Идилична петък вечер. Прибирате се вкъщи с малкия си лизингов автомобил в престижния апартамент на кредит, след като цял ден сте успокоявали на английски език разярени потребители от другия край на света. Вдигате морни нозе, отваряте една биричка, за миг се потапяте в илюзията, че сте господар на живота си. Пускате телевизора.
А от там - рози, храсти, прожектори и светещи лампички все едно енергийна криза не съществува. На екрана грейва напрегнат ерген с папионка, който стои срещу десетина дами, наредени като за снимка, и избира коя от тях е най-достойна да се бори за сърцето му. Мислите си - какво щастие да си на мястото на ергена и какъв куц късмет да си на мястото на харема около него.
Изведнъж нещо феминистко във вас се събужда - чакай, малко - трябва ли сега да роптая срещу очевидния сексизъм, да възклицавам и да осъждам? Разбира се, че трябва, нали за това е създадено предаването.
Да се присмиваме на куп непознати, защото са поставени в унизителни за тях ситуации от край време е гръбнакът на риалити телевизията.
Правим го повсеместно - докато обръщаме парченцата цвърчащ суджук на скарата и режем доматите за шопската салата, следим колко подигравки са готови да преглътнат хората в името на 5 минути слава и празни обещания. За един час ставаме зрители, които гледат от високо и злорадстват. Всички го обичаме, хоби ни е и телевизионните продуценти го знаят.
Затова са Hell's Kitchen, "Биг Брадър", "Следващият топмодел на Америка". Дори "Черешката на тортата", което не раздаваше награди, но пак осигуряваше сцена за участници, които нямат против да бъдат вземани на подбив от нацията. И тогава беше къде-къде по-популярно и гледаемо.
За радост на телевизията, склонните да бъдат обиждани пред камера не са свършили, а колкото и да не ни се иска да го вярваме, ние сме основно публика, на която ѝ е приятно да гледа чуждото самоунижение.
Концепцията е много проста. Намира се една маса желаещи да бъдат осмивани по телевизията, поставя се някакъв авторитет на пиедестал - големи експерти, хора от бизнеса или един ерген без алтернатива сред море от жени, и останалото е въпрос на шоу. Работата на авторитета е да огъва всеки намек за чест в борещите се за победа в риалитито, а работата на участниците е да търпят.
Нагледно, теорията се следва във всяка точка в последната телевизионна сензация "Ергенът".
Както се подразбира от само себе си, на пиедестал тук е ергенът, който месеци преди първия епизод на предаването се въртеше по екраните с кратък клип, обяснявайки как търси голямата любов. Един вид, хем е недостъпен, защото е в телевизора, хем е отворен за срещи, защото казва, че иска да се влюби.
И на въдицата веднага се редят разнородни жени, готови да се хвърлят в бой за него. Без значение, че в някои битки ще останат без бельо, важно е само да си спечелят привилегията за още една седмица в изключителното присъствие на мускулест управител на фитнес.
Сигурно не е нужно да се пояснява, но все пак - това са жертвите на риалити формата и хорските приказки.
При "Ергенът" динамиката на публичното унижение за рейтинг е хитро опакована във вид на фалшива романтика, но може да се проследи, ако вървите след действията на скритата лимонка в скандалите - единственият мъж.
Вечерта преди елиминациите гледаме как ергенът е на среща с някоя от участничките и си прекарват вълшебно. Той я гледа с влюбени очи, изрежда влюбени слова и я кара да се чувства единствена и неповторима. Сякаш между тях има специална връзка. След това тя се връща в къщата цялата искряща и блестяща, убедена, че е намерила любовта и сродната си душа.
Но само след 15 минути нейната любов и сродна душа хваща друга девойка и я води да се целуват някъде по пейките, после хваща трета, с която се разнасят из градината и си шушукат. После идва четвърта, която му сяда в скута. И всичко това пред очите на първото момиче, което малко по-рано е подлъгано, че е единствено и неповторимо.
Сега, ако вие сте жена с минимален праг на самоуважение, и някой ви изиграе подобрен номер, следва да се държите като човек на място, да поздравите ергена в стил Христо Стоичков и да си тръгнете. Но понеже се намираме в риалити вселена, участничките няма да го направят. Не, те ще изберат най-малко достойното действие, с което да изиграят гимнастика с гордостта си пред очите ни.
Почти е сигурно, че поведението на тези жени се пришпорва по сценарий. Вероятно склонността им да се изложат е главният критерий, по който са подбирани. Както е почти сигурно и че въпросният ерген предварително е инструктиран да дава напразни надежди на всяка една от тях. Целта, разбира се, е те да хлътнат и да се получи желаният сеир.
Поредната доза от същото има и в "Следващият топмодел на Америка", и в Hell's Kitchen, които налагат като нещо нормално да се крещи в лицата на хората, да не се проявява никаква толерантност към липсата им на опит и да бъдат злепоставяни за развлечение на зрителите пред екрана.
Нали масите искат хляб и зрелище, телевизиите са готови да им го продават.
Лошото на тази традиция в риалити предаванията обаче е, че задава грозна рамка - създава тенденция на подигравки и в същото време учи хората, че трябва да са готови да преглъща всякакви обиди, да са сервилни на максимална степен пред някого, когото са гледали по телевизията, за да сбъднат своя мечта.
Предлагайки на зрителите да се разсеят от рутината и тревогите си, сервирайки им за мезе предварително скалъпени пиперливи истории, телевизиите насърчават ехидността, клюките и хейта. Колкото му е да пренесем соченето с пръст от екрана към ежедневието или да попием поведението известен човек с репутация, който си е позволил в най-гледаното телевизионно време грубо да напада хора.
Не че по правило риалити предаванията спазват някаква етика, но изданията им от последните години все по-очевидно превръщат унижението в норма. Едва ли не го поставят като задължителен елемент по пътя към успеха. Сякаш човек няма да стигне далеч в живота, ако не се научи постоянно да потиска достойнството си.
Излишно е да се казва, че това е невярно и че уважението върви наравно с всяка от другите ценности - любов, приятелство, кариера, въпреки че участничките в "Ергенът" изглежда са го забравили.
Когато имаме тълпа от хора, готови да клекнат, независимо колко ниска е летвата, за да им се подиграваме и да се чувстваме по-интелигентни, не може да си говорим за развлечение от телевизията.
Това не е забавление, а цирк, в който клоуните ни занимават с нещастието си. И в него телевизорът е само говореща кутия, която акомпанира, докато готвите, перете, гладите, плетете на една кука или обръщате скарата, след като току-що сте се прибрали от работа.
