Референдумите са хубаво нещо, нека ни питат. Зарадвах се, когато нашият скъп, демократичен и независим от никого президент, постави не един, а цели три въпроса подлежащи на референдум. Прескачам проблемите относно това, дали точно тези въпроси трябваше да се поставят, колко е точна формулировката и каква всъщност е целта на поставянето им. Това друг път.
Подхващам наглед най-лесния, най-привлекателния въпрос, особено в един електронен форум. Този за електронното гласуване. И най-логичния отговор на въпроса, би бил "Да", трябва да има електронно гласуване. Аз например предпочитам да правя нещата по електронен начин. Така си върша част от работата, използвам електронно банкиране, електронно плащам битовите си сметки, ползвам електронни магазини за доста покупки, чета електронни вестници и електронни книги, ползвам електронна поща, електронни картички и куп други електронни неща.
Защо и да не гласувам електронно? Кому е нужно да се разхожда до близкото училище, да се реди на опашка, да влиза в "тъмна стая", да сгъва бюлетини, да се подписва? Колко по-лесно е, слагаш флашката с електронния подпис, няколко цъквания и готово!
Сетих се обаче за една българска поговорка - "Много хубаво не е на хубаво". И изведнъж в тъпата ми глава изкочиха няколко възможни бъдещи сценки.
Сценка първа.
Маалата. Седнал циганският барон на миндерчето, до него един партиен брокер следи за точната бройка, наоколо в стаята няколко брадясали гавази. И един по-един се редят "избиратели". Под строгия поглед на барона, всеки гласува, брокерът брои гласовете и смята колко дължи неговата партия. Всичко е много по-точно от преди. Тогава той броеше едни пари, ама колко гласа получаваше, не беше сигурно. Браво на електронното гласуване!
Сценка втора.
Действието се развива в Северозападнала България (макар че би могло и в произволно друго място). Пак онзи брокер. Този път се намирам в единствената фабрика в района, спасила се от разрухата и даваща препитание на малкото останали жители.
До тях застанала касиерката и раздава на работниците авасите за отпреди 3 месеца. Те идват, гласуват "правилно" пред погледа на брокера и си получават парите. А шефът ще получи една държавна поръчка за фабриката, ако спечелят "наште". Браво на електронното гласуване!
Сценка трета.
Анадола, Турция. Този път друг брокер, че онзи е зает да обикаля маалите из Северозапада. Вече няма нужда от рейсове, както някога. Сега всичко е по-лесно и по цивилизовано. И с повече участници. Браво на електронното гласуване!
Разтръсках глава, сценките ми дойдха в повече. И викам, я да отида във форума на кайвето, там има умни хора, ще разсеят тези ми кошмари. Ще ми кажат единствено правилните отговори, нали са демократи.
Та?
