Красотата и парите винаги са били първи приятели.
През цялата история на човечеството търпеливото кипрене, напипано още от древните египтяни, се е използвало като разделителна линия между аристократите и простолюдието. Това е и един от началните импулси за посягането към козметиката и създаването на стандарти за красота - за демонстриране на социален статус.
По времето на Ренесанса например пълничката жена с бледа кожа автоматично е приемана и за заможна, понеже нищо не говорело по-ясно от целулита и кожата ѝ на мъртвец, че си хапва на корем и мързелува вкъщи.
В началото на 20 век белезите на висока класа минават в противоположния лагер. Синоним за богатство стават загорелият тен, свидетелстващ за пари и свободно време за почивки, и тънката фигура, побираща се в последните творения на френската мода.
Външният вид е бил платно за финансовите възможности и независимо от напредването на човечеството в гледната му точка за класите и расите, с ударение върху политическата коректност по тези въпроси, продължават да се налагат маркери за богатство, които да издигат един слой от хора над други.
Продължават да съществуват и съвременни аристократи, за които успехът не е успех, ако не е облечен в Dolce&Gabbana.
В този ред на мисли, не сме прогресирали особено от епохите, когато синята кръв във вените е помпозно показвана с перуки, шлейфове и тиари. И тогава, и сега човечеството е търсило нещо, което да хване и да постави върху себе си, за да наблегне на високия си статус в обществото.
От Древността и Ренесанса обаче данък "красота" не спира да расте нагоре, а изискванията му да се увеличават като зайци в размножителен период. Вече не е достатъчно просто да се излегнете на някой плаж и да се оставите на слънцето, да отидете на фризьор, да се гримирате или да си почистите зъбния камък.
Еталоните за привлекателност (и като говорим за привлекателност - разбирайте, високо обществено положение), са толкова тесни, че поставят специфичен вид на филърите в устните, фасетите по зъбите и имплантите в скулите като маркер за живота в разкош.
Генетичните дадености вече не са от ключово значение, защото симетрията лесно може да се манипулира чрез допълнителните козметични намеси, които са по-достъпни от всякога.
Форматът на мемето "Не съм грозен, просто съм беден" е отражение на тази промяна.
От снимките "преди" и "след" на Бела Хадид и Кайли Дженър нагледно се вижда например, че не е важно как си роден, главното е да разполагате с достатъчно пари, за да поправите "грешките" на природата и да поддържате съвършенството колкото се може по-дълго.
Все едно си осиновявате филтър от Instagram и през цялото време го носите на лицето си.
Финансите и красотата, гледана само откъм нейната тенденциозност, отново са оплетени с акцент върху въпроса - имате ли достатъчно средства, за да изглеждате добре според последните социални норми, за да се причислите към модерния каймак дворяни.
Понеже в пирамидата на човешките ценности инстинктивно ни е заложено да се стремим към социална висота, понеже тя носи признание и привилегии, от които на всеки ще му стане благо на душата, не е учудващо, че има толкова силен интерес към разкрасяването чрез инжекции.
Щом вече се е наложило едно мерило за богатство и известност, което носи силикон, филъри и ботокс, естествено е хората да тръгнат към него на рояци, опитвайки се да се впишат в рамката на благородника или благородничката от 21 век.
Както в Ренесанса са гледали на тъмния тен като на символ за бедност, сега съвременната лейди вижда нищетата в тънките устни, кривия нос, ситните бръчки, липсата на ноктопластика и гел лак по ноктите. Все признаци, че една жена е "неподдържана" по днешните критерии на Instagram обществото с пари.
Трудно може да дадете логична причина, освен ограничените финанси, за да не се поправят тези дребни несъвършенства при изобилието от салони за красота.
Заради социалните медии, селфитата и Zoom срещите, които превърнаха лицата на съвременните хора в най-ценната им стока, това извайване на перфектен контур, поддържан със солидни инвестиции, вече горе-долу минава за задължение, ако сте се запътили към върха на социалната пирамида.
С развитието на технологиите е и вероятно от всяка жена да се очаква да претворява тънките филтри на телефона си с грим и хирургия, така че да няма стряскащи разлики между снимката на профила и снимката на личната карта, а през цялото време да изглежда внушително фотошопирана версия на себе си.
Освен ако скоро не започнем да работим за промяна във възгледите си, през следващите десетилетия ще приближаваме към по-нереалистични и по-скъпо струващи идеали за красота, които се отдалечават от нормалното човешко изражение и правят разликите между класите още по-осезаеми.
Тогава "Аз не съм грозен, просто съм беден" няма да е само меме, а социална диагноза.
