Удобството, което имам вкъщи, сам съм си го създал за последните 5 години. Било то основен ремонт на банята, тоалетната, кухнята, нови домакински уреди, телевизори и т.н.
Тук има един проблем - социокултурен. Виждал съм поколения, които живеят заедно, които нямат проблеми с личностното си развитие. Един път се изумих, когато една жена ме пита: "При Вас търсят ли служители, че синът ми...?" - „Какво е завършил синът Ви? - "Нищо. Казва, че не му се учи... лятото работи като портиер по комплексите, но зимата ...".
Такива деца трябва да ги изриташ от вкъщи, както пилетата - ако падне умира, ако литне - лети! Ако стои в гнездото, никога няма да полети. Какво да й обяснявам на майката, че съм завършил 2 магистратури, за да се докопам до работа с 1000 лв заплата?!?
Всичко е въпрос на отношенията в семейството. Както някой писа за Хаджи Генчо: понякога е по-лесно да оставиш всичко (всички) и да отидеш в чужбина, използвайки мобилността на трудовия пазар....
Най-важното е в един момент да се свърши с ролите "родител - дете". Това е основният проблем на съвместното съжителство на поколенията. Особено майките трудно възприемат, когато започнеш да ги учиш да готвят, перат, чистят и т.н.
