Трябва ли да се даде на "джипките" да продължават да правят турове до Рилските езера? Въпросът изниква, след като от Министерството на околната среда и водите решиха да забранят на водачите да се качват с автомобилите си до хижата в Национален парк "Рила".
Според шофьорите това решение нарушава правата им, тъй като от 1984 г. досега те са можели да извършват курсовете си до Езерата, без никой да им пречи. Пътят е общински, а те самите с това си изкарват прехраната - превозват пътници, които се страхуват от лифтовете и носят доставки за хижата.
И биха били прави, ако действително не говорим за природен парк - място, за което се предполага, че държавата е решила да запази природата там колкото се може по-девствена и недокосната от човешкото влияние. Разбира се, няма как напълно да се ограничи човешката намеса, но все пак - колкото се може повече.
В един момент обаче се оказва, че всеки уикенд през Рилските езера се изсипва една цяла тумба народ, която иска да си направи разходка сред природата - нищо лошо. Чист планински въздух, движение, наистина красива природа... Заслужава си. Както и самото усещане да си в Рила - специално е.
Но има един проблем - тази екосистема е изключително крехка и колкото повече хора се изсипват в планината, толкова повече негативни ефекти има за околната среда. Така например от години пътеките там стават все по-разбити, а самите езера заблатяват все повече.
И цялото това прекрасно усещане от посещението в Рила и възможността да видиш тези кристално чисти езера започва да се губи. Да не говорим, че когато имаш толкова голям брой хора, които преминават през Националния парк, няма как една част от тях да не се окажат пълни свине, които оставят боклук след себе си.
Сега екоминистърът Емил Димитров обявява, че укрепване на пътеките ще има, тъй като ерозирали. Този път без багери - това поне добре, но пътеките са само част от целия проблем.
Затова, погледнато в един по-общ план, не, не трябва да се дава на джиповете да продължават да се качват до Езерата. И не трябва да се спира дотук.
Най-доброто, което държавата може да направи за опазването на този природен парк, е не просто да ограничи джиповете или да насипе натрошен гранит по пътеките, а да спре и работата на лифта, през който по-голямата част от туристите се изсипват на езерата.
Реално проблемите за природата около Рилските езера започват именно покрай това масово използване на лифта, което направи мястото в топ туристическа дестинация за еднодневни екскурзии.
Постоянният поток от хора обръща финото биоравновесие в района с главата надолу, а разбитите, прашни пътеки и езерата, пълни с водорасли, са само ефекти от този проблем.
Подобно нещо виждаме на много други места по света - армадата от туристи заплашва да разруши красиви плажове и деликатни природни феномени, които са станали достатъчно известни за любителите на пътувания. И едното решение, което често властите на места приемат, е конкретният обект да се затвори за известно време, докато природата възстанови своя баланс.
У нас (поне засега) не говорим за подобни крайни мерки. Към момента те не са нужни. Въпреки това е пределно ясно, че Рилските езера имат нужда от почивка от всички тези посетители. Затова и най-доброто решение ще е да се спре поне временно работата на лифта до тях.
Който се е качвал на Рила, знае, че пътят от хижа "Пионерска" до Езерата е достатъчно лек, дори за човек, привикнал на муден живот в офис. Преходът е няколко часа и малко изпотяване, което не вреди никому.
Щом джип може премине това трасе и да се качи догоре, значи това е напълно във възможностите и на един здрав човек.
Да, не всеки ще успее. Но нека бъдем честни - планината не е място за всеки. А картини, в които виждаш как бабаит слиза от лифта по чехли и с чаша уиски в ръка (съвсем, съвсем реална ситуация), са толкова нелепи, че лесно можем да минем и без тях.
Природата на Рила е прекрасна и работа на държавата е да я пази. Само с укрепване на пътеките и със спиране на джиповете, катерещи пътеките догоре, нещата няма да се случат. И ако не се вземат правилните мерки, цялостната ерозия на това великолепно място ще продължи - стъпка по стъпка, човек по човек.
