Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нечетенето е порок? Не съм на това мнение

С 12 прочетени книги за миналата година Снимка: iStock
С 12 прочетени книги за миналата година

Внимание! Ново социологическо проучване разбива психиката на книжните групи във Facebook.

Оказва се, че според годишното изследване на Националния статистически институт (НСИ) над половината българи (51,8%) не са прочели нито една книга през последната 2022 г.

Знам, знам и моята първа мисъл беше, че за хора като тях има специално място в ада.

Но после се замислих пак - толкова ли е страшно положението с нечетенето? Ако съдех по реакциите на Facebook и собствената си камбанария (с 12 прочетени книги за миналата година), щях да ви кажа, че данните са съдбоносни за бъдещето на България. Истинско национално бедствие.

Много е зловещо, докато не се стигне до резонния въпрос в дъното на анкетата - защо четем книги.

Понеже ни е хоби, за удоволствие, за афродизиак на мозъчните гънки? И ако се навеждаме над книгите, защото е приятно, откъде-накъде прочетената бройка се поставя на пиедестал.

Всъщност четенето на книги не се различава от всяко друго занимание в свободното време - нито е хубаво, нито е лошо. Не пренася простотия, но не е и противоотрова срещу нея.

Сама по себе си, пълната библиотека не е ценност, въпреки че неуморните потребители на книги ще ви убеждават в обратното. Знанията са. А за тях от значение е кой чете, как чете и за какво иде реч във въпросната литература.

Казано направо - 200 книги минати едва-едва и незапомнени нямат тежест. Още повече ако са пълни с крилати фрази, които никак, ама никак не въздействат на критичната мисъл и аналитичността.

Четеш например някъде колко важно е да сме добри и няма какво друго да кажеш, освен - така е. На постулатите не се противоречи.

Навремето заобикалянето с рафтове от книги, без значение от съдържанието им, се е смятало за признак на висок интелект. Както свиренето на музикален инструмент, впрочем. Няма искам - не искам - хващаш цигулката и замахваш към невежеството.

Но днес живеем в достатъчно гостоприемни времена за свободната воля и знаем, че не всеки има музикален слух, не на всеки му харесва да се поти над партитури, а нежеланието му да стои далеч от нотите не го прави автоматично неграмотен.

Защо не може същото да важи и за книгите?

Безспорно начетеността има потенциал да прави хората по-състрадателни, да ги разхожда във времето и из различни точки по света, да ги учи на нови думи. Но въобще не е задължително масовият човек да общува изключително с литературата за целта.

Да не кажа, че има фактори с по-силен превес за интелекта от книгите като средата и наследственото IQ.

Ако размахът на мисълта не е дарба по природа и околният свят не я стимулира, литературата трудно ще компенсира дадените липси. Книгите може и да са вълшебни, но не правят чак толкова големи чудеса.

Но да се върна към това, с което започнах - фатално ли е, че половината българи не са прочели нито една книга миналата година? Разбира се, че не е.

Има филми, има сериали, галерии, музеи, китка от места и хора, откъдето да се черпят просветеност и емпатия. И където може да практикувате културата заради самите себе си. Не по принуда и не заради изкуствено напомпване на егото.

Ако извадим книгата просто като продукт или като бройка, тя е нищо. За да има сила, трябва да стои в контекста на хора, които обичат литературата и имат усета да извадят най-ценното от нея.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените