Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Селяните си отиват по родните места". Все тая...

Въпросът не опира до това кой откъде е Снимка: БГНЕС
Въпросът не опира до това кой откъде е

"София ще се изпразни в почивните дни и провинциалистите ще си отидат по родните места".

Традицията тази реплика да се повтаря преди празници стана толкова устойчива, колкото и елхата по Коледа и боядисаните яйца по Великден.

Да, все още има странно голям брой хора, които намират повод за гордост, че са родени на мястото Х, което е било с население 20 хиляди души, когато е станало столица. Но не там е въпросът.

Всъщност проблемът на столицата ни в настоящето често не е в броя на жителите, които я обитават или са ѝ на гости. Нито пък откъде точно са дошли те - от Жълтите павета или от друг град.

Проблемът е, че една прослойка кара София да се усеща не като 2, а като 20 милиона.

В нея попадат хората, които не могат да вървят по тротоара, без да се блъскат в другите. Не идва от родното място, а от възпитанието и деликатността на човек да ходи в права линия, да се съобразява и да се стреми да не бута околните минувачи.

Уви, все по-често се среща явлението, при което отсрещният регистрира присъствието ти, поглежда те право в очите, след което абсолютно ирационално тръгва точно в твоята посока.

Оттук нататък изборът е или да се направиш на ръгбист в разцвета на силите си и да блъскаш, или да отстъпиш смирено, псувайки наум.

Това са и онези хора, които те "отнасят" напористо на слизане от градския транспорт.

Знаете ги - онези, които така и не разбраха, че за да се качат в превозното средство, трябва да оставят останалите да слязат.

Уж логиката е елементарна - за да се качиш в автобуса или метрото (тролея, трамвая), първо търпеливо изчакваш пътниците да слязат. Звучи толкова лесно и елементарно, само че убягва на част от околните.

Секунди, преди автобусът (метрото, тролеят, трамваят) да спре на спирката, те вече са заели отбранителна поза на четирикрилен гардероб. В момента, в който вратите се отворят, няма шест-пет, офанзивата на превозното средство започва с лакти, рамене и колене.

По този начин дори и полупразните линии и маршрути се усещат като обсебени не от десетки, ами от стотици, а защо не и хиляди.

Подобна е ситуацията и в супермаркетите, институциите, моловете, кината...

Всички те са населени и понякога - пренаселени - от хора, които смятат, че са сами на тази планета.

Затова всяко обществено място в София започва да изглежда пренаселено - не защото наистина е, а защото има прекалено много народ, който се държи неприемливо и нетолерантно.

Въпросът не опира до това кой откъде е. 

Златистите Жълти павета не са златен билет към доброто възпитание. Нито пък крайната къща на малко село е гаранция за селяндурско поведение. Споровете на кого къде е хвърлена пъпната връв са отживелицата на XXI век.

Но невъзпитаното поведение e "горещият картоф", който предпочитаме да не закачаме, за да не се опарим и да не обсъждаме истински неудобните теми.

Вместо това за пореден път се вкарва в обращение, че "селяните си отиват по родните места". Което е все тая...

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените