Фишът за неправилно пресичане не е мит!

Може да сте чували за съществуването му. Може приятел да ви е разказвал за приятел на свой колега, който е получавал такъв. Възможно е и самите вие да сте от митичните Рицари на опасната стъпка, които са го получавали, но шансът за това е най-малък...

Въпреки всичко, бъдете сигурни – фишът за неправилно ПРЕСИЧАНЕ съществува!

Първопричината за него - пешеходците, които са над всеки закон, правило, светофар и мантинела – са масово ширещо се явление. Що се отнася обаче до тази регулираща това поведение мярка, тя не е достатъчно масова и е по-скоро част от пешеходния фолклор. А съмненията в наличието на наказание неизбежно водят до появата на непукизъм.

Но, повярвайте, ако не си гледате в краката и най-вече заобикалящата ви среда, последствия има. Има ги фаталните (за тях след малко, в цифри), има ги и финансовите. Зад това твърдение стои личен опит.

В края на един работен ден в столицата се измъкнах от метростанцията на СУ и с не особено бодра крачка се запътих в посока градинката на "Кристал". Вместо да заобиколя площад "Народно събрание", реших да го пресека. Виждах зверския трафик край парламента и регулировчиците, опитващи се да създадат малко ред там. Но дали забързан, дали разсеян (без телефон в ръка), вместо да се съобразя с тях, пресякох, когато ми се отдаде възможност.

Посрещна ме полицейска палка. Оправдано мрачен с оглед на трафика униформен поиска личните карти на мен и жена, движила се на метър зад мен, вероятно подведена от моята пешеходна самоувер... глупост.

"Хора, хора... Внимавайте малко! 14 блъснати пешеходци има в София вчера!", поклати глава полицаят и сухо съобщи, че трябва на всеки от нас да напише фиш за по 20 лева за неправилно пресичане.

Може би просто около Народното събрание витае такава аура – на прегрешение, на греховни стъпки и на отнети от гражданите левове. Тук обаче не е "Новото познание", така че ще оставим паранормалните, конспиративни теории и ще се спрем на простичкия факт, че нарушение имаше, а в този случай трябва да има и наказание.

Бях чувал митове и легенди за съществуването на подобно нещо като фиш за неправилно пресичане, но не бях очаквал да го видя на живо. По принцип съм от онези пешеходци, педантични до дразнеща за околните степен. Не само ще вися минута и отгоре в очакване на зелена светлина на светофара, но освен това скастрям познатите си, които не правят това, когато са с мен (като пресече на червено, пак ще ме чака от другата страна, нали?). Че даже кимам благодарно на шофьори, които ми дават предимство на пешеходни пътеки без светлинна сигнализация. Човещинка си е.

Мнозина не правят така. Господари на пътя пресичат при всяка пролука, за която вярват, че няма да ги връхлети някой млад шофьор, убеден, че "Бързи и яростни" е по действителен случай. И от едната страна (тротоара), и от другата (в автомобила) се намират хора, за които малкото закононарушение не е закононарушение (а с издигането по обществената стълбица разбирането ни за "малко" се изменя и после всички групово ревем за липсата на ред).

Написването на фиша отне няколко скучни минути покрай патрулката. Накрая се сдобихме с по една розова хартийка, доказателство за прегрешението, която да показваме на всички неверници.

А такива имаше, при това изнанедващо много. През следващите няколко дни тази розова хартийка рязко вдигна акциите ми в очите на приятели, познати и колеги. Историята за фиша беше посрещана с "Моля!?", ококорени, изпълнени с почуда погледи и много на брой неочаквани признания, че съм първият човек с подобен фиш, когото познават.

Как да не му стане хубаво на човек от тази ексклузивност?

Няма как, когато се замислиш за онова нещо статистиката. Нещото, което, за съжаление, не ни плаши достатъчно, защото смъртта е по-страшна, когато има лице и име. Статистиката на МВР сочи, че заради нарушения на пешеходци през първите два месеца на 2019-а година са станали 18 тежки ПТП-та, един човек е загинал, а 17 са ранени. Да се хванем ли на бас кои доминират сред пострадалите – шофьорите или самите пешеходци?

За цялата минала година загиналите пешеходци на пътя (без значение чия е вината) са 120 души. Със сегашните темпове по този показател (21 загинали) и тази година няма да изостанем...

Може би глобите не са достатъчно масови. Не са безбожно високи, че да гладуваш след тях, но не са и нещо, на което да не обърнеш внимание – санкцията за неправилно пресичане е от 20 (като в моя случай) до 50 лева. Така че вероятно проблемът е в броя на санкционираните.

Само през първите седмици на февруари при акция на МВР над 1300 души получават фиш за лошите си пешеходни навици.

25 от тях са пресичали в нарушение заедно с децата си. Дотук с добрия родителски пример.

Рискът е осъзнат, но подценен. А и движещата мотивация за спазването на правилото трябва да е запазването на човешки живот, твой и/или чужд, а не спестяването на 20-50 лева.

В другия случай последствията са страшни, а дори удар от автомобил, движещ се под границата на позволената за населени места скорост (50 км/ч), има голям шанс да е фатален.

Но не се учим. Не сме се учили преди, не сме се учили сега, едва ли ще се научим и за в бъдеще. Може би е естествен подбор, кой знае...

В този ред на мисли, за финал ще споделя, че и касиерката, при която си платих фиша – приветлива госпожа на 60-ина години, също се учуди на вида на фиша, т.е. при нея не бяха идвали много хора с точно такава розова хартийка. Бързо обаче се впусна в разкази за това как преди няколко десетилетия живеела на "Дондуков", а "милиционерът" там редовно я глобявал по 50 стотинки за неправилно пресичане.

Нейното решение? Не, не започнала да пресича правилно. Вместо това предварително си приготвяла точната сума.