Бях предупреден, че съм попаднал в забранителния списък за посещение в Русия. Вчера констатирах със съжаление, че за това вече има официално доказателство.
Човек попада в какви ли не списъци не по своя воля, но това не го променя по никакъв начин.
Признавам суверенното право на моите колеги в руското посолство да оценяват по свое усмотрение анализите ми и работата ми, както и да ме предложат за включване във всякакви списъци. Горд съм, че на попрището на защитата на ценностите и правата на моите сънародници и на европейците, не съм оставил грам от съмнение къде стоя и какви принципи отстоявам.
Затова съм попаднал в този списък от 89 европейци, а компанията е повече от престижна.
Няма да квалифицирам този акт - достатъчно ярък е като характеристика на мисленето във властовите структури в Русия. Винаги съм се ръководил от защитата на българските национални интерес в отношенията с Русия, което, повярвайте ми, не е по подразбиране за български политици и дипломати, нито е традиция.
От друга страна, винаги съм държал на уважително отношение към хората, които ръководят Русия и правото им да формират руската политика по начин, който те сметнат за уместен.
За разлика от мнозина, виждам ролята и значението на грешките на Запада за сегашната ситуация.
Ако западни политици днес критикуват Путин и недоволстват от неговата позиция, трябва да се обърнат към източниците на съвременния ресурс на руския президент и към отказа изобщо да дадат на Русия писта, сравнима с членството в ЕС и НАТО, която бе дадена на Източна Европа. Да се върнат към онези дни от 2003 година, когато един бивш американски президент бе погледнал в очите на Путин и разпознал човека, комуто може да има доверие.
След това Русия бе залята от непознато за нейната история богатство - над четири трилиона долара - благодарение на по-високите цени на петрола, природния газ, метали и суровини. Оставена на себе си и без ясна идея за модел на взаимодействие със Запада, с ново самочуствие и пълни каси, бе напълно естествено Русия да погледне за ориентир в развитието си към пиковете на историческа слава, в това число и към Сталин.
Да, това е самоубийствено упражение за 21 век, защото води до загърбване на великите традиции за европейската свързаност и идентичност, тръгнали от Петър Велики. Но е факт, за който Западът има заслуга.
Разминаванията ми с колегите от руския МИД и руското посолство възникнаха още в годините, в които се роди идеята за енергийния шлем, която промени в основи талвега на руско-българските отношения след 2006 година. За съжаление, не можах да повлияя върху решенията на своето правителство и на тогавашния български президент и те поеха по пътя на шлема.
Основният ми аргумент и тогава, и сега е, че в тези проекти има прекомерно много геополитика и небалансирани интереси, които при условията на новото ни членство в ЕС и НАТО ще ни изправят пред невъзможни избори. Липсата на бизнес логика пък ни обрича на огромни загуби.
Беше лесно да се сметнат щетите по предоговарянето на газовия договор. А те се оказаха над милиард долара.
Пак ли трябва да замълчим в името на великите традции и историческата признателност, при това за едностранно разказана история?
Не, не вярвам, че дължа нещо на съвременните поколения руснаци. Това, което тогавашните поколения българи дължат, вече е дадено, сторено, платено. Днес не дължа нищо и си търся сметката и ползата - не за мен, а за моята страна.
След като нямат нормални аргументи, е много по-лесно да се лепне етикат "русофоб" и да те вкарат в забранителен визов списък.
Другият ми аргумент към моето правителство е, че акцентът в българската политика трябва да бъде защитата на българските икономически интереси в Русия, в това число и осигуряването на равни права и третиране на българските компании. Загубата на руските пазари не е само функция на естествено свитите възможности и отслабена конкурентност на българската индустрия, но на съзнателна политика - действия или бездействия - от руска страна, което рязко сви присъствието ни там.
Зная, защото съм се намесвал активно, за да спася български компании от политическа намеса. На всеки запознат със ситуацията е ясно, че политическият риск за българския бизнес в Русия е огромен и изисква постоянна намеса на българска държава на всяко равнище, за да могат българските бизнесмени да имат шанс в неравна конкуренция.
Безбройни делегации на всякакво равнище не помогнаха български фирми да намерят място при поръчките на Зимната олимпиада в Сочи. Уж бяхме "стратегически партньори" по най-важните за Русия енергийни проекти, а в последна сметка не остана нищо "в ръката" като бизнес, като ползи.
За разлика от много други, аз смятам резултатите от една или друга политика по реалните икономически изгоди и шансове.
На моите руски приятели и колеги, които няма да мога посетя и които са от различни групи - едни споделят моите възгледи, други са на коренно противоположни, ще кажа: добре дошли у нас или в Европа. Бъдете такива каквито сте, не искам да се променяте. Можем да има различия, но важното е да продължаваме да говорим, да обсъждаме и да се борим за това всеки да бъде различен и да отстоява идеите и възгледите си.
Защото когато всички мислят и говорят еднакво, значи никой не мисли. И бедите идват сами.
Важното е с или без списъци да се предотврати плъзгането на Русия и Европа към мащабен военен конфликт, само заради спасението на един режим, който превръщат във "врагове" и такива естествени приятели на руската култура, природа, традиции като мен.
Всъщност значителна част от руските официални лица, с които тогава работех като посланик, например тогавъшния премиер Касянов, финансовия министър Кудрин - който беше и съпредседател на съвместната комисия - също са попаднали в категорията опоненти на сегашния режим.
Значи повредата не е в моя телевизор.
Коментарът е публикуван в блога на Илиян Василев.
