Признавам си. Не бях прав. Преди няколко седмици набързо реших, че искам фиджет спинър. Докато го купувах се чух да изричам на глас думите на един приятел: "Ясно ми е, че няма смисъл, но всъщност е доста забавно!" В онзи момент го мислех. Представях си, че просто си седя и си въртя спинъра, и продължава да си въртя и да си седя. Беше хипнотично. Успокояващо. Борех успешно стреса и безпокойството.
След това обаче започнах да забелязвам и други хора, които използваха спинъри. Някои от тях ги бяха "наследили" от децата си (които след едноседмично въртене се бяха прехвърлили отново на нещо по-електронно). Други си ги бяха купили, като мен, от любопитство.
И така в един момент спинърите бяха навсякъде около мен - в офиса, в ресторанта, в магазина за цигари, в мола, в парка.
Май имаше нещо като епидемия.
И въпреки откритието ми, че използването на спинъра ефективно намалява собствения ми стрес, започнах да осъзнавам, че да гледам хората да въртят спинъри страшно ме натоварва.
Помислете си за тази твърде често срещана картинка: Двойка или група приятели вечерят на една маса, а междувременно всеки от тях е забил поглед в телефона си. Сега заместете тези телефони със спинъри.
Гледката е почти страховита. Като в антиутопичен филм, където всеки постоянно гледа надолу към устройство, предназначено да го хипнотизира.
Знаех си, че трябва да се отърва от моят спинър. Но аз съм само един човек. А всичките ми приятели, които с едната ръка държаха бирата, а с другата спинъра?
Ако само някакъв по-голям авторитет можеше да помогне за решаването на този проблем ...
Вземете например германското правителство. В петък стана ясно, че немските митнически служби са иззели 35 тона спинъри, пристигнали в страната от Китай, и са решили да ги унищожат.
Причината - потенциален риск от нараняване или поглъщане на малки части от тях, като например лагерите.
Честно казано на мен дори не ми беше минавало през главата, че децата могат да се задушат със спинърите.
Моят проблемът беше по-екзистенциален, бях започнал да възприемам като терор супердосадния звук от въртенето, който започна да става саундтрака на всекидневието ми.
Сетих за приказката, че който няма работа мисли за глупости.
Само ако имаше кой да забрани глупостта. Като германците.
