Милион пъти съм го казвал - лятото не е удачен сезон за политика. Политиката по това време присъства въпреки обществения интерес, а не заради него.
Когато започват да идват жегите, обществото спокойно трябва да може да пренасочи вниманието си към идеите за почивка, летния ремонт на апартамента или нещо друго.
В случая аз искам просто да следя как се развива трансферния прозорец във Висшата лига, надявайки се че този път "Манчестър Юнайтед" ще скрепят достатъчно добър отбор, че да не се повтаря срама от миналата година. Искам да правя коктейли, да измисля някоя малка почивка, а най-голямата ми грижа да е как да се боря с жегите.
Вместо това, по всичко личи, че и това лято ще гледаме как разни политици говорят за национална отговорност, за изпълнени и неизпълнени обещания, и паралелно с това си размятат обичайните обвинения в корупция, интересчийство и национални предателства.
Ще се пускат социологически проучвания, ще се смятат математически иначе немислими коалиции и ще се говори за това кое партийно обединение ще изглежда като най-малкото идеологическо престъпление.
Напълно наясно съм, че на около 1000 км от нас се води война, за която се очаква точно през лятото да бъдат подновени кървавите офанзиви. Факт е, че светът е обзет от кризи, инфлацията препуска целеустремено, а угрижени икономисти говорят за рецесия и за трудности, които тепърва предстоят.
И по абсолютно никакъв начин България няма да бъде заобиколена от тези проблеми. Просто идват трудни времена и е добре да се приготвим, напук на инфантилните ни желания.
Но все пак - няма ли как поне тези хора, които сме избрали да управляват държавата, на които сме поверили демократичното си право на участие в управлението... да престанат да ни занимават с вътрешните си организационни проблеми?
От година на година и от вот на вот имам усещането, че в парламента вкарваме все по-себични, неопитни, сеирджийски настроени и като цяло безсмислени народни представители.
Само допреди дни в социалните мрежи течеше спор за това какво всъщност трябва да прави един народен представител, след като депутатът от "Продължаваме промяната" Христо Петров, по прякор Ицо Хазарта, обяви във Facebook, че дарява цялата си заплата от парламента за изоставени деца.
Самият той периодично се срещал с такива деца и им говорел за образование, вредата от наркотиците и т.н.
Което само по себе си е прекрасно нещо, а инициативата на Петров трябва да се подеме от повече известни личности. Това, което обаче му беше напомнено от противниците му, е, че като депутат работата му е малко по-различна - да пише закони, да изразява становища, да заема политически позиции и да защитава пред държавата интересите на избирателите.
Не е лошо това, което прави с изоставените деца, просто работата на народния представител е малко по-различна.
Той пък взе, че контрира с друга публикация, в която обяснява, че е по-добре да прави обиколките си сред изоставените деца, вместо да следва примера на някои свои колеги, които по цял ден са заети с това да използват всяка възможна процедурна хватка, за да пречат на работния процес на парламента и да обиждат управляващите.
И не е като да не е прав г-н Хазарта. Той като депутат може и да не прави особено, а действията му да са полезни предимно в социален аспект за тези деца в нужда, но сравнен с тези си колеги, за които върхът в дейността им е това да направят коментар по начина на водене... Да не говорим за онези, за които парламентарната трибуна е възможност преди всичко да сеят обиди и конспиративни теории.
Може да отправим немалко критики към управляващите в момента за начина, по който се справят с настоящите кризи, да изискваме повече и да ги обвиняваме за честата липса на адекватни идеи.
Какво да кажем обаче за опозицията, която в най-общия случай изчерпва цялото си съществуване с посочването къде грешали онези на власт - без посочване на ядрото на проблема, без посочване на алтернативи, без ясна визия как нещата могат да се случат по-добре...
Това е една куха опозиция, която или няма по-добри решения на проблемите от управляващите, или по някаква причина не иска да ги посочи. И още не съм сигурен кое от двете е по-лошо.
Тук идва по-големият проблем. Все пак говорим за представители на българския народ в Народното събрание - основния орган на демократичния устой на българската държава.
Да си депутат е особено голяма чест, защото с името си, действията си и гласуванията си въплащаваш волята на обществото. И като такъв трябва винаги да поставяш обществения интерес отпред.
А май не виждаме това да се случва. Виждаме нацупени политици, които се обвиняват във всевъзможни грехове, виждаме словоблудство на килограм, средни пръсти и подръпвания на вратовръзки. Борба за постове, самоцелно търсене на власт и много наранени егота на морално незрели мъже и жени.
Истината е, че в една добре развиваща се държава хората не се интересуват от политика. На тях просто не им се налага, защото нещата вървят добре. При нас... при нас интересът го има, просто няма реална политика, за която да си говорим, а само повърхностни глупости.
Това е от години насам. Така че ако може поне лятото да ни спестят своята инфантилност и да ни позволят да се отдадем на нашата. "Юнайтед" трябва да си осигурят добри играчи на поне три поста в отбора, а Тен Хаг тепърва има да се доказва на поста. И едно дайкири съвсем няма да ми е излишно в тия жеги.
