Не съм от "алтернативите" хора.
Не слушам банди, които са свирили само пред Дядо Коледа, за да им даде подаръците. Не гледам актьори, които допреди няколко дена са играли само в собствения си гараж под аплодиращия лай на кучето. Брада не мога да си пусна (това е по биологични причини)...
И все пак в тази модерна епоха на телефони, таблети, фаблети и фалафели се оказах "от другата страна". Бунтарка и иноватор по душа. Причината?
Не нося смартфона си с протектор.
Не гледам новите модели смартфони със страхопочитанието, с което индианците са гледали своите вождове и тотеми. Сбирщината пластмаса, метал и стъкло никога няма да ме удиви до степен истинско възхищение, дори и да струва осемцифрена сума.
И в никакъв случай не държа новозакупения си телефон с треперещи от притеснение ръце, сякаш току-що са ми връчили първородния ми син. Като си взема новата придобивка, си я отнасям вкъщи и си пожелавам да си я ползвам със здраве, щастие и нула протекция под формата на силикон и темперирано стъкло.
"Ама как така?!", сигурно нервно потропват мнозина. Познавам ги от пръв поглед. В ръцете им се кипрят смартфони, които са толкова опаковани, че приличат на тухли четворки. Сгушени са в протектори, които едвам се побират в човешка длан. Някои ползват едни своеобразни тефтери, които освен устройството, събират и лична карта, шофьорска книжка, пет билетчета за градския транспорт и визитните картички на половината офис.
От силиконовите гърбове стърчат заешки и котешки уши, мустаци, пайети, верижки, надничат Мики-Маусовци и Хелоу-Китита. Мъжете залагат на мазни спортни коли, морни мацки и лога на футболни клубове. Предното стъкло за защита пък обикновено е толкова яко, че идеята за тъчскрийн се губи някъде, докато потребителят натиска усърдно, сякаш в ръцете му е телефон с копчета и фенерче.
На въпроса защо не искам да си го причинявам, обикновено лаконично отговарям - защото няма да си го нося в гроба тоя телефон.
Звучи почти революционно, нали? Та нали ако няма протектор, може да си одраскаш телефона, да му пръснеш дисплея и панела, да му стане нещо. Последното по принцип се произнася с разтреперан глас и неподправен ужас, да не говорим, че "да не стане нещо" си е изконна българска фобия и извън техниката.
Ще ви издам една тайна - никъде не раздават награди за най-добре опазен смартфон. Никой няма да ви връчи медал, след като извадите из всичките калъфи, зайчета, патета и стъкла устройство, което няма и едно петънце и нито една драскотина. От завода няма да пристигнат с приз и диплома в ръка, че сте им запазили телефон от партида 0.18.202013 непокътнат.
Не ме разбирайте погрешно, да пазиш и цениш вещите си е много важно в този живот. Да си прахосник според мен трябва да се нареди сред смъртните грехове заедно с лакомията и скъперничеството.
Но да робуваш на вещите си е не по-малко вредно от това. Не по-малко унищожително е да трепериш над някой телефон и таблет, а всяка драскотина по него да е като пробождане в сърцето или поне като разочароващ край на любим сериал. Защитата да ти струва наполовина, колкото устройството - наистина ли?
Да, аз няма да си взема протектор, мерси за въпроса, който ми задавате за тридесети път.
Да, ако го счупя тоз' телефон, ще си понеса последиците. Ще се успокоявам с факта, че преди това не съм била 30-годишна жена със смартфон, облечен в яркорозово Хелоу Кити.
Пък и кой знае - ако му стане нещо на пустия смартфон, може би Дядо Коледа ще ми донесе по-хубав...
