гледам филми и сериали като за световно, но научих нейното име, едва след като се зашумя, че тя е от африкански произход, а влиза в ролята на знаков образ за европейската литература.
Цяла сюрия хора са недоволни, че тъмнокожата Амевуда-Ривърс ще стои на балкона, докато нейният сценичен партньор в пиесата - Том Холанд, рецитира: "Каква е тази светлина, която от прозореца изгрява?".
Но редейки "поздрави" по адрес на режисьора Джеймс Лойд, позволил си "мерзостта" да постави Шекспирова пиеса с чернокожа Жулиета, хейтърите на постановката я направиха най-търсеното представление и то в силно конкурентната среда на лондонската театрална сцена.
Продуцентите на расово разнообразната пиеса обявиха, че билетите за премиерата на спектакъла в Лондон са разпродадени месец преди дебюта му, като се наблюдава силен интерес и към следващите постановки на "Ромео и Жулиета".
Невероятният маркетингов успех обаче ми навява усещане за дежа вю. Сякаш не за първи път виждам проект, който щеше да се слее с пейзажа, ако в него не присъстваше "възбуждаща" провокация.
Или ако не носеше в себе си елемент, който да предизвика масов, колективен гърч.
Не ми се вярва, че пиар екипът зад лондонската постановка не се е досетил, че Франческа Амевуда-Ривърс е точно тази предизвикателна съставка. Содата, която ще възпламени оцета.
В хрониките на woke-културата досега схемата е доказала ефективността си.
Взима се една анонимна чернокожа актриса от редиците я на театъра, я на Холивуд, поставя се в главна роля в адаптацията на класическо европейско произведение и оттам потребителите на социалните мрежи са оставени да си свършат работата.
Да разкъсват проекта, да разпъват режисьора, да бият тъпаните за "подмяна на историята", докато напълно безплатно засилват видимостта на продукцията и наливат пари в джобовете на създателите ѝ.
От маркетингова гледна точка - това е гениално.
И още повече - безопасно е. С расовото разнообразие може да си провокираш до откат, а когато възмущението те залее до шия, да отсечеш, че коментарите са расизъм, като замаскираш пазарната си стратегия с най-висшите добродетели на света.
Евала!
Публиката е поставена в патова ситуация.
Хем знаят, че нарушават правилата на цивилизованото общество, нападайки цвета на кожата и външния вид на даден човек. Хем е адски трудно да не го правят, когато съответният актьор им влиза в очите с расата и външния си вид, а не с десетките си блестящи изпълнения. Шах!
Ако питате мен, това е формулата голота-скандал-пари от 90-те, която с повея на расовото разнообразие се трансформира в чернокож-скандал-пари.
Както плеймейтките оставаха без гащи някога, за да изпъкнат над масовката, сега известни само с расата си актьори се превръщат в знаменитости, кацайки в роля, която нарушава рамката на обществените очаквания.
И в двата варианта се сервира перфектната възможност за четене на морал, каквато никой жив човек не може да подмине, стига, разбира се, провокацията да е съгласувана с тенденциите при хейта.
Ето например режисьорът Баз Лурман също е преформулирал из основи Шекспировата трагедия във филма си "Ромео+Жулиета", а отгоре на всичко е избрал чернокож Меркуцио, който е и драг кралица, но никой не му обърна внимание през 90-те. Тогава модата на шока беше друга.
За днешните стандарти обаче расовото разнообразие е перфектната пазарна стратегия. Щипе на правилните места, става viral за едно денонощие, носи пари, а и смятам, че всички участници в процеса са удовлетворени.
Хейтърите са доволни, че са намерили кофа, в която да излеят своята неприязън от модерната култура и да си докажат, че не си въобразяват, а наистина има кукловоди, опитващи се да им промият мозъците.
Продуцентите са доволни, че инвестицията им се връща двойно или тройно. Артистите са доволни, че попадат в общественото полезрение, което потенциално ще им отвори много работа за в бъдеще.
Шекспир - сигурно и той е доволен, че използват произведенията му като LEGO конструктори, както той е правил приживе с творбите на Данте Алигиери.
И така съвсем случайно се оказва, че две от трите раси са намерили как да се обединят в кошницата на добре оплетен пиар механизъм.
