Враца. Двама братя на 32 и на 36 години (единият с прякор "Поничката" е криминално проявен, с регистрации за кражби и шофиране в нетрезво състояние) убиха ученик на оживена улица пред очите на приятелката му и случайни минувачи.
18-годишното момче натиснало клаксона, за да им покаже, че не е ок да вървят в средата на улицата в непешеходна зона. От снимките се вижда, че има свободен, използваем тротоар, т.е. не са били в безизходица.
Обиждали са се, после единият брат е държал ученика, докато другият го е налагал с метален бокс. От репортажите по тв и снимките в регионалните вестници става ясно всичко.
Става ясно защо България е такава, каквато е. Кофти място за живеене.
1. Ние мразим правилата.
Мразим да ги спазваме и не го правим. Вървим по оживени улици на пътното платно, защото така сме решили. Защото ще си правим, к'вото си поискаме, щото няма кой да ни накаже. Няма кой да ни възпита. Няма кой да ни осъди, няма кой да ни прати в затвора, няма кой да ни покаже какво е истинска справедливост, а не първобитната такава. Ние убиваме за забележка. И после сме "потресени".
2. Ние не помагаме на хора в нужда.
Гледаме как убиват човек и снимаме, цъкаме с език или звъним на приятели да разкажем какво сме видели. Ние не спираме, за да закараме момчето в болница, ние не правим път на линейката да мине. Ние сме фотографи, случайни репортери, сеирджии, страхливци, но не и хора.
3. Ние сме ненужни.
На спешния номер 112 във Враца никой не вдига. Държавата не се интересува от нас, за Държавата сме като истината - вечни. И затова, според нея, можем да почакаме. И докато изчакваме - умираме. Пред очите на другите.
http://mejdu-redovete.com/%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D1%8A%D0%B6/
Представи си друга ситуация. Младежът на 18 е неопитен шофьор и спира по-рязко на пешеходната пътека и стряска двамата братя. Те вместо да си пресекат му се изтъпанчват пред колата и го предизвикват. Той бибитка, за да се отместят. Те не се отместват, може даже да ритат колата. Момчето, каратист със самочувствие излиза да ги сплаши, за да не му се наложи после да плаща на автотенекеджия. Обаче те само това и чакат и го смазват до смърт. И не поради някаква сериозна причина, а защото се чувстват недосегаеми във Враца. Кой е този дрисльо, който ги плаши и бибитка? Била съм веднъж във Враца. Градът е малък и сигурно всички се познават. Хората от града твърдят, че законът там са мутрите. Сигурно си има причина. И не всеки млад човек е тъп и агресивен, но абсолютно всеки на 18 е наивен и вярва, че има справедливост. Оттам идва и нелепата смърт на момчето.
Вече има ново обвинение. "Обвинението е за престъпление по член 116, т.11 от НК, за което се предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна", уточни Арнаудова. Защо? Защо местният прокурор дава до 5 години затвор, при което има възможност даже въобще да не лежат? Изведнъж намерили нови доказателства... Защо продължаваме ние като хора да обвиняваме жертвите? Търсел си го е, затова е мъртъв. Търсела си го е, затова е изнасилена. Така му се пада, агресивен е. Плачело е много, затова акушерката го е била. По-лесно ли е да обвиним жертвата, отколкото да си признаем, че светът е зъл и злото може да се случи и на нас? По-спокойно ли живеем, когато жертвата е виновна?
Игуаната със зелето и Мако са го написали добре.Да добавя като човек, занимавал се с бойни изкуства - просто има едни неща, които заедно с бойните умения и мускулите трябва да се развиват. Наричат се хладнокръвие, преценка на ситуацията и евентуалните последствия, както и чувство за персонална отговорност. Ще коментирам посредством фактите - 18 годишен човек, занимаващ се с бойни изкуства, шофира, до него е жена на около неговата възраст. Вижда на пътя си двама бавно движещи се по-възрастни от него души. Бибитка им. Те му отвръщат по някакъв начин (не става ясно по какъв). Шофьорът е афектиран, и съответно грабва оръжие и излиза от колата. Предполага се, че скача първи. Лошата преценка на ситуацията завършва с побой над жертвата. Побоят завършва със смърт. Цялата ситуация я обобщавам така: Ако си беше трайкал, вместо да се прави на мъж, жертвата нямаше да е жертва. И всичките тия глупости, дето се лалайкат от обществеността, са хептен тъпотии. Има ситуации, където скачаш на бой. Няма как. А тая ситуация боя е можел да бъде избегнат. Като цяло е игра на мутри с нещастен край. Да почива в мир жертвата.