Хорото като отчаяна надежда

Вече няма човек, който да не знае, че хорото е новата зумба, латино, бели денс, пол денс и каквото там още е модно да се практикува. Всеки е наясно и с това, че новият тренд е хоро да се играе на възможно най-странни, но впечатляващи с мащаб, природна даденост или историческа значимост места. Задължително условие е и да има публика.

Започна се с десетина-петнайсетминутни подрипвания по бензиностанции, където отправили се нанякъде фолклорни групи спираха с автобусите си за кафе, тоалетна и кръгче Ганкиното за настроение. Няма лошо - вместо да пушат, вият хора, а и народът наоколо покачва родолюбив градус, докато си налива гориво.

След това хорото полека-лека тръгна и из центровете на българските градове, най-често като български "флаш моб", с който да се развее българската заедност и да се понаперчи народния дух.

Така един за друг се хванаха и братята българи в емиграция и опа, опа, иху - ето ти хоро и в Германия, и в сърцето на Европейския съюз Брюксел, че и покрай американските небостъргачи!

Масовата народна истерия по публичното българско танцуване в неравноделен ритъм обаче, както всяка истерия, няма граница. Затова и "охорените" световни места взеха да й отесняват и тя трябваше да се прицели някъде наистина високо, някъде на чисто, на недостижимо, близко до бога, на свещено. И, разбира се, най-напред на родно! Като например на Рила, там откъдето бог гледа през очите на седемте рилски езера.

На мястото, което всяка година събира бялото братство в свещена паневритмия. И където българите ходят с лична мисия, както се ходи до гроба на Дева Мария, до Мека, до земята на Инките, по пътя на Сантяго, на Еверест.

По тази логика се случи и масовото хоронагазване в защитеното рилско езеро тази събота. Разбра се, че разрешение имало, но за снимане на филм, а не за нарушаване на екологични забрани.

Целият масраф се организирал от фондация "Нашият дом е България", която очевидно наистина се чувства у дома си във всяко родно кътче, затова и вдъхновена от патриотични помисли оставя юнаци в носии да ударят едно тежко мъжко право хоро насред рилскиите езера. Ми то как да ги спреш?! - това са бели носии, кожени препаски, пояси, калпаци, па и по един трибагреник отпред и отзад като индулгенции!

А понеже публиката на тази височина е малко, щедро се разнесоха снимки из социалните мрежи, та мало и големо да се отрие малко о българщината и да се почувства патриотично така, всенародно, единно...

Няма да упражнявам хапливия си език и чувството си за хумор около тази поредна бутафорна пиеска от възрожденски тип. Достатъчно си се самонадсмяхме, достатъчно се изсрамувахме, достатъчно и се ядохме за това къде, кога и защо трябва да се хванем за поясите и да натрисаме майката земя с цървули.

Иска ми се да потърся причината да се случва това и въпреки цялата му нелепост да продължава да си търси нови и още по-екстремни начини и знакови места, за да се самодемонстрира.

Всъщност общият народен танц (защото всяка нация си има такъв, все пак) е най-лесният, бърз и безболезнен социален събирателен център. Танцът по принцип е приятно, достъпно и принципно безплатно удоволствие, което всеки може да има, независимо от социалния си статус.

Липсата на социална култура на тази общност обаче я лишава от елементарен усет за това докъде може да стигне практикуването на общото удоволствие и кога то започва да губи от реалната си стойност, защото е преекспонирано, натресено, насадено и изобщо пльоснато насред места и други общности, за които е без значение или смисълът му е нищожен.

Самите масови хора са си представления. Т.е. за тях се изисква определена организация, репетиции, въодушевление, трепет. Всичко това е точно като любовната игра преди секс - когато ти е хубаво от нея, не мислиш за нищо друго, омекваш доволен под сетивата си, наслаждаваш се на телесната единност и общо взето съществуваш в балон.

Всичко ти се струва незначително, концентриран си в осъществяване на върховия момент и всичко останало ти се струва обикновено дразнение. Като да ти звъни настоятелно телефонът, докато тъкмо хубаво си се разгорещил.

Така в това "предхорово" състояние или състояние на постоянна хорова готовност ти просто си безопасен, защото вече си едни две стъпки над земята и какво се случва върху нея дълбоко не те интересува. В нещо като социално бягство си, извън реалността си - политическата, икономическата, културната, особено пък международната.

Не на последно място е и фактът, че около масовите хора вече трайно си има и определена дегизировка. Стига да не се случват на плажа, където идеята е мощно да се разтресе гола българска плът, натъпкана в европейски бански костюми, хората си изискват носии.

А носията си е вид униформа. Тя е външна изява на единомисленици, но и тяхна рамка, отличителен знак, който надмогва индивидуалността и те дешифрира само в група, прави те "член на".

Така най-после в една страна, където двама души правят партия, трима са партия с хейтър, а четирима са четири партии в опозиция, можеш да придобиеш чувството за някаква единност. И да се почувстваш поне малко обединен от емоция, която е най-лесно да наречеш патриотизъм.

Хорото, такова каквото си го имаме напоследък, не е просто масова изява на зле разбирана българщина и опорочаване на патриотизма като ценност - то е отчаян национален зов за каквато и да е надежда в територията, наречена България.

#4 паяка 13.08.2018 в 16:24:46

Те пък едни хорА... Красиви като музика и синхронизирани с нея движения са само ДикоИлиевите хорА. Днес тропат с изкуствена изнасилена скучна хореография на досаден немелодичен саунд, предимно от пищящи гайди. Всички чалгари са най-горещи фенове на тая нова мода. Дано им мине по-бързо и си открият нов по-недразнещ вариант за раздвижване.

#6 Dox 14.08.2018 в 01:06:09

Напълно се солидаризирам с Паяка. Така "популярните" хора в днешно време сякаш са мислени от специалисти по рекламата. Автентичното просто го няма. Това, което го има, са крясъци /в преносния смисъл/. А музиката в повечето случаи е в джазиран ритъм и джазирани септ-акорди, което прави помията още по-воняща. Не е невъзможно вековен фолклор като нашия, да бъде "преведен" на съвременен език. За това обаче се изисква майсторство и талант. За съжаление, до сега не съм видял /чул/ други майстори в тази област, освен ФСБ. Това, което може да се чуе масово е механичното смесване на фолклора с модерното, от което, разбира се, не може да се получи нищо друго, освен висококачествена помия. А това, което силно се усеща, че липсва, е душата. Но "бизнесът" не се интересува от нея. Въпросното изпълнение в езерото си е абсолютна простащина. Трябва да си го признаем и да го приемем. Това е положението - българин, ако не се ос*ре, не може. И на мен не ми е приятно да чета злорадите подхвърляния и намеци на Касимова, но, има защо. Действително има нещо свято в района на 7-те езера. Бил съм там много пъти, защото съм и израсъл в едно от селата, близо до Рила. Но това "свято" няма как да се усети, ако благодарение на "бизнеса", ви закарат там по асфалтов път, лифтове и пр.съоръжения. Хайде качете се там пеша от Сапарева Баня - първо през Паничище, след това през х.Скакавица, а след това през Сухия Чал или през по-трудния маршрут - през хижите Рилски Езера и 7-те Езера, покрай Харамията и накрая - Раздела. Хайде тръгнете от с.Бистрица, по долината на едноименната река /изключително живописен маршрут/ и след 18 км.постепенно качване стигнете хижа Иван Вазов /2300 м н.в./. Там, няма как, ще трябва да преспите, а на следващата сутрин тръгнете на изток по Пазар Дере и пак излезте на Раздела, от където правят снимките и ще ви се прииска никога да не напускате това място, защото седемте сякаш Бог ви ги поднася - първо е мъничкото "Сълзата", след това под него - "Окото", след това - "Бъбрека", след него, по-надолу - "Близнаците", след това - "Трилистника", "Рибното езеро" и накрая - "Долното езеро". Учителят не случайно е избрал това място. А на Кенчето, само ще му цитирам какво казва Айнщайн за "кукуригалниците": "Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

#8 cheung 14.08.2018 в 13:06:25

Жалка картинка в една жалка държавка. Не понасям хоро, предпочитам модерен балет/спортни танци, нещо стилно, нещо секси, нещо екегантно. Можеш да узкараш човека от селото, насилствено, с комунистически декрет, но профанната му душа все го тегли натам!

#10 pf 14.08.2018 в 17:50:10

>Така нареченото "бяло братство" е извън християнството. Така е. Сходно, Дядо Коледа също е няма точно нищо общо с феята на зъбките. Тоест, освен че и двете са измислени приказки за деца, но могат да им се вържат и възрастни, стига да са достатъчно инфантилни и да не са успели да развият каквито и да било способности за критично мислене.

#11 Dox 14.08.2018 в 22:50:42

Т.нар. "християнство" отдавна е в миналото. Реално, то вече не съществува. Едва ли някои от "свръх-извисените" и "свръх-умно-критично-мислещи", са си задавали въпроси, отговорите на които подсказват, че Библията е всъщност тетрадка, с налепени по листовете и изрезки от вестници. Съмнявам се "свръх-умно-критично-мислещите", да са наясно в детайли, какво точно е представлявало християнското учение в момента на възникването му. Едва ли такива "високо-извисени" същества са си задавали въпроса - защо в християнството е пълно с толкова много разновидности. Освен католици и православни, то са протестанти, то са квакери, мормони, съботяни, такива от третата събота на осмия месец в деветия ден, от втория петък след второто пълнолуние през май и пр. и пр. Да не говорим пък за множеството секти. Но, моля, не оприличавайте Бялото братство със секта. Няма основание за това. Горните въпроси би трябвало да подскажат, че става дума за нещо, което не е цялостно, не е изчерпателно и ... просто не върши работа. Колкото до това, че вече го няма - смъртта му може да се търси някъде през 14-15 век, когато църквата решава да си затвори очите пред узаконяването на лихвата и лихварството. До този момент това се е смятало за един от най-тежките грехове.

#12 To 15.08.2018 в 00:34:46

Някой знае ли има ли контрол ВЪРХУ тези места около езерата...и ако има/което е малко вероятно/ има ли хванати за нарушаване на екологичните забрани?

#16 Dox 15.08.2018 в 13:27:18

Нищо не бързам да погребвам. Това, което на някои им е известно като "християнство", се е самопогребало отдавна и по-долу посочих кога. Колкото до богомилите/катарите, те са предпочитали смъртта още през 11-12 век, но не от ятаган, а като са горени на клади и избивани безмилостно от една бандитска шайка, наричана и до ден днешен кой знае защо - "Света Църква". За шайката те са представлявали смъртна опасност, защото шайката си е присвоила правото да проповядва и тълкува учение, което самата тя не е била способна да разбере и осъзнае, но не се е притеснявала особено от този факт, тъй като това не я е и интересувало. Интересувала я е властта и възможността да държи в подчинение милиони. За съжаление, прекалено оскъдни са данните за богомилите, за учението им, за начина им на живот и пр. А много от въпросните данни съзнателно са изопачавани и не е трудно да се досетим защо. За това и не можем да знаем какво е било истинското християнство като учение в началото, но определено след това се е превърнало в пречка пред една политическа институция, наречена Църква, и като такава, имаща малко общо с Бог.

#17 Dox 15.08.2018 в 13:38:38

Мако, Истина е бе, човек! Истина ти казвам! Ходих и питах Ницше, а той ми вика - "Бог е мъртъв". И други неща ми каза, ма мисля да не ти ги казвам, щот на теб, па и на Дедото, мирогледът ви е малко така ... гюро-михайловски. За това най-добре идете, та го питайте и вие.

#29 altavista 16.08.2018 в 14:06:38

И какво толкова му е на хорото по принцип? С какво е по-зле от балетите на всеки аренби артист, от чието облекло се вдъхновяват чалгаджиите ни? Ако сте с вързани крака, вината не е в хорото или играещите го. Много други видове музика просто не стават за танцуване или няма с кого. Колко хора умеят валс, танго или рокенрол? Флашмобовете не са българско изобретение. Само за протокола - не съм закърмена с хорА, но днес ми е кеф да играя и уча нови, вместо да побия лакти на маса. Какти пише в Еклесиаста: Има време за хоро и време за рок

#31 Conspirator 16.08.2018 в 23:47:22

Новините

Най-четените