2019 г. е към края си и е време за равносметка. Затова ние от Webcafe.bg се обръщаме към някои от най-интересните лица от обществения и културния живот, експерти и анализатори, които да дадат своя поглед върху отминаващата година.
Любомир Аламанов е управляващ партньор на агенцията SiteMedia Consultancy и едно от най-изявените лица в комуникациите у нас. Тази година управляваната от него агенция беше отличена с четири първи места в престижната класация Agency Elite Awards 2019 г., включително "Агенция на годината" и "Най-бързо развиваща се агенция на годината" за цял свят. Самият той пък беше отличен с първо място в категория "Иноватор на годината".
С коя дума бихте описали годината и защо?
За мен думата на годината е „комуникация“. Защото това беше годината, в която комуникациите доказаха своята същност, намериха правилното си място като една от най-важните функции в жизнения цикъл на всяка организация, станаха абсолютно незаменима част от управлението на какъвто и да е процес. Все повече се разбира, че вече даже липсата на комуникация може да доведе до кризисни ситуации.
Кое е най-важното събитие, белязало 2019 г.?
Не знам дали има едно събитие, което да е белязало цялата година. Изборите оказаха сериозно отражение върху дейността на политиците и институциите. И то два пъти. Което доста пренареди приоритетите на много сектори от обществения живот. Провалът с комуникацията на Стратегията за детето, както и с комуникацията на промените в Закона за социалните услуги, маркираха поредна стъпка в отстъплението пред ретроградни опити за връщане на обществото ни в средновековието.
А кое събитие, което смятате за важно, е минало извън радара на медийното внимание?
Много малко медии обърнаха внимание на новата официална дефиниция на ПР. И то от страна на ИПРА, една от най-големите световни организации на ПР-специалисти. А именно, че ПР-ът вече е неизменна и важна част от управленската функция във всяка една организация.
Това, освен, че ще промени начина, по който работят всички организации - частни компании, държавни и административни институции, НПО-та и всички други, налага спешна промяна в разбирането за образователни потребности и смяна на всички програми по комуникация. Свидетели сме на тотална промяна на цял сектор, което не се случва често.
Кои очаквания за 2019 г. не се оправдаха?
Надявах се политиците през тази година да осъзнаят в по-голяма степен своята отговорност. Да мислят повече стратегически, а не за собствената си изгода или оцеляване. За съжаление мнозина от тях не се оказаха на нужното ниво за днешния ден. И се опитаха да компенсират функционалните си липси на стратегическа отговорност като манипулират хората към разделение, страх, застой. И говоря не само за България, а за целия свят. Вместо визия как да живеем по-добре в бъдещето, ние получавахме огромни порции носталгия към някакво минало.
Кой беше най-големият абсурд за последните 12 месеца?
Един от абсурдите беше липсата на избор. Политическата класа дотолкова е остаряла и неадекватна, че нямаше значение за кого се гласува. Отново говоря в глобален план. Корбин по никакъв начин не е алтернатива на Джонсън. Демократите така и не успяха да убедят хората, че са алтернатива на Тръмп. Даже Макрон се оказа, че не е никаква алтернатива на статуквото, а започна да търси враг, когото да набеди за вътрешните им френски проблеми.
По целия свят нямаше и един визионер, който да начертае някакво възможно бъдеще. Не случайно хората търсеха водачество в бизнес лидери като Илон Мъск.
Коя книга ви направи най-голямо впечатление тази година и защо?
Мога да спомена три книги, които ми направиха впечатление от много, изчетени напоследък.
Насим Талеб, "Да заложиш своята кожа". С малко остър език, и малко преразказана математика, показва как човек трябва да рискува, да сложи себе си на изпитание, за да може да постигне каквото и да е. Много е отрезвяваща и се надявам повече хора да я прочетат. Защото все още любимият национален спорт на българина е да стои вкъщи пред телевизора и да ругае външния свят за всичко, без да има желание да направи и най-малкото усилие.
Джо Абъркромби и неговата фентъзи вселена. Прекрасни идеи, страхотна история, лек и увличащ стил. Още един нов свят.
Есетата на Тери Пратчет. Някои от тях е писал след като разбира, че е болен от Алцхаймер и му остава много малко време. Жаждата за живот прозира от всяка страница. Разтърсващо.
Кой филм ви хареса най-много тази година и защо?
Несъмнено това е краят на сагата за "Отмъстителите". 10 години, повече от 20 филма, цяла една нова вселена. Всичко концентрирано в един филм. Въпреки негативната атака от страна на старото поколение режисьори, това ще е бъдещето на киното.
По-добре ли е България на прага на 2020 г. в сравнение с края на 2019 г.?
Някои сектори несъмнено са много по-добре. Някои не са. Няма еднозначен отговор. А и всеки лично си преживява успехите и проблемите. За съжаление, светът е едно тревожно място, където политиците все повече търсят лична изгода и разделение. А това не е позитивна тенденция.
Какво очаквате от 2020 г.?
Надявам се политиците да осъзнаят високата си отговорност да ни преведат през тези неспокойни води на съвремието. И поне малко да прозрат през мъглите на времето и да ни покажат пътят към бъдещето. Или по-скоро да не ни пречат да си го извървим.
Очаквам и все повече развитие на комуникацията и установяването й като основна управленска функция. 2020 ще бъде още по-добра за целия комуникационен сектор.
