Ако носите душа на поет, око на художник и слух на музикант, разбирайте - настроени сте творчески и дребните неуредици на всекидневието не ви притесняват, Истанбул е град, който ще ви завърти главата - колоритен е откъм архитектура, откъм култура и най-вече - откъм хора.
В противен случай, за да харесате този, както обича да се продава на посетителите - космополитен град, трябва да сте от лагера на туристите, които споделят веруюто, че посещение на страна с коренно различна религия и манталитет на населението, е "невероятно приключение".
Такива туристи, които с готовност поемат риска да бъдат обрани до шушка и които са в състояние да преглътнат липсата на каквото и да е лично пространство в градския транспорт с увереността, че така се пътува в едър мегаполис.
Щеше да е хубаво, ако се намираха повече инфлуенсъри, които да показват от време на време този хаос в Истанбул, вместо да използват само добре аранжираните му места за профилна снимка, но нали все пак трябва да се поддържа висок онлайн имидж, по който последователите да кълват.
А мръсотията, блъсканицата и капаните за новодошлите шарани не са Instagramble особености, които един интензивно следен профил ще посмее да сподели. Нищо, че по този начин се крепи една най-малкото преувеличена туристическа картина, в която реалност и очаквания драматично си контрастират.
Например, ако попитате българите как си представят Истанбул, ще ви залее поток от стереотипи и предразсъдъци.
Че турците са особено приветливи към нас, защото сме съседи, поздравяват ни с "Комшу!" и ни черпят с локуми и чай на улиците. Че са очаквали доста по-навъсени и консервативни хора, а се оказало, че Турция е място, в което Европа и Ориента се разбират добре. Че са очаквали Истанбул да е тъпо място, а накрая тъпите са били самите те.
На първо място, Истанбул е център на търговията с предназначение да ви вземе парите без значение от каква националност сте. Това, което българите смятат за специално отношение, е добре обигран фасон, примамка за туристи.
На продавачите в Истанбул отдавна им е станало ясно, че ако ви гледат изпод вежди и ако ви преследват като конска муха с досадния въпрос "С какво мога да ви помогна?", докато разглеждате магазина, няма да им останат много клиенти. Вместо това са намерили далеч по-работещ метод - почерпката.
Тактика, която за българската търговия все още е непонятна, но действа с пълна пара. Малко локумче, две фъстъчета, дребно парче баклава и неусетно сте дали 50 лева за ябълков чай.
Крайните цени на касата са сред най-шоковите впечатления, с които ще си тръгнете от Истанбул. Понеже през последната година турската лира се срина, а опашки от коли прекосиха разстоянието от "Капитан Андреево" до Одрин, за да се заредят с тоалетни чинии на безценица, автоматично се реши, че алъш-веришът по известните туристически точки в Турция също се е пречупил. Нищо подобно.
В Истанбул не се дават на Ердоган и неговите упражнения с лихвите, а продължават да държат едно доста стабилно ниво на продуктите и услугите си. В града се харчат пари така, както се харчат в Париж, Рим и всяко друго място, чиито цени се определят от популярността на дестинацията.
Не разчитайте много и на пазарлъка, защото ще е невероятно, ако успеете да надлъжете продавачите, за които това е занаят.
И като стана дума за разходите, трябва да се направи една съществена вметка - разноските не са едни и същи за турци и чужденци. Търговците сърбат само от туристите, поставяйки различни цени за пришълците, които обикалят града им за няколко дни, и за своите. Казано с други думи, ако знаете турски, използвайте го, ще ви излезе по-евтино.
Другият вариант е да останете лоялни на представата, че цялата тази надценка и откровено възползване от наивните посетители, всъщност е симпатична. Част от местната живописна традиция, в която няма как да не участвате.
За да съм справедлива към Истанбул, трябва да им призная, че козът в ръкава, с който впримчват хората, наистина си струва. Храната, която продават, е великолепна. От обикновените гевреци по улиците, които сякаш са замесени с пипкавостта на майстор-готвач, до кюфтетата в ресторантите и фрешовете от нар и диня, всичко е направено не само за да ви нахрани и да се отбие номера, а и да ви направи кефа.
Остава обаче обстоятелството, че алкохолът се позагуби, дори и от най-голямата мрежа за туристи в Турция. А тези, на които наистина им се пие, трябва да са склонни да плащат повече и от ябълковия чай, за който ви казах по-рано.
На турците не може да им се оспори, че знаят как да припечелват, дори във времена на криза, и да развиват туризъм в град, който е събрал всички омразни характеристики за пътуващите на едно място - презастрояване, натоварен трафик, обилно количество крадци.
Нищо от това няма значение на фона на туристическата визитна картичка за Истанбул - баклави, локуми, кючеци и османска история.
Удобно е скрит пейзажът, съставен предимно от покриви и минарета. Не се говори за безумния трафик, в който Законът за движение по пътищата е разтегливо понятие. Нито за наплива от хора навсякъде в 16-милионния град.
За много туристи, особено за българите, е далеч по-приятно да си представят Турция като място, където се продава и от пиле мляко. Всички се пазарят. Продават се изгодно чорапи, магнитчета, часовници Rolex, тенджери, броеници, чанти Chanel, парфюми и изкуствени цветя. Тук-там се намират и места за представителни снимки - Босфора, Долмабахче, квартал Балат.
Щом така и така сте се охарчили и сте задоволително трезви, защо да не се похвалите пред познатите в социалните мрежи и да им оставите фантазията, че Истанбул е онова 100% божествено място, където се яде в изобилие за почти без пари, а улиците не са потънали в нечистотия и мошеници.
Нали не искате да сте единствените, които са се хванали на въдицата?
