Битката е неравна наистина. Журналистите бутат микрофона пред някой протестиращ, тя или той казват нещо, обмислено или не, смислено или не, но кратко, емоционално, задъхано.
После се включва студиото и професионалният говоряч, Политикът, поднася своята порция словесна реакция - школувана, добре тествана маскарадност на истина.
Повдигат учудено вежди: "Ама как може така? Ние сме законно избрани. Защо ни мразите? Защо не ни дадете шанс? Сорос ви плаща, нали? Защо мразите турците?" Пускат фитили към милионната аудитория. Милионен митинг.
А протестът не е митинг, неговата сила не е в говоренето, а в присъствието, в това че го има. Пропагандата ви, другари, е перфектна, но морално (sic!) остаряла. На ваш терен никой не може да ви бие, но многохилядният автобусен митинг-честване на Бузлуджа с неговите агитиционни фосили и евангелистки патос е неадекватен и несравним с протеста на жълтите павета и неговото не-ораторстване.
По делата ни ще ни познаете, казвате. Разбира се! И сега делата ви се четат някъде горе. Кога обаче ние, простосмъртните, ще ги видим, плодовете на вашите дела? В края на поредния мандат? Или, още по-зле, в края на жизнения цикъл на едно поколение? Няма да стане, тоя филм сме го гледали и то няколко пъти (потресаващо!).
Лежите на кълката, че този народ е свикнал да го баламосват, да търпи с десетилетия да го успиват със сатанинската увереност, че лъжата все някак ще се узакони като истина, че към компромиса може да се залепи и друг, голяма работа, важна е великата Социална идея (Идеята ли? - стене духът на Платон). Не сте познали. За тези години се послучиха някои неща, а вие сте назад с материала като всяка ретроградна клика.
За разлика отпреди петдесет, двайсет и четири, пет, три, две години...месеци даже! Вече са много тези, които намират сили и воля да преодолеят апатията и отвращението, някак си успяват търпеливо да отсеят плявата на вашето словоблудство, да провидят Истината и да застанат зад нея.
Интуитивно я долавя и едно поколение, незаразено като мен (набор 68) от вашето тотално промиване на мозъци. Присъствието, скандиранията, вувузелите, говорят: Не сте добри да управлявате. Прекалено много лъжете и прикривате. Прекалено много отклонявате вниманието, манипулирате, провокирате озлобление, делите етносите (чуйте само Йордан Цонев!).
Не става въпрос за вашия професионализъм, който ни бутате пред очите. За нас е по-лесно да доловим абсолютната вибрация на низост в думите ви. Колкото повече се отдалечавате от основното обвинение - че сте с компрометиран морал, че нямате принципност, че нямате УСЕЩАНЕ за народ и нация (а само за електорат), толкова по-силни се чувствате, защото навлизате в територията, където истината не е основата на всичко.
Бях престанал да ходя на протеста, отчаян че ГЕРБ хитро се възползва от него. Вашата ефирна наглост ме връща там. Жегата нараства, хората намаляват, полицаите бавно ограничават периметъра на протеста. Вчера си купих вувузела.
