Те не се интересуват от нас. От четящите и пишещите на този език. Нека си го кажем направо. Не ни обичат. Не ни харесват. Понякога ни подхвърлят по някоя и друга награда, наградка или наградчица. И така ни замазват очите.
Ако не емигрираме, ако доживеем преклонна възраст, ако сме преклонили главици, и тяхната сабя не ги е съсякла, ни връчват някой и друг орден. Медал. Плакет. Приемат ни в лъскавите си кабинети, правят си снимка с нас, правят си пиар с нас. И ни забравят. На секундата.
Бюджетът за култура в милата ни Родина е в рамките на статистическата грешка. Движи се в порядъка на нула цяло и не знам си колко процента.
Нула цяло. Толкова за приказките им, че сме важни, че окултуряването на нацията е приоритет.
Приоритет, дръжки. Преди години на връчването на театралните награди Аскеер големият наш актьор, режисьор и педагог Ивайло Христов отказа да приеме връчената му награда. Направи силен, смислен, ярък жест на протест. Срещу недоклатената театрална реформа, срещу мизерното заплащане. Ние му ръкопляскахме. И познайте - нищо не последва. Нищичко. Ние не значим нищо за тях. Смешни сме им. Жалки.
Гласът на Ивайло Христов остана глас в пустиня. Миналата година - унизени и оскърбени от поредното им желание да закриват театри, да разкултуряват и разчовечават цели региони в клетата ни татковина - колеги от всички съсловия стачкувахме. Нищо.
Властта развърза кесията си, сипа подаяния в няколко гладни усти, запуши ги. И това е.
Има редица страни в Европа, в които данъкът добавена стойност - ДДС върху книги, учебници, вестници, списания, е нула процента, или девет, или дори шестнайсет - у нас е твърдо и непоколебимо закован на двайсет процента.
Организиран културен геноцид. Умишлен.
И по-малко книги се печатат, и издатели страдат, и писатели, и читатели. И все ни се обяснява, че не може, че няма как да бъде намалена данъчната тежест. А когато имахме поредно служебно правителство, помните ли?
По повод празника, по повод 24 май, българска правителствена делегация отиде във Ватикана. На среща с Папата. Тогава актьорът Владимир Пенев беше служебен министър на културата. И като такъв е повече от редно да отиде там, където се честват имената и делото на светите братя Кирил и Методий. Той не отиде.
Не защото беше зает, или защото е проявил някакъв арт каприз. Просто защото за него нямало място в делегацията. Както и за Явор Гърдев и Александрина Пендачанска. Но затова пък там бе жената на Марин Райков, както и говорителката на служебното правителство Ивет Добромирова.
Аз имам друго виждане за това кой трябва да отиде на такава среща. Зная даже, че Папата трябва да дойде тук, у нас, в България.
И да направи среща не с политици, бизнесмени и други подобни. А с хора, като Явор Гърдев и Сашо Морфов, и Галин Стоев. С всички български кино и театрални режисьори, и с великолепните актьори, с които работим.
Да се срещне с Георги Господинов и Милен Русков, както и с всички наши писатели. Да усети обичта на читателите им. Да чуе колко са героични издателите, като Божана Апостолова, които година след година отстояват желанието си да откриват и издават смислена, нова българска литература.
Да се запознае с Емил Джасим и с всички учители, които обичат, които наистина обичат образованието, и учениците си, и предметите, по които преподават. И правят и невъзможното да помръднат напред закостенялата ни образователна система.
Това за Папата беше шега. Добре, че са шегите. И нямам предвид Светия отец да ни решава проблемите. Пази, Боже! Не! Имам предвид, кои според мен са достойните за среща с него.
Днес цял ден политиците, ще държат речи. Речите им ще са кухи, тъпи, празни, лишени от смисъл.
Ще дрънкат за единение на нацията, ще напомнят, че азбуката ни е на всички банкноти на страните от Евросъюза. Ще се държат така все едно това е тяхно лично постижение. Все едно самите те са я създали.
Наскоро в Театралната Академия, на дипломирането на абсолвентите по театър и кино, трябваше да дойде, беше потвърдил, служител от Министерство на образованието. Да връчи една награда. На един особено талантлив студент. Бърза работа. Протоколна. Тя е част от работите, заради които сме го избрали, и му плащаме заплата. Правилно се досетихте. Не дойде.
А изцепките на един отявлен политик - фашист, който нахлу в НАТФИЗ, би и обижда студентки в първи курс?
Напомням ви. Те ни мразят. Ако не беше така, ние щяхме да усетим. Те искат да ни няма. Да сме неграмотни, слабо образовани, да не пишем на родния си език, да сме загрижени за физическото, а не за духовното си оцеляване. Да сме гладни за салам, а не за книги.
Те знаят, че един народ се управлява лесно, ако е гладен, беден и безпросветен.
За това, ако днес на вашия личен, училищен, или който и да е друг начин да отпразнувате деня на българската просвета и култура, на славянската писменост, се появи който и да е от тях - изгонете го. С думи. С пръчки. А най - добре с камъни.
