Пещерните хора не само са били по-щастливи от нас, защото са имали по-малко задължения, свеждащи се в края на краищата до две основни - да се нахранят и да продължат вида, извън което нищо друго изглежда не ги е интересувало по-специално, но плюс това са били и несъмнено по-непретенциозни към всичко околно, което не пречи на горепосочените две необходимости за вършене.
А нас цивилизацията ни е разглезила така, че плачем за щяло и нещяло по всяко едно време и на всяко едно място, стига да ни се отдаде само тази златна възможност.
Така е и с въпросното „лятно часово време".
Ще спим един час по-малко! - голяма трагедия, значи.
Но, сериозно погледнато, трагедия изобщо няма - лягаш с един час по-рано и си спиш толкова, колкото си спиш всяка нощ.
Ама - викате - биологичният ни часовник бил така и така настроен.
Тя прабаба ви Пена от Горно Кратунчево преди осемдесет и кусур години все по биологичния си часовник е лягала и ставала.
Когато като малък живеех на село, хората там ставаха „като се съмне" и лягаха „като се мръкне".
Пък и тогава, както и сега, „се съмваше" и „се мръкваше" по различно време - разликата между лятното „съмване - мръкване" и зимното е доста повече от час.
И никой не се оплакваше, че му скърца биологичният часовник.
А сега - цивилизационни глезотии...
*Текстът е публикуван в блога на Павел Николов.
